Миротворците – агнета сред вълци

 

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.“ Матей 5:9

 

 Доста от разказите за живота на Исус се повтарят в различните евангелия. Но някои- не. Такъв неповторим разказ e пасажът за апостолската мисия на седемдесет (или 72) Христови ученика.

Тази история е наситена със старозаветен и небесен символизъм и описва нещо далеч по- голямо от кратко мисионерско пътуване.

Исус изпрати 70 или 72 ученика. Тази цифра е директна връзка със старозаветното древно племенно разпределение на света. За него може да прочетете в Битие 10- 11, както и във Второзаконие 32. Племенното и териториално разделение намекваше за Израел като народ и територия, които Бог избра за Себе Си, а останалите племена представляваха вражески терен- те бяха царства и дял на фалшиви богове и техните поклонници- небесни и човешки противници на Бога. Изпращането на 70 Христови упълномощени посланици даде ясен сигнал и на двете реалии, че Бог възнамерява да си възвърне всички територии. Но не чрез груба сила или физическа война. Вражеските племена са описани по парадоксален начин:

-                    * като изобилна жътва- като хора, които са готови да бъдат убедени и приканени да се присъединят към добрата страна. Исус ни оставя с впечатлението, че проблемът не е наличието на хора, готови да откликнат- а в малкото на брой вестители.

-                    * като цялостна враждебна територия- апостолите са предупредени, че отиват като „агнета сред вълци“

Цялата заръка на Христос говори за спешност, за мобилизирана, почти шпионска инвазия- учениците трябваше да изхвърлят всякакви лични удобства и без да се разсейват да се фокусират над една- едничка цел- „Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.“ Погледнато отстрани, тези посланици идваха само с ризата на гърба си- нямаха злато и сребро, нито богати кервани, с които да подплатят вестта си за наближаващото Небесно Царство. Исус продължава да дава смесени сигнали- противно на видимите знаци, „агнетата сред вълци“ бяха облечени с несравним авторитет:  

„И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!  И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.   И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.  Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.“

„Мир на този дом“ не е просто поздрав, нито добронамерено пожелание- то е свещеническа- Ааронова благословия, която се изразяваше във физическо и духовно изпълнение. Учениците носеха този „мир“ като небесен дар- той беше нещо осезаемо и реално. Ако хората отсреща го приемеха, този мир оставаше с тях. Ако не- се връщаше обратно в ръцете на апостолите- като отхвърлен дар- като доказателство за отказано примирие и спасение.   „А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.“

За всички вестта беше еднаква:  „Божието царство е наближило.“

И всичко се крепеше на това как хората ще откликнат на тази покана за спасение. Текстът ни инструктира, че е губене на време да се опитваме да убеждаваме, подкупваме, дебатираме отхвърлящите. Задачата е да търсим „синa на мира.“ Тази фраза няма идентичен еквивалент в гръцкия език. В новозаветния текст тя е превод от специфичен арамейски израз: “באר  שלוםא” „бар шалома.“  Изразът говори не за човек, биологичен син на нещо или някого, а за личност, която е последовател на нещо; някой, който отговаря на дадени изисквания; някой, който би бил счетен за достоен по определени критерии. Синът на мира е описан по различни начини в различните притчи на Христос- в една той е добрата почва, която приема семето и произвежда плод многократно. Това обяснява евангелската тактика на Христос- учениците да търсят само дом, който ги приема и да не се местят от къща в къща- достатъчно беше един дом да приеме Небесното царство и той щеше да се превърне в негов посланик.

 

Историята от десета глава на Лука е смайваща, защото имаше и практическа част, в която непосредствено наблюдаваме изпълнението на мисията. „Агнетата“ отидоха сред „вълци“ и упражниха на практика невиждани досега неземни „умения“. И бяха дълбоко впечатлени от „специалните“ ефекти- духовните същества им се покоряваха.

Исус потвърди дадения им авторитет, но трябваше още веднъж да им напомни кое беше важното в случая:

„Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.  Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“

Записаните имена бяха големият успех на цялостната мисия на Христос. Записаните имена са видимото доказателство за разрастващото се Небесно Царство. Записаните имена са символът на намерената изгубена овца, на враговете, превърнати в синове и приятели, на възстановеното Бого- човешко семейство.

Няма нищо по- важно от това да намираме децата на мира. В сравнение с тази мисия, повечето неща са само суета.

В „Божествена комедия“, втора песен на „Ад“,  се описва диалог между Беатриче, която от райските предели слиза в ада, за да убеди Вергилий да помогне на изгубения Данте да намери пътя. Вергилий е смаян, че някой по собствена воля се е осмелил да слезе в дълбините на Ада. Но Беатриче дава обяснение, подобаващо на Христов последовател:

“Боим се само от опасността,

която ближния ни застрашава;

не са опасни другите неща.”

 

Блаженството от проповедта на планината разкрива своята двупосочна природа:

Миротворците ще бъдат наречени синове Божии.

Божиите синове са преди всичко миротворци.  

 

……

 Photo: AI generated Freepik AI

Цитатът от „Божествена комедия“ е от българския превод от 1975г на Иван Иванов и Любен Любенов.

Информацията за арамейския израз: “באר  שלוםא” „бар шалома“  е от: www.chaimbentorah.com