К. С. Луис Човек на литературата Прочит на неговата белетристика от Томас Хауърд

 К. С. Луис

Човек на литературата

Прочит на неговата белетристика

от Томас Хауърд

откъс от глава пета

 Онази грозна сила: 

 Злощастната представа 

“Не че Луис иска да намекне, че Джейн трябва да изостави всичките си интелектуални стремежи и да се върне към това да бъде жена, като „жена“ не включва нищо повече от домакинска работа и шапки.  Домакинското служение  със сигурност е универсален образ на домашната работа, който е бил приписван на женствеността във всички племена и цивилизации от самото начало;  но самото домашно служение изглежда само загатва за нещо, на което женствеността е настойник в този смъртен живот, може би защото, да речем, има такова качество в самата тъкан на Сътворението, което отговаря по своята значимост на другото качество- мъжествеността.  Разбира се, този начин на възприемане на нещата се разгръща във визията на Марс и Венера в Переландра. 

 В един толкова малък детайл като шапките, например, можем да видим само намек за всичко това.  Периодично намираме Джейн да си слага шапката или да мисли да си купи такава.  От една страна, бихме докарали до гротескни размери търсенето на символи, ако настояваме, че шапките в тази история присъстват, носейки след себе си голям облак от важно значение.  От друга страна, това, което се подразбира тук и в цялата представа на Луис, е идеята, че може поне да си струва да спрем за момент в присъствието на някаква странност, толкова древна и универсална като покривалото за глава на жените.  Мисля, че Луис не би настоявал, че жените трябва да носят шапките си (въпреки че той пише книгата през 40-те години на миналия век, когато повечето жени са носели шапки дори когато пазаруват).  Той обаче би бил поне малко любопитен какво може да означава всичко това: имало ли е митична и протоисторическа представа за някаква мистерия и слава, свързани с женствеността, които може да си струва да бъдат забулени, както ние забулваме или защитаваме всички изключително фини неща?  Може да е така;  но дали е или не и дали шапките представляват някакъв вид древен остатък от това митично находище, никой не може да каже;  и във всеки случай би било невъзможно да се върнем към подобни неща;  би било все едно да настояваме да започнем да поставяме олтари на всеки железопътен възел, както когато  кръстопътищата се смятаха за особено значими.”

Текстът в оригинал:

C. S. Lewis

Man of Letters

A Reading of His Fiction

by

Thomas Howard

CHAPTER FIVE

That Hideous Strength:

The Miserific Vision

“It is not that Lewis wishes to imply that Jane should abandon all her intellectual aspirations and settle back down to being a woman, with “woman” entailing nothing more than housework and hats. Housework is certainly a universal image of the domestic service that has attached itself to femininity in all tribes and civilizations from the beginning; but that domestic service itself seems only to hint at something of which femininity is the custodian in this mortal life, perhaps because there is a quality like this in the very fabric of Creation, say, that answers in its significance to the other quality, masculinity. This way of looking at things is all unfurled in the vision of Mars and Venus in Perelandra, of course.

In so small a detail as hats, for example, we may see a mere hint of all this. Periodically we find Jane putting on her hat, or thinking about buying one. It would be carrying the search for symbols to grotesque lengths to urge that hats appear in this tale trailing some great clouds of significance. On the other hand, what is implicit here and in all of Lewis’ vision is the notion that it may at least be worth pausing momentarily in the presence of some oddity as ancient and universal as a head covering for women. Lewis would not, I think, argue that women ought to keep their hats on (although he was writing this in the 1940’s, when most women put on a hat even to go shopping). He would, however, be mildly curious as to what it all might mean: was there a mythic and protohistoric notion of some mystery and glory attaching to femininity that might be worth veiling, as we veil or protect all supremely fine things? It might be so; but whether it is or not, and whether hats represent some sort of detritus from that mythic deposit, no one can say; and in any case it would be impossible to go back to that sort of thing; it would be like insisting that we begin setting up altars at every railroad junction since crossroads used to be thought significant.“