Др. Майкъл С. Хайзър - статии

 

Ако възприемете Библейското повествование като един дълъг, заплетен, увлекателен, изкусно написан приключенски роман и се запознаете със Старозаветния възглед на древните човеци, никога вече няма да гледате на Писанията по същият начин. Ще видите един светоглед в дълбочина, обхващащ всяка сфера на видимото и невидимото. Сегашното време на достъп до литература и ресурси ни дава чудесна възможност да се учим.  Различни теолози като Тим Маки от Библейският проект и Майкъл Хайзър са направили мисия на живота си да направят достъпно до всеки иначе академичното, изследователско познаване на цялото Библейско повествование. 

Тук слагам превод на някои кратки статии от др. Майкъл Хайзър.

“Елохим” като „богове“ в Стария завет

Еврейската дума “елохим” стои зад думата „Бог“ в Стария Завет. Няколко пъти тази дума е писана в множествено число, което може да на пръв поглед да ни подведе, че говори за политеизъм (множество богове). Поради тази причина съвременните английски преводи често прикриват препратките на еврейския текст към множественото число на думата “елохим”. Например, английският превод NASB представя второто споменаване на “елохим” в Псалм 82:1 като „управници“. Други преводи — по-верни спрямо оригиналния еврейски — избират превода „богове“ или „божествени същества“. Тази употреба на думата обаче не означава политеизъм.

Няколко различни същности в Стария Завет биват наричани “ елохим.” Задълбоченото разглеждане на това разнообразие дава представа за това как трябва да се разбира терминът. Еврейският текст на Стария Завет споменава следните същества като “елохим”:

Яхве, Богът на Израел (над 1000 пъти);

членовете на небесния съвет на Яхве (Псалм 82);

боговете на чуждите народи (3 Царе 11:33);

демони (виж бележка към Втор. 32:17);

духовете на мъртвите човеци (1 Царе 28:13);

и ангели (виж бележка за Битие 35:7).

Това разнообразие показва, че думата не трябва да се идентифицира с един конкретен набор от атрибути: “елохим” не е синоним на Върховният Бог. Ние ползваме думата “бог” като запазена марка за Бога на Израел и Неговите атрибути. Въпреки, че използват термина “елохим”, библейските писатели не отъждествяват качествено Яхве със същества като демони, ангели, безплътни човешки мъртви, боговете на народите или членовете на собствения съвет на Яхве. Яхве е уникален и е над тези същества — но все пак един и същи термин може да се използва за обозначаване на всички тях.

Всички същества, наречени “елохим” в еврейската Библия, споделят определена характеристика: всички те обитават нечовешката сфера. По природа елохимите не са част от света на човечеството, света на обикновеното въплъщение. “Елохим” — като термин — показва местожителство, а не набор от атрибути; той идентифицира кое е мястото на обиталище на обекта, който описва. Яхве, по-малките богове от Неговия съвет, ангели, демони и безплътни мъртви, всички обитават духовния свят. Те могат да преминат в човешкия свят — както ни информира Библията — и някои хора могат да бъдат пренесени в нечовешката сфера (например някои пророци; Енох). Но правилните обиталища или сфери на обитаване на тези същества са две отделни и различни места.

В духовния свят, както и в човешкия свят, същностите се разграничават по ранг и сила. Яхве е елохим, но никой друг елохим не е Яхве. Това е вярването на всеки ортодоксален израилтянин за Яхве. Яхве не е един сред равни; Той е единствен по рода Си. Вярата, че Яхве е напълно и вечно уникален – че няма такъв като Него – не е в противоречие с множествено число на термина “елохим” в Стария Завет.

Второзаконие 32:8–9 и старозаветният светоглед

Второзаконие 32:8 описва разпръскването на народите от Яхве във Вавилонската кула и произтичащото от него лишаване от наследство на тези народи, като ги предава на други, по-малки богове (елохим). В противовес на това Второзаконие 32:9 казва, че народът на Израел принадлежи единствено на Яхве:

“Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор.

Когато Всевишният даваше наследство на народите,

когато разселваше потомците на Адам,

постави граници между народите според броя на Израилевите синове;

защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.

Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си. Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си, така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.”

