Героини

 

Библейските писания са пълни с щекотливи пасажи, които “изваждат ноктите” или “пилят нервите” на читателите, особено онези, които разглеждат текста като някакъв армейски кодекс или правилник на изправително училище. А текстът изобщо не е това. Писанията са увлекателен, приключенски, поучителен, романтичен разказ за живота с всичките му нюанси на растеж в близост с Бог.

Такъв бодлив пасаж е коментарът на Павел по отношение на жените в Първото послание към Тимотей.  Там апостолът препоръчва жените да украсяват себе си с дълбоки, непреходни неща - добри дела, с посветеност и целомъдрие. Той намеква, че жените са склонни лесно да се подлъгват, да се заплесват по повърхностни неща и уви, понякога имат твърде необуздан език. Накрая Павел заключава, че спасението или пълното удовлетворение за една жена се крие в живот на отглеждане и възпитаване на деца в среда на вяра, любов и святост. (1 Тимотей‬ ‭2‬)

Вероятно много хора биха възразили с възмущение колко мизогинистично звучат Павловите наставления. На пръв поглед е така, особено в ограничен поглед. Но никога не бива да забравяме, че Писанията са един дълбок разказ, а пасажите в него са част от голямата мозайка. А в този разказ жените често са големите герои. 

Някога, много назад във времето евреите бяха роби в Египет. Животът им беше ужасен, почти безправен и безнадежден. Не само, че бяха подложени на жестоко експлоатиране, но в един момент Фараонът реши да се отърве от всичките еврейски новородени момчета. Онези дни бяха черни. 

Една отчаяна еврейка беше решена на всичко, за да запази живота на своето детенце. Тя го сложи в кошница и го пусна да плава по реката. А по- голямата му сестричка следваше кошницата с надеждата нещо добро да излезе от този почти безнадежден план. Но се случи така, че дъщерята на фараона в този момент слезе да се окъпе в реката заедно със своите слугини. Те забелязаха спасителната кошница, видяха мъничкия бебок и сърцето на принцесата се разтопи. Тя позна, че бебето е от еврейските деца, от момчетата- онези, които ги чака сигурна смърт. Тя намери начин да запази живота му, и в крайна сметка го осинови. (Изход‬ ‭2‬) 

Повечето от нас познават тази история. От бебето излезе голям човек- Мойсей. Този, който партнира на Бога в извеждането на евреите от робство и оформянето им като нация. Епичният разказ има интересна вметка. При излизането от Египет, заедно с евреите тръгнаха хора от всякакви други племена. (Изход‬ ‭12‬:‭38‬) А разказът навежда на мисълта, че фараоновата дъщеря е тръгнала с тях. Тя се споменава още веднъж, по- нататък, в ‭‭Първа Книга на Летописите, където е наречена Вития. 

Равинската традиция Мидраш е малко по- щедра в своя разказ. Според нея името на египетската принцеса е ново-  „Вития“,  (бат-я) значи Дъщеря на Бога. Бог ѝ даде името, според този текст: „Моисей не беше твой син, но ти го нарече свой син; ти не беше Моя дъщеря, но Аз те наричам Моя дъщеря” (Vayikra Rabba 1:3). 

Каква история само! 

Дълбоко в себе си, почти всеки човек таи чувство за справедливост и съчувствителност. Колкото и пристрастни да сме в собствените си преценки, колкото и да се проваляме спрямо собствените си стандарти за чест, ние не забравяме идеала- неизменно се прехласваме по романи, филми и биографични истории, в които правдата е възтържествувала и се възхищаваме на исторически личности, художествени или легендарни герои, които са помогнали на бедстващия, защитили са ранимия и са застанали на страната на истината. От хилядолетия светът пази повече от всичко друго историите за такива смели и благородни хора. Такива хора и историите, които сме запазили за тях, движат човечеството напред и нагоре. 

Интересно, но сякаш Исус ценеше същите неща. Той веднъж разказа, че в деня, когато всеки ще бъде претеглен, премерен и оценен, добрите герои ще се окажат онези, които са защитили, опазили, и обикнали онези най- уязвимите. Нищо няма да натежи повече съдебните везните към добра развръзка, както делата на вяра, любов и святост в грижата към онези най- малките. 

 

В крайна сметка в живота си всяка жена ще изпита най- голямо съжаление или най- голямо удовлетворение, в зависимост от това дали е изпълнила майчинската си роля и призив, без оглед на кариера, професионални или финансови успехи. И това не означава задължително биологично майчинство. Инстинктите (заложбите и копнежите) на една любяща жена да обгрижва, привдига, изгражда и възпитава уязвимите се активират в десетки сфери от живота- от биологичното майчинство и родителство, през ролята на учител - (в училище, в църква, в детско служение, в малка група), като приемен родител, като здравен грижител, ментор, помощник и т.н. 

Не знам как виждате сега препоръките на Апостол Павел към жените. Но на мен ми се струва, че той говори за потенциала и възможността на всяка жена да намери невероятен смисъл в живота си, като го посвети на важните неща. Добрите истории разказват точно за такива героини. 

Някой друг път ще ви разкажа и за препоръките на Павел за мъже :) 

Снимка: AI image generator- Freepic.