Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald

 

Летопис на тихия квартал, Джордж Макдоналд

Глава 11 Проповед за Бога и Мамона (откъс)

(В книгата тази проповед се случва по време на Рождество)

“Има една добра поговорка- никой човек не се е пречупвал под бремето на настоящия ден. Когато бремето на утрешния ден се добави към бремето на днешния ден, тежестта е повече, отколкото човек може да понесе. Никога не се обременявайте така, приятели мои. Ако се окажете толкова претоварени, поне запомнете това:  ваша е вината за това, а не Божия. Той те моли да оставиш бъдещето на Него и да мислиш за настоящето. Какво повече или какво друго може да направи Той, за да свали бремето от вас? Нищо друго не би свършило работа. Парите в банката не биха успели. Но Бог не може да свърши утрешната работа вместо вас предварително, за да ви спаси от тревоги. Това би объркало всичко. Какво друго, освен да ви кажа да се доверите на Него…

Ние мислим, че се приближаваме по-близо до Бога, за разлика от нисшите животни чрез нашата прозорливост. Но има и друга перспектива. Ние се приближаваме към Този, за Когото няма минало или бъдеще, за Когото един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден, когато живеем с големи светли духовни очи, вършим работата си в широкото настояще, оставяйки както миналото, така и бъдещето за Този, за Когото те винаги присъстват, и не се страхуваме от нищо, защото Той е в нашето бъдеще, толкова, колкото е и в нашето минало, толкова, колкото и много повече от това, ние можем да Го почувстваме, че е в нашето настояще. По този начин участници в божествената природа, почиващи в това съвършено Все во все, в което нашата природа също е вечна, ние вървим без страх, пълни с надежда, смелост и сила да вършим Неговата воля, чакайки безкрайното добро, което Той винаги дава толкова бързо, колкото може да ни убеди да го приемем.”