‭‭Второзаконие‬ ‭32:7-12‬ ‭НП‬‬

“When the Most High gave to the nations their inheritance, when he divided mankind, he fixed the borders of the peoples according to the number of the sons of God. But the Lord’s portion is his people, Jacob his allotted heritage.”

‭‭Deuteronomy‬ ‭32:8-9‬ ‭ESV‬‬

(Справка с Деяния на апостолите 17глава, Павел говори за същото нещо на атиняните)

Английските преводи, базирани на традиционния еврейски текст на Стария завет, гласят „синове на Израил“ вместо „синове Божии“. Изразът „синове на Бог“ идва от ръкописи на Второзаконие, намерени сред свитъците от Мъртво море — свитъци, много по-стари от традиционния „получен“ текст. Позоваването на Вавилон във Второзаконие подчертава важен момент по отношение на това разногласие в ръкописа. Разделението на народите при Вавилонската кула (Бит. 11:1–9) е свързано с Таблицата на нациите от Битие 10, която директно го предхожда. Таблицата на нациите каталогизира 70 нации, но не включва Израел. Защо? Защото Израел не е съществувал по времето на Вавилонското събитие. Това прави препратката към „синовете на Израил“ във Второзаконие 32:8 нелогична и неустойчива: „синове Божии“ най-вероятно е променено на „синове на Израил“ някъде след времето на еврейската общност – в отговор на новата християнска църква и нейното използване на Септуагинтата – „стандартизира“ еврейския текст през втори век след Христа.

Израелският възглед за народите и техните богове

Второзаконие 32:8–9 е от основно значение за разбирането на мирогледа на старозаветния Израел. Тези два стиха обясняват както съществуването на чуждите пантеони, така и тяхната малоценност спрямо Яхве. Паралелен пасаж към Второзаконие 32:8–9, Второзаконие 4:19–20 ще предостави някакъв необходим контекст.

“Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш, защото Господ, твоят Бог, ги е отредил за всички народи под цялото небе! А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.”

‭‭Второзаконие‬ ‭4:19-20‬ ‭НП‬‬

Второзаконие 4:19–20 и 32:8–9 представляват двете страни на една и съща монета. Във Второзаконие 32:8–9 Бог разпределя народите на Божиите синове; тук обаче (Второзаконие‬ ‭4:19-20л Бог разпределя боговете на народите.

С други думи, израилтяните вярвали, че Яхве, техният собствен върховен, уникален Бог, е осъдил народите и техните богове един на друг. Във Вавилонското събитие Бог, като баща, който пропъжда и лишава от наследство децата си, съди всички народи за тяхното непокорство (Бит. 11:1–9). След това, в следващата глава, Той призовава Авраам (Бит. 12:1–3), като на практика започва отначало в създаването на земно човешко семейство за Себе Си.

Тези други богове, които Второзаконие 32:8 нарича „синове на Бог“, са били членове на небесното войнство на Яхве. На друго място Писанието осъжда както народите, така и техните богове за нелоялност и поквара (Псалм 82).

Свързването на езическите народи с техните езически богове по този начин дава на библейския светоглед особен фокус върху това да направи израилтяните различни от другите народи и техните богове. Тези духовни граници между Израел и всяка друга нация показват, че лоялността към други нации не може да бъде отделена от лоялността към техните богове. Различията се простират дори до физическата география, която за израилтяните е космическа (вселенска) география.

“Псалом на Асаф.

Бог застана в съвета на боговете,

произнесе присъда сред него:

„Докога ще съдите несправедливо

и ще подкрепяте нечестиви?

Съдете справедливо беден и сирак;

бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.

Спасявайте бедния и сиромаха;

от ръката на нечестивия ги избавете!“

Не знаят, не разбират, в мрак се лутат;

основите на земята се разклащат.

Аз рекох: богове сте

и всички вие сте синове на Всевишния,

но вие ще умрете като хора,

ще загинете като всички земни князе.

Боже, управлявай земята,

защото всички народи Ти принадлежат!”

‭‭Псалми‬ ‭82:1-8‬ ‭НП‬‬

Помислете за два примера за тези духовни последици: обрязването и закона. Обрязването напомня на Израел, че те са частта (делът) на Яхве. Други народи практикуваха обрязването, но то нямаше същото значение за тях, което имаше за Израел. За Израел обрязването е било със сексуално значение и свързано с идеята за множене; по този начин то е символизирало раждането на нацията чрез чудотворната намеса на Яхве. Избирайки Авраам и Сара, Яхве лиши от наследство всички други човешки народи.

