Подкаст Отворената Библия, епизод 224, “Отпадането и ограничителят” Д-р Майкъл С. Хайзер

 

Naked Bible Podcast, episode 224,

“The Falling Away and the Restrainer”

Dr. Michael S. Heiser

 

Подкаст Отворената Библия, епизод 224,

“Отпадането и ограничителят”

Д-р Майкъл Хайзер

 

(Преводът по- долу е със съкращения и леки изменения, така, че да се избегне формата на диалог и ненужни повторения.)

 

2 Солунци 2:1-8 съдържа две озадачаващи идеи черти. В първите четири стиха Павел се захваща с фалшивото учение, циркулиращо в Солунската църква, че Денят Господен вече е настъпил. Павел казва на вярващите „Никой да не ви мами по никакъв начин. А този ден няма да дойде, преди първо да се появи вероотстъпничеството (apostasia) и бъде разкрит човекът на беззаконието, синът на погибелта. Ясно е, че човекът на беззаконието е антихристът, но какво   вероотстъпничество (apostasia)? В някои преводи гръцкия термин е „отпадане“, но други го представят "бунт". За какво точно събитие говори Павел, което трябва да се случи преди разкриването на антихриста? По-късно в главата Павел споменава някакъв вид неодушевен „ограничител“ и мистериозна фигура, която е „ограничителят“- те задържат събитията, водещи до второто пришествие. Какво или кой би могъл да направи това? Този епизод разглежда и двете неща.

 ”А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог.“ 2 Солунци 2:1-4 РИ ББД

 По- лесната част за тълкувание тук е, че човекът на беззаконието очевидно е звярът или антихрист, защото ако продължите да четете в главата, попадате на стихове 8-10 - те отразяват много точно съдържанието на книгата Откровение за звяра (антихриста) и неговото поражение от завръщащия се Исус: 

”и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.“ 2 Солунци 2:8-10 РИ ББД

 Ако сте запознати с цялата сцена на Армагедон в книгата Откровение, тя много се доближава до 2 Солунци 2. Така че не е голяма загадка, че човекът на беззаконието е тази фигура – ​​звярът или антихристът. Трудната част, върху която искаме да се спрем, е какво е вероотстъпничество (apostasia)? Различните преводи предлагат "отпадане”, „бунт“, „непокорство“, „изоставяне“, „отричане от вярата“ (като предателство). Всички те са легитимни начини за превод на отстъпничеството и всички те са някак семантично свързани, но имат и малки нюанси. Тук обаче е и самата трудност: в Новия завет този термин се използва само два пъти - във 2 Солунци 2:3 и в Деяния 21:21:

”А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.“ Деянията на Апостолите 21:21 РИ ББД

 И тук е заложена тази идея за изоставяне или противопоставяне на нещо. И тъй като говорим за религиозен въпрос, „отричане от вярата“ е възможен логичен нюанс. Наистина и четирите семантични опции (неподчинение, бунт, изоставяне и отричане от вярата, т.е. вероотстъпничество) се вписват в Деяния 21:21 и във 2 Солунци 2:3.

Преди да продължим, искам да премахна една опция. Със сигурност вероотстъпничеството не е грабването. 

Според различните тълкувания имате две възможности: 

1.    вероотстъпничество (apostasia) и разкриването на човека на беззаконието са едновременни случки и по същество са едно и също събитие (двете страни на една и съща монета), или:

2.    са две отделни събития.

Фокусът на Павел тук не е да дава конкретна времева линия в стихове 3-12 за всички неща, които ще се случат в правилния им ред. Той се е заел да пояснява на солунците, че има определени неща, които ще се случат преди да дойде Денят Господен, така че когато чуят от някого, дори и той да има  (фалшиво) препоръчително писмо, с което твърди, че е един от апостолите, и заявява, че Денят Господен вече е дошъл, да не му вярват. Всичко, което Павел се опитва да обясни, е, че Денят на Господа все още не е дошъл. Изброява неща, които трябва да се случат първо, но не дава хронологичен график за тези събития.  

Мисля, че трябва да приемем вероотстъпничеството (apostasia) и разкриването на човека на беззаконието като две свързани, но различни събития. Разкриването на човека на беззаконието е събитие, свързано с един конкретен човек, а вероотстъпничеството (apostasia) според контекста изглежда като събитие,  което засяга маси от хора- това е Денят Господен. 2 Солунци вероятно се позовава на това, което Исус учи в Матей 24:10-14. 

