Божият храм

 

Библейският разказ има една такава органична цялостност, че хем четеш библиотека от разнообразни по жанр и епоха книги, хем усещаш нишката на основните идеи здраво преплетена във всяка книга с ярка следа като от комета- пътеводна звезда. 

 Една от тези идеи е за общността, за семейството, за здравите връзки между Бога и човеците, между съпрузи, родители и деца, братя и сестри, приятели, сънародници.

Разказът за тази свързаност започва още от Началото, когато Бог създаде човеците за свое семейство. А в добрия замисъл на сътворението Бог подчерта, че не е добре за Адам да бъде сам. И в чисто семеен план нямаше никой по- подходящ за това от равностойния му партньор- за да напълнят цялата земя. Човеците бяха създадени като общност- като човечество, което се вписваше в божественото семейство. 

Всички знаем как планът сякаш се “провали” и Бог “започна отначало”. Няколко пъти. И макар всяко подновяване на плана да изглеждаше като партньорство с един човек, успехът на този план се изразяваше в Завет с потомство, “многобройно като пясъка и звездите.” Народът на Израел изпълни голяма част от този божествен план. Най- после Божието човешко семейство доби формата на многобройна общност. Бог сключи завета си с тях. С целия народ. И Божиите заповеди, очаквания, благословения, изисквания, похвали и порицания бяха за целия народ. Бог каза на Якововия дом: “Вие сте Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.” И целият народ се съгласи. (Изход 19)

Бог заживя сред Своя избран народ. Скинията, а по- късно храмът бяха знакът, че Всевишният е направил сред тях Своето обиталище. А един от Неговите пророци ясно говорѝ, че в един момент царството от свещеници ще включва хора от всичките народи. Тепърва предстоеше да се изпълни онази многобройност “като пясъка и звездите.” 

”… иде времето, когато ще събера всички народи и езици; и те ще дойдат и ще видят славата Ми... И ще доведат всичките ви братя от всички народи за принос на Господа… – към святия Ми хълм, Йерусалим, казва Господ, както израилтяните донасят принос в чист съд в дома Господен. А и от тях ще взема за свещеници и за левити, казва Господ.” (Исая‬ ‭66‬)

Столетия след това пророчество дойде и времето на всичките народи. Христос, Бог въплътен, дойде сред човеците. Той събра група последователи и започна да им разказва за изпълнението на божествения план. За допълването на тази огромна семейна общност. Точно затова Той никога не изпращаше учениците си някъде сами. Те винаги бяха поне по двама. И Христос обещаваше: “…където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. (Матей 18)

След възнесението на Исус и идването на Святия Дух на земята, апостолите започнаха да обучават новите общности- църкви. 

”Затова помнете, … че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света. А сега в единство с Иисус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв. Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях, като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата. И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух. И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога. Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Иисус Христос за крайъгълен камък, върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа, в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа.“ (Ефесяни‬ ‭2‬)

”… вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство…  Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божий народ.“ (1 Петър‬ ‭2‬)

Цялото Писание говори за една дълбока, неразривна заедност, свързаност, посветеност. Човешкият вид е различен от всяко друго земно създание. Човешкото бебе не е влечуго. Не се излюпва от изоставено яйце. То се ражда в някаква форма на семейство. Новият Човек в Христос се новоражда по същия начин. Сякаш в живота на човека почти няма място за самота или саможивост. Сякаш човекът трябва да мисли, говори и действа повече като ние, отколкото като аз. 

Колкото повече човек мисли и действа като самодостатъчно и самодоволно АЗ, толкова по- малко се вписва в Божественото семейство. Защото то е многобройно като пясъка и звездите. Това семейство е славно като звездите и смирено като пясъка. То е спойката между Небето и Земята. Това семейство като съвкупност е земния храм на Небесния Бог. В този храм се вграждат безчет живи камъни, които не се пъчат и самонаместват- тях Бог ги познава, всеки по име и има място за всеки от тях. 

В такава общност АЗЪТ е чужденец. Егото не се вмества в нишите на божествения храм. 

Но ние вече не сме чужденци. 

 Photo: www.pngegg.com