Богоявление

 При сътворението Божият Дух се носеше над водите.

При едно от “ново сътворенията” земята беше “кръстена” във вода. А гълъбът, който се понесе над водите донесе клончето на надеждата и новия живот при Ной. 

При друго “ново сътворение”- това на Израел, народът премина през вода преди да се установи в Обещаната земя. 

Йоан Кръстител казваше онова, което всички старозаветни последователи би трябвало да знаят- всяко ново творение изискваше дълбоко и всепоглъщащо покаяние- събличане на всичко старо, тежко и възпиращо, погребването на всичко това във водния хаос и раждане отново- от вода и дух. Затова Йоан спираше Исус от кръщаването- защото единствен Исус нямаше нужда от него. Но Христос му обясни, че трябва да стане така- Той трябваше да поведе хората в едно ново творение, чийто преобрази бяха потопа и създаването на Израел. Защото потоп никога повече нямаше да има, а новият народ щеше да включва всичките народи. 

”И Йоан свидетелства, като каза: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син.“

‭‭Йоан‬ ‭1‬:‭32‬-‭34‬

Когато начетеният Никодим дойде при Исус да беседват, Исус го учеше, че “ако  не се роди някой отново, не може да види Божието царство.”  А Никодим не схващаше онова, което кръщението на Исус трябваше да припомни на всички познавачи на Стария Завет: 

 “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: 

Трябва да се родите отново. Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа. 

Никодим Му отговори: Как може да стане това? 

Исус му отговори: Ти си учител на Израил и не знаеш ли това? 

Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.“

‭‭Йоан‬ ‭3‬:‭1‬-‭11‬ РИ ББД‬

Затова Изповедта на вярата завършва така: 

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Кръщението е онова умиране, което прави възможно новото творение.

Ето как празниците, тайнствата и ритуалите са пиесите, в които виждаме малко от вечността. Те са спомените от всеки път, когато е имало Богоявление.