”И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ Матей 24:10-14 РИ ББД

Исус ясно се изразява в контекста за крайния съд с думите „краят ще дойде“ - Той има предвид Деня на Господа, т.е когато царството достига окончателната си форма. Считам, че има някаква връзка между Матей 24:10-14 и 2 Солунци 2 и вероотстъпничеството се отнася до нещо, което се случва с много хора - т.е. това е масово събитие.  

Да минем по- нататък в посланието. 

”Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това? И сега знаете какво го възпира да не се открие в своето време. Защото тайната на беззаконието вече действа, само че няма да стане явна, докато не бъде отстранен онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,“ 2 Солунци 2:5-8 РИ ББД

В текста се говори за нещо и някой, които засега възпират. 

Има няколко теории какво и кого са тези възпиращи. 

Някои твърдят, че възпиращата сила е Римската империя, ако предположим, че думата apostasia се отнася за гражданско неподчинение. Но е видимо, че Павел визира верско отстъпничество (apostasia) така, че тази теория отпада.

Друга теория е, че има Божий ангел, който играе ролята на възпиращ, обикновено назовават Михаил. 

Третата теория счита, че ограничителят, възпиращият е самото проповядване на евангелието- че разпространението на евангелието действа като ограничение срещу злото. С други думи, когато евангелието се разпространява и сърцата и умовете се променят, тогава това създава условия да няма масово вероотстъпничество. 

И накрая има теория, според която възпиращият е Бог - Божията воля и Неговият план. Той е единственият възпиращ нещата. Това са четирите опции, на които вероятно ще се натъкнете.

Аз съм най- склонен да се съглася с един немски учен- Аус и ще цитирам някои от нещата, които Аус казва в своя статия: „Божият план и Божията сила: Исая 66 и възпиращите фактори от 2 Солунци 2:6-7.”

“Стъпването върху определени пасажи от Стария Завет в първата глава на 2 Солунци, предполага възможността авторът да е използвал поне един от тези пасажи за фон на неговата идея за двата възпиращи фактора (katechōn) няколко стиха по-късно. Първо, вероятно е използван Псалм 88(89) както във 2 Солунци 1:10, така и в 2:3. Второ, другаде съм описал как последната глава на Исая (66), описваща последното появяване (теофания) на Господ, силно е повлияла на описването на последното появяване на Исус във 2 Солунци 1.

Тази статия ще посочи как други стихове в Исая 66 помагат да се обясни какво и кой във 2 Солунци 2:6-7 "задържат" идването на Деня на Господа, Неговото завръщане в слава.

Първата бележка на Аус предлага да се върнем към предходната глава, 2 Солунци 1, стихове 7-10.

”… когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила, когато дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всички повярвали (следователно и между вас, защото вие повярвахте на нашето свидетелство).“ 2 Солунци 1:7-10 РИ ББД

 А това описание се основава до голяма степен на Исая 66:15-16. Спомнете си, че Божиите колесници в Стария Завет са свързани с ангели- например при Илия и на други места: 

”Защото Господ ще дойде с огън 

и колесниците Му ще бъдат като вихрушка, 

за да излее гнева Си за ярост и изобличението Си – 

с огнени пламъци, 

защото с огън и с меча Си 

Господ ще се съди с всяка твар; 

и убитите от Господа ще бъдат много.“

Исая 66:15-16 РИ ББД

Става ясно, че Павел черпи от този пасаж във 2 Солунци 1:7- 10. Аргументът на Аус е, че щом Исая 66 е в ума на Павел за 2 Солунци 1, защо да не е и за 2 Солунци 2?

Втората бележка на Аус е, че във 2 Солунци 2:4, човекът на беззаконието „се противопоставя и се превъзнася срещу всеки бог или обект на поклонение“ и провъзгласява себе си за Бог. Аус казва, че гръцката дума за „противопоставя се“ тук се намира и в превода на Септуагинтата в Исая 66:6, където се говори за това как Божиите врагове се противопоставят на Бог. Обстоятелствата и във 2 Солунци и в Исая сочат за противници, свързани с храма в Ерусалим. Добре е да отбележим, че разпространителите на лъжливите учения сред солунците са били юдеи, следващи юдаизма, а не християни.

