„Да чуеш поетите“ К. С. Луис
“De Audiendis Poetis” “On Hearing the Poets” C. S. Lewis
„Да чуеш поетите“ К. С. Луис
Има повече от един начин да четеш стари книги.
…
Има два начина да се насладите на миналото, както има два начина да се насладите на чужда страна. Има хора, които носят със себе си английщината си в чужбина и си я прибират вкъщи непроменена. Такъв човек, където и да отиде, се сдружава с другите английски туристи. Под добър хотел той има предвид такъв, който е като английски хотел. Той се оплаква от лошия чай, когато би могъл да изпие чаша чудесно кафе. Той намира „туземците“ за странни и се наслаждава на тяхната странност. По свой начин той може да си прекарва приятно; той харесва зимните си спортове в Швейцария и разходките си в Монте Карло. По същия начин има хора, които през цялото си четене на стара литература носят своята модерност в себе си и я запазват непокътната. Най-изпъкващите в цялата антична и средновековна поезия за такъв човек са откъсите, които приличат на поезията от неговата епоха– или могат да бъдат прочетени в този маниер.
…
Но има друг вид пътуване и друг вид четене. Можете да ядете местната храна и да пиете местните вина, можете да споделите чуждия живот, можете да започнете да виждате чуждата страна така, както изглежда не за туриста, а за нейните жители. Можете да се приберете у дома променен, мислейки и чувствайки, както не сте мислили и чувствали преди. Така е и със старата литература. Можете да надхвърлите първото впечатление, което едно стихотворение прави върху вашата съвременна чувствителност. Чрез изучаване на неща извън стихотворението, като го сравнявате с други стихотворения, като се потопите в изчезналия период, вие можете да вникнете отново в стихотворението с очи, които приличат повече на тези на местните; сега може би ще видите, че асоциациите, които сте давали на старите думи, са били погрешни, че истинските внушения са били различни от това, което сте предполагали, че това, което сте смятали за странно, тогава е било обикновено и че това, което ви е изглеждало обикновено, тогава е било странно. Доколкото успеете в това, може все повече и повече да осъзнавате, че онова, на което сте се насладили при първото четене, всъщност не е средновековна поема, която някога е съществувала, а модерна поема, направена от вас с лек привкус от древни думи. Но това е краен случай. Понякога, за късмет, първият ви опит може да не е стигнал чак до там.
Не всички неща на дадена дата в миналото са еднакво отдалечени от настоящето.”
Коментари