По същия начин израелските закони споделят много характеристики с други древни близкоизточни култури, но обосновката за законите е уникална за Израел. В израелската религия законите са неразривно свързани с вечни заветни отношения между Яхве и хората. Тази гледна точка, извлечена от уникалния статут на Израел като наследство на Яхве, не се появява в други законови кодекси.

Концепцията за тази космическа/ вселенска география е показана и от други примери. Израел, като наследство на Яхве, беше свята земя. По същия начин територията на други народи, според заповедта на Яхве, принадлежи на други богове. Но в хода на историята на Стария завет Израел стана поробен от египтяните и се наложи свръхестествено избавление от Египет и неговите богове. За да наследи впоследствие обещаната земя — към онзи момент окупирана от народи, които почитат други богове — Израел трябваше да си върне поземленото наследство чрез свещена война. Така, веднъж настанили се в тази земя, израилтяните все още вярваха, че земята им принадлежи изключително на Яхве и е Неговото свещено владение: други народи, дори и да са в Израел, бяха под властта на зли, по-малки богове.

Първо Царе 26 отразява това вярване. Давид, когото Саул преследва, изпитва притеснение, че не е на свята земя:

“Тогава Саул позна гласа на Давид и попита:

„Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“

А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“”

‭И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга?

Какво сторих и какво зло намери у мене?

А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга:

ако Господ те е подбудил против мене,

нека това Му бъде благоуханна жертва.

Ако пък подбудители са били човешките синове,

проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха,

така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки:

„Иди да служиш на други богове!“

И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа,

защото израилският цар е потеглил да търси една бълха,

както се тича след яребица по планините.“

‭‭Първо Царе‬ ‭26:17-20‬ ‭НП‬‬

Давид прави връзка между това да бъдеш в Израел със способността да се покланяш на Яхве. Защо? Давид не знае ли, че Бог може да бъде навсякъде? Не е това- Давид знае, че Израел е частта, делът на Яхве и че Яхве е лишил от наследство цялата друга територия и я е предал на другите богове. Давид не може да се покланя, без да е на свята земя. Давид не иска да има нищо общо със земята извън Израел, където други народи се покланят на своите богове. По-скоро той желае да бъде в свещеното пространство на Яхве.

Друг любопитен инцидент отразява същия този аспект от мирогледа на Израел. След като пророк Елисей излекува Нееман, командирът на армията на Сирия (територия извън Израел), отправя странна молба към пророка:

“Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа. Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон – аз трябва да се поклоня в капището на Римон, – нека Господ ми прости това нещо.“ А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.”

‭‭Четвърто Царе‬ ‭5:17-19‬ ‭НП‬‬

Привидно странната молба на Нееман да вземе земя ясно отразява мирогледа на Второзаконие 32. Той иска да гарантира, че отсега нататък се покланя на Бога на Израел. И тъй като единственият начин да бъде сигурен, че се покланя на истинския Бог, е да му се покланя на свята земя, той решава да вземе част от тази земя със себе си.

Израелският мироглед в Новия завет

Идеята, че покварените богове (Божиите синове) едновременно населяват и контролират определени географски региони, все още е била преобладаваща в ерата на Новия Завет. Павел използва географска терминология, за да опише небесното войнство: “защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото – началствата, властите, владетелите на този тъмен свят.” Ефесяни‬ ‭6:12‬ ‭НП‬‬

Най-драматичният пример обаче е събитието на Петдесетница в Деяния 2, където Бог започва да възвръща всички народи за Себе Си. С други думи, Бог не е изоставил завинаги народите. Дори в Стария Завет Израел е трябвало да бъде царство на свещеници, посредници между лишените от наследство народи и истинския Бог. Израелските закони, пророци и Писания предават познание за истинския Бог на народите. В този смисъл Христос стана върховният посредник – помирявайки всеки народ с Бога.

Източници: 

Снимка: https://drmsh.com/about-michael-s-heiser/

https://thedivinecouncil.com/Deuteronomy32OTWorldview.pdf

https://thedivinecouncil.com/ElohimAsGodsFSB.pdf