Реалността е болезнена, но не се поклаща

 

Реалността е болезнена, но не се поклаща

 

Библейските текстове изобилстват от човешки истории на падения и възходи и срещи с Божеството. Обзалагам се, че ако можем да попитаме всеки библейски персонаж за срещата/ срещите му с Бога, общото между тях ще е, че преживяването е било добро и несравнимо с нищо друго, но същевременно - трудно и болезнено.

Авраам изостави дом и охолство, пожертва сигурност и изобилие за неизвестност и трудности. На върха на това пътешествие, трябваше да прежали дори собствения си син. Всяко преживяване на Авраам го учеше с по- голяма убедителност, че кроенето на собствени планове и стратегии не струва пукната пара. Вместо това, всяко доказателство сочеше онова, което Авраам обобщи като най- ценен житейски урок: „Бог ще си промисли…“ (Битие 22)

Яков попиваше вниманието на майка си, но повече от всичко друго мечтаеше за бащините одобрение и любов. Научи се на подли трикове, които унизиха душата му и дадоха само временен резултат. Наложи се страхливо да бяга от възможността за възмездие, работѝ подложен на злоупотреби за вуйчо си, научи важни житейски уроци и срещата му с Бога завърши с телесни повреди. След всички хитринки и манипулации, Яков застана оголен и честен пред Бога: „Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи , Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си… Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.“ (Битие 32)

Йосиф и братята му преминаха през подобни уроци и научиха, че трудностите и дори злите намерения могат да бъдат обърнати - не за лукс и безоблачно благоденствие, но за добро.

„Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.“ (Битие 45)

 След десетки възможности за отмъщение и реванш пред Йосиф, той показва каква е реакцията на всеки човек, който има преобразяваща връзка с Господ:

„А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.“ (Битие 50)

Следва Мойсей. Сам Бог твърдеше, че двамата си говорят „лице в лице“ – „с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ.“ (Числа 12). Очевидно беше, че Мойсей имаше безподобна близост със Създателя. Никой друг не можеше да се похвали с такова нещо. И все пак, за никой човек тук на тази земя не е възможно да види Бога.  

„Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина;“ (Изход 33)

Подобни са преживяванията на Исус Навин, Самуил, Йов, Давид и т.н. А по- късно на Йоан Кръстител, апостолите Петър, Йоан, Павел…

Всички тези библейски герои ще ви засвидетелстват, че няма нищо по- велико от това да познаваш и следваш Бога. Но процесът е болезнен и смиряващ. „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30), защото Христос винаги е „преди мене, на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му… Той е Божият Агнец, Който поема греха на света!“  (Йоан 1)

Апостол Павел обяснява същото в своя контекст: „Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.“ (1 Кор. 15)

Божиите се познават по това, че поставят Бога преди себе си. И не само- по инструкциите на същият този Бог, това става като „считаме ближния по- горен от нас.“ В създадената реалност на пиедестал стои само Създателят. Останалите форми на трон са само бутафорна сцена- те са колкото лъжливи, толкова и временни и неустойчиви. Това е една от причините църковни или светски общества, които започват да градят допълнителни тронове, да се ограждат с всевъзможни защитни прегради- инстинктивно се опитват да предпазят нестабилните тронове от сгромолясване. Но е само въпрос на време. Защото Богът, който чува всяка молитва и знае всеки детайл, не играе с манипулации и дребни игри.

К. С. Луис обобщава всичко, което се опитвам да кажа с любима мисъл:

„Небето е самата реалност. Всичко, което е напълно реално, е Небесно. Защото всичко, което може да бъде разклатено, ще бъде разклатено и така остава само непоклатимото."

Християнството в чистата му форма следва само един Цар, Който дава живота Си за своите. А те го обичат и се опитват да наподобяват добрия Му характер.

Те „полагат венците си пред престола, като казват: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Откровението на Йоан 4)

А „Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.“ (Откровението на Йоан 7)

Photo: freepik AI generated