С други думи, Аус твърди, че Павел описва евреите, които пречат на служението му към езичниците в Солун като враговете на Бог описани в Исая 66. Те се опитват да подкопаят теологията на Павел за завръщането на Исус, защото тези юдаисти не вярват, че Исус е възкръснал от мъртвите и изобщо ще се върне. Така те се опитват да объркат теологично солунците. Затова Павел прави препратка към Исая 66 и казва, че случая сега е подобен на евреите тогава, които заявяваха, че славата никога няма да се върне в Сион. – Павел ползва термин от Исая 66 в Септуагинтата и го използва, за да сложи същия етикет хората във 2 Солунци.  

Третият аргумент на Аус е, че думата за храм във 2 Солунци 2:4 (naon) е много вероятно е извлечена от Исая 66:6 (naos). За какво става дума в Исая 66:6? Нека прочетем стихове 5 и 6. 

 ”Вие, които треперите от словото на Господа, 

слушайте словото Му, като казва: 

Братята ви, които ви мразят, 

които ви отхвърлят поради Моето име, са казали: 

Господ нека прослави Себе Си, за да видим вашата радост! 

Но те ще се посрамят. 

Звучен глас се чува от града, 

глас от храма, глас на Господа, 

Който отплаща на враговете Си.“

Исая 66:5-6 РИ ББД

Според един коментар на Макензи, гласът на Господа или ревът на Господа е апокалиптичният звук на съд на Яхве. Стихотворението преминава през две поредни теми- спасение и съд, но преди тях пророкът споменава неверните израилтяни. Предходната част от тази поема показва разделение между богатите, включително между свещениците, и набожните бедни. Институционалната структура на общността беше в ръцете на тези, които пророкът и благочестивите бедни хора смятаха за отстъпници израилтяни. Стих 5 предполага, че тези отстъпници са изразили недоверие към предречената от пророка прогноза за славно бъдеще и искаха да живеят спрямо сегашната реалност. Така Божията присъда започва от храма, седалището на присъствието на Яхве. Сред евреите имаше някои, които отричаха, че храмът щеше да бъде възстановен, че Ерусалим щеше да има славно бъдеще. Казваха, че това са просто луди приказки. И така в Исая 66, Бог е ядосан на тези хора. Той е гневен на тяхното неверие и започва да ги мъмри. В нашето разглеждане важното е, че Исая 66:5-6 описва отстъпнически израилтяни, които не вярват на предсказанието на пророка за славното бъдеще на Израел в Деня на Господа. 2 Солунци 2 има същата тема. Имате група евреи, които отхвърлят истината. Каква истина? Имате евреи – народът на Израел, народът на Бог – отхвърлящи самия Месия, когото собственият им Бог е изпратил, и отхвърлящи идеята, че той ще дойде отново, защото е възкръснал от мъртвите. Павел вижда опонентите си през призмата на Исая 66.

Аус продължава с четвърто наблюдение. Той казва, че Исая 66:7 говори за раждаща жена (Сион), която ражда син... Това звучи ли ви познато? Помислете за Откровение 12. За него се говори в друга статия на Аус. Сион (жената) ражда детето (Месията). Исая 66:7 говори за раждаща жена (Сион), която ражда син, резултатът от което е възраждането на Божия народ и Божието царство. Аус предполага, и аз се съгласявам, че това вероятно е препратка към Месията. Така използването на Исая 66 от Павел отново има смисъл. Това е Месията, роден от Сион, който ще дойде в Деня на Господа, за да възстанови Божието царство. Маккензи отбелязва следното в свой коментар:

"Пророкът е сигурен, че спасителното действие ще дойде внезапно; то прилича на зачеване и раждане в един ден. Спасителният акт означава внезапна поява на голям брой истински израилтяни... Това чудо е възможно за Яхве. Децата на новия Ерусалим се сравняват със сучещите от гърдите." Нека прочетем някои от пасажите.  

”Преди да започне да се мъчи, тя роди; 

преди да дойдат болките ѝ, 

се освободи и роди момченце. 

Кой е чул за такова нещо? 

Кой е видял нещо подобно? 

Би ли се родила цяла земя за един ден? 

Или би ли се родил един народ отведнъж? 

А сионската дъщеря, 

щом започна да се мъчи, роди синовете си. 

Аз, Който довеждам до раждане, 

не бих ли направил да роди? – казва Господ; 

Аз, Който правя да раждат, 

бих ли затворил утробата? – казва твоят Бог. 

