К. С. Луис, Денят, белязан с бяло

 Аматьорският превод е мой. Без никакво спазване на римата. 

Но текстът си заслужава да се прочете. Той разкрива този неповторим характер на Луис- изпълнен с неувяхваща радост и с широко отворени очи за изобилието от благодат. Защото радостта на Джак е заразна. 

К. С. Луис

Денят, белязан с бяло

Цял ден в необяснимо щастие бях мятан и завихрян:

Дали това е елф в кръвта, или е птица във главата? 

… или пък- част от дълъг наниз облаци като вълна огромна- 

диря от пътуващ ангел, която през сърцето ми премина?

Градината ми е увяхнала, почивката ми - отменена, поличбите тъмнеят;

планирани и непланирани несгоди се влошават; възлите се затягат.

Разумът цял ден натякваше, че настроението ми е извън сезона.

Така си беше. В тъмния хоризонт белеят само гребените на вълните.

И въпреки това-  бих целунал даже кранчетата на чешмата. 

Обагрен бе деня ми като гърдите на паун. Във всяко чувство 

се прокрадваха трептение и росни пръски на наслада, 

предящи тънки нишки спомени през живата дебела плетка на душата.

Сякаш има прозрачни земи, в които да растат сияйни дървета,

и да се виждат светещите корени дълбоко под краката,

така че всичко- такта на часовника, пеенето на петела в двора,

ровичкането в почвата, събуждаше заровените ми сърца да бият

със спомени от юношеските възходи  и недостъпните копнежи, 

и вцепеняващите радости, които ме разтърсваха и пребледнявах,

или по-скромни удоволствия, като кикот във ушите, като шепота 

от радост, като говоренето на добри животни в детска приказка.

Кой знае дали пак ще ми се случи, сега денят приключва? А този ключ-

никой не може да ми го даде или да ми го отнеме. Всичко зависи 

от елфа, птицата или от ангела. Съмнявам се, че даже ангел има свободата

да избере кога започва или свършва проблесналия рай в човека.

 THE DAY WITH A WHITE MARK 

All day I have been tossed and whirled in a preposterous happiness:

Was it an elf in the blood? or a bird in the brain? or even part

Of the cloudily crested, fifty-league-long, loud uplifted wave

Of a journeying angel’s transit roaring over and through my heart?

My garden’s spoiled, my holidays are cancelled, the omens harden;

The plann’d and unplann’d miseries deepen; the knots draw tight.

Reason kept telling me all day my mood was out of season.

It was, too. In the dark ahead the breakers only are white.

Yet I—I could have kissed the very scullery taps. The colour of

My day was like a peacock’s chest. In at each sense there stole

Ripplings and dewy sprinkles of delight that with them drew

Fine threads of memory through the vibrant thickness of the soul.

As though there were transparent earths and luminous trees should grow there,

 And shining roots worked visibly far down below one’s feet,

So everything, the tick of the clock, the cock crowing in the yard

Probing my soil, woke diverse buried hearts of mine to beat,

Recalling either adolescent heights and the inaccessible

Longings and ice-sharp joys that shook my body and turned me pale,

Or humbler pleasures, chuckling as it were in the ear, mumbling

Of glee, as kindly animals talk in a children’s tale.

Who knows if ever it will come again, now the day closes?

No-one can give me, or take away, that key. All depends

On the elf, the bird, or the angel. I doubt if the angel himself

Is free to choose when sudden heaven in man begins or ends.