За коронацията на кралица Елизабет, К. С. Луис

  За коронацията на кралица Елизабет

„Знаете ли, тук хората не изпитаха някакво вълшебно усещане гледайки коронацията.  Това, което впечатли най-много тези, които я наблюдаваха, беше фактът, че самата кралица изглеждаше поразена от свещено- тайнствената страна на този ритуал.  Оттук и у зрителите усещане за (човек не знае как да го опише) — страхопочитание — съжаление — патос — тайнственост.

Тежестта на тази огромна, тежка корона върху тази малка млада глава се превръща в символ на положението на самото човечество: човечество, призовано от Бог да бъде негов заместник-регент и първосвещеник на земята, но въпреки това то се чувства толкова неадекватно.  Сякаш Той каза: „В моята неумолима любов ще положа върху пръстта, която сте, слава, опасности и отговорности, които не можете да разберете.“

 Разбирате ли какво имам предвид?  Човек е пропуснал целия смисъл, освен ако не е почувствал, че всички сме били короновани и че коронацията е някак си, макар и прекрасна, трагично великолепие.

 К. С. Луис (Писма, 3:343): 1953 г.

“ You know, over here people did not get that fairy-tale feeling about the coronation. What impressed most who saw it was the fact that the Queen herself appeared to be quite overwhelmed by the sacramental side of it. Hence, in the spectators, a feeling of (one hardly knows how to describe it) — awe — pity — pathos — mystery.

The pressing of that huge, heavy crown on that small, young head becomes a sort of symbol of the situation of humanity itself: humanity called by God to be his vice-regent and high priest on earth, yet feeling so inadequate. As if he said, “In my inexorable love I shall lay upon the dust that you are glories and dangers and responsibilities beyond your understanding.”

Do you see what I mean? One has missed the whole point unless one feels that we have all been crowned and that coronation is somehow, if splendid, a tragic splendour.”

C S Lewis (Letters, 3:343): 1953