Развеселете се с йерусалимската дъщеря 

и се радвайте с нея, всички вие, които я обичате; 

развеселете се с нея в радостта ѝ, 

всички вие, които скърбите за нея; 

за да сучете и се наситите от гърдите на утешенията ѝ; 

за да се насучете и се насладите от изобилието на славата ѝ.“

Исая 66:7-11 РИ ББД

Ако мислите, че Сион ще роди син, резултатът от което ще бъде възраждането на Божия народ, за кого ще се сетите? Павел чете Исая 66 и вижда в текста месиански термини. Той вижда идването на Исус. Той вижда раждането на Исус. Той вижда завръщането на Исус, за да съживи Божия народ – Божието царство. И знаете ли какво още вижда? Той вижда група евреи, които се противопоставят – съмняват се – в Исая 66. Това е същият набор от обстоятелства, в които се намира Павел в Солунската църква. Това е точно същата поредица от обстоятелства.   Прочетете пътуванията му, описани в  Деяния. Павел прави същото, където и да отиде – първо проповядва на евреите, а след това на езичниците. Всички те са един Божи народ. Това е, в което той се опитва да убеди хората. Това е тайната на теологията на Павел. Ние знаем кой е Павел – той е апостолът на народите, той възвръща народите обратно при Бога- сега те са включени в цялата тази месианска картина.

И в Исая 66 е очевидно, че са включени много други нароси, освен Израел. Това е петата точка на Аус. Аус отбелязва следното: В Исая 66:18-21 виждаме описание на това как Господ ще дойде и ще си възвърне нациите.  

”Защото Аз зная делата и помислите им 

и иде времето, когато ще събера всички народи и езици; 

и те ще дойдат и ще видят славата Ми. 

И Аз ще поставя знамение между тях; 

и онези от тях, които се отърват, ще ги изпратя при народите – 

в Тарсис, Фул и Луд, които опъват лък, 

в Тувал и Яван, далечните острови, 

които не са чули за Мене, нито са видели славата Ми; 

и те ще изявяват славата Ми между народите. 

И ще доведат всичките ви братя 

от всички народи за принос на Господа – 

на коне, на колесници и на носилки, на мулета и на бързи камили, 

– към святия Ми хълм, Йерусалим, казва Господ, 

както израилтяните донасят принос в чист съд в дома Господен. 

А и от тях ще взема за свещеници и за левити, казва Господ.“

Исая 66:18-21 РИ ББД

Това е пълното включване на езичниците. И аз споменавам Исая 66 в "Невидимото царство"-  за това как този пасаж структурира цялата  мисия на Павел – препратката към Тарсис и Испания. Аус показа, поне пет причини, поради които можем да кажем, че при писането на 2 Солунци 2 Павел е имал в мислите си Исая 66:

Според Септуагинтата в Исая 66:19 се казва така: „От тях ще изпратя [тези, които са] спасени сред народите”. Това не ви ли звучи като Петдесетница? За християните, които четат този текст на Исая, „спасените“ биха били онези, които вярват в изкуплението, намерено в Исус Месията. Те биват изпратени обратно при народите. Това е показано, например, в използването на същия израз от Павел в 1 Коринтяни 1:18 и 2 Коринтяни 2:15.  

”Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ 1 Коринтяни 1:18 РИ ББД

 ”Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.“ 2 Коринтяни 2:15 РИ ББД

 Спасените в тези два случая са езичници, но предисторията намеква за хора, по- рано изпратени от тези общности на тези места и след това те се връщат. Спасените или изкупените са хора, които са приели евангелието, което Бог изпраща сред народите.  Това е картината на служението на Павел. Това е картина не само на Петдесетница, но и на цялата мисия на Павел. Това е цялото му служение. И точно на това служение се противопоставят неговите еврейски врагове в Солун, като по този начин се превръщат във врагове на Бог. И така Павел ги вижда като хората, които се противопоставят на славното видение на Исая в глава 66.

