Докато все още има надежда

-

 



В трета песен на “Ад” от “Божествена комедия” поетите стигат до портите на Ада.  В началото на тази песен Данте пише: 


“О вий, кои престъпяте тоз праг,  

надежда всяка тука оставете.“ 


Мисля, че това е едно от най- точните описания на Ада- бил той място- “града печални”, както го описва Данте или “състояние на ума“, както го описва К.С. Луис. Там, където няма никаква надежда, се намира Адът. 


Но парадоксално, същата фраза би могла да се напише и на портите на Рая: 


“О вий, кои престъпяте тоз праг,  

надежда всяка тука оставете.“ 


Защото Раят е мястото или състоянието, в което човек вече няма никаква потребност да се надява- всички надежди, пожелателни очаквания са или изпълнени или заменени с реалност, която превъзхожда всичко предишно.  


….


Човешките решения и действия следват път или към мястото, в което надеждата не струва пукната пара̀ или към мястото, където всички надежди са намерили своето изпълнение. 


Докато все още има надежда, това не е краят.


Photo: Freepic AI generated

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размишления върху Псалмите, К. С. Луис 9

-
Изображение
  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ние презираме още повече тълпата от хора около всеки диктатор, всеки милионер, всяка з
Прочетете още

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

-
Изображение
Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на някой от
Прочетете още

“Християнска апологетика” К. С. Луис (1945) (God in the dock)

-
Изображение
  Лекцията е изнесена пред духовници и служители на Англиканската църква "Някои от вас са свещеници, а други лидери на младежки организации. И аз почти нямам право да ви поучавам . Свещениците трябва да учат мен , не аз да по уча вам тях . Пък и н икога не съм помагал в организирането на младежи и докато бях млад, успешно избягвах да бъда организиран. Ако се обръщам към вас, това е в отговор на молба, толкова настоятелна, че възприех изпълнението на молбата като послушание . От мен се очаква да ви говоря за апологетика. Апологетика разбира се, означава защита. Първият въпрос е - какво възнамерявате да защитите? Християнството, разбира се: и християнството, така както го разбира църквата на Уелс. И тук- съвсем в началото трябва да се заема с една неприятна работа. Редовият енориаш остава с впечатлението, че в Англиканската църква често чуваме от нашите свещеници учение, което не е Англиканско Християнство. То може да се отклони от Англиканското Християнство по д
Прочетете още