 Сега, с всичко това, нека се върнем към 2 Солунци 2 и да си припомним с какво имаме работа. Имахме няколко граматически наблюдения. Имаме среден род – безлично „какво“, което възпира, което пречи на Деня Господен да се случи. И ние имаме лично местоимение- „този, който възпира“, който пречи на Деня Господен да се случи. Връзките между Исая 66 и 2 Солунци 2, които видяхме в статията на Аус, карат автора да заключи следното относно препратката в среден род – „какво възпира“. Вижте какво казва Аус: 

„Исая 66 е дълбоко заложен във 2 Солунци 1, и това може да предложи решение на значението на озадачаващата фраза το κατέχον („това, което възпира“) във 2 Солунци 2:6. Именно мисията към езичниците, към бреговете и далечните острови може да бъде този неодушевен възпиращ фактор във 2 Солунци. Божията воля или план е Евангелието първо да бъде предадено на всички хора, преди да настъпи Денят Господен.“

 С други думи, „това, което възпира“ или възпрепятства Деня на Господа (и свързаните с него събития, като разкриването на беззаконния) е в доктрината на Павел за пълнотата на езичниците. Божият план за връщане на езичниците обратно в Неговото семейство все още не е завършен. Трябва да бъде завършен преди Деня на Господа. Едва когато е завършен, Господ ще се върне за съд. И това е в съответствие с мислите на Павел в неговите писма, когато той говори за пълнотата на езичниците. Аус продължава да свързва специфичната лексика във 2 Солунци 2 с други пасажи за звяра и антихриста, като Данаил 11. Можете да потърсите статиите му по тези теми. Това, върху което искам да се съсредоточа, е, „този, който възпира“. Мисля, че се досещате кой е ограничителят. Ако неодушевеният възпиращ е планът на Бог за пълнотата на езичниците, тогава е очевидно кой е ограничителят като личност.

Аус пита: „Помните ли образа на жената в Исая 66? Сион, Йерусалим, в раждане, на път да роди син – син?“ Ето Исая 66:9:

Аз, Който довеждам до раждане,

не бих ли направил да роди? – казва Господ;

Аз, Който правя да раждат,

бих ли затворил утробата? – казва твоят Бог.

Еврейският глагол „затвори“ („затворил утробата“) е „атсар“, което на други места ясно се използва като „възпирам, забавям или възпрепятствам“. Така че, ако погледнете Исая 66:9, Павел очевидно разглежда тази пасаж в контекста на времето, в което живее- след първото идване на Исус– след кръста, след възкресението, след възнесението. Павел изцяло структурира своята мисия от Исая 66 както и общата си старозаветна теология за възстановяване/ възвръщане на народите. Сега Павел чете Исая 66 като препратка към второто пришествие, защото все още не е дошъл Деня на Господа. Това е целият му замисъл. Денят Господен още не е дошъл. Той се връща и поглежда към Исая 66, и какво вижда там? Е, той вижда куп евреи, които се съмняват в това. Той вижда препратка към Израел, който ражда син. По същество той го чете след първото идване на Христос. Сега той гледа как същият син - това е Месията, роден от Израел - ще дойде отново. И Божиите думи от Исая са в този смисъл- „Бих ли измислил всичко това, а после да не го доведа докрай? Аз ли ще съм Този, който съм дал тласък на раждане, а после да затворя утробата? Аз ли ще възпрепятствам или въздържам?“ Е, Бог ще въздържи, защото има план за езическите народи, който следва в Исая 66. Първо ние трябва да върнем народите обратно в Сион.

Виждате ли цялостната картина? Виждате ли смисъла? Ако образът на жената – Сион в раждане – на път да роди сина, е месиански изказ, свързан с Деня на Господ, тогава Бог е агентът в Исая 66:9, който възпира връщането на Сина. Той е този, който метафорично държи утробата затворена, защото чака. Той се въздържа, защото планът му за езичниците все още не е изпълнен. Неодушевеният възпиращ от текста във 2 Солунци е Божият план за пълнотата на езичниците. Личността- ограничител е самият Бог. Той е този, който чака времето, за което знае, че е точното време, за да задвижи събитията за Деня Господен.

Нека вметна, че с това разглеждане научихме още две неща. Научихме, че тълкуването на Новия завет без сверяване със Стария завет е глупаво. Второ, научихме, че се нуждаем от ресурси, които ни разкриват как авторите на Новия завет използват, четат и тълкуват Стария завет. Искам да подчертая, че всеки, който тръгне да изучава теологията и есхатологията на Последните времена, но се задълбочава в целия въпрос за това как Новият завет използва Стария завет, не върши добросъвестна работа.   Писателите на Новия завет взаимодействат дълбоко със Стария завет. Така че, постъпваме глупаво, когато не изучаваме писанията по същия начин и не следваме същите методи, които те са използвали. 

 

Източник:

https://nakedbiblepodcast.com/podcast/naked-bible-224-the-falling-away-and-the-restrainer/