Писмо на Данте до лорд Кан Гранде дела Скала

 Писмо на Данте до лорд Кан Гранде дела Скала, негов покровител във Верона, на когото Данте посвещава третата част от Божествена комедия, Рай

(Кратък откъс)

(Преводът е от английски. Преводът на английски е от Джеймс Марчанд, Университета на Илинойс) 

“(7) За да мога да представя това, което ще кажа, трябва да знаете, че смисълът на тази творба не е прост, по-скоро може да се нарече полисемантичен, тоест с много значения; първият смисъл е този, който идва от буквата, вторият е на това, което е изразено с буквата. И първият се нарича буквален, вторият алегоричен или морален или анагогичен (есхатологичен). Този метод на разглеждане, за повече яснота, може да се види чрез примера на следните думи: „“Когато излезе Израил от Египет, Якововият дом – изсред люде другоезични, Юда стана светилище на Бога, Израил – Негово владение.” (Пс. 114‬:‭1‬-‭2‬ БЛБ). Ако го разгледаме само като буква, за нас това означава излизането на децата на Израел от Египет по времето на Моисей; ако го разглеждаме като алегория, за нас това означава нашето изкупление, извършено от Христос; ако го разглеждаме като морален смисъл, за нас това означава обръщението на душата от борбата с греха и нещастието от него към статута на благодат; ако е от гледна точка на анагогиката, това означава заминаването на блажената душа от робството на тукашната поквара към свободата на вечната слава. И въпреки че тези мистични значения се наричат ​​с различни имена, като цяло всички могат да бъдат наречени алегорични, защото са различни от буквалните или историческите. А алегория идва от гръцката дума alleon, което на латински означава „друг“ или „различен“.

(8) След като видяхме това, очевидно е, че темата, около която се въртят двете значения , трябва да бъде двустранна. И следователно трябва да се разграничи  темата на това произведение, когато се приема буквално, от темата, когато се разбира алегорично. Темата на цялата творба, взета само от буквална гледна точка, е просто състоянието на душата след смъртта. Движението на цялото произведение се върти от него и около него. Ако обаче произведението се приеме алегорично, темата става човек, който получава или губи заслуги чрез свободата на волята си, човек, подчинен на справедливостта да бъде възнаграден или наказан. “

Dante's Epistle XIII to Lord Can Grande della Scala, his Patron in Verona, to whom Dante dedicates the Third Canticle of the Divine Comedy, the Paradiso.

“7. For me be able to present what I am going to say, you must know that the sense of this work is not simple, rather it may be called polysemantic, that is, of many senses; the first sense is that which comes from the letter, the second is that of that which is signified by the letter. And the first is called the literal, the second allegorical or moral or anagogical. Which method of treatment, that it may be clearer, can be considered through these words: `When Israel went out of Egypt, the house of Jacob from a barbarous people, Judea was made his sanctuary, Israel his dominion' (Douay-Rheims, Ps. 113.1-2). If we look at it from the letter alone it means to us the exit of the Children of Israel from Egypt at the time of Moses; if from allegory, it means for us our redemption done by Christ; if from the moral sense, it means to us the conversion of the soul from the struggle and misery of sin to the status of grace; if from the anagogical, it means the leave taking of the blessed soul from the slavery of this corruption to the freedom of eternal glory. And though these mystical senses are called by various names, in general all can be called allegorical, because they are different from the literal or the historical. Now, allegory comes from Greek alleon, which is Latin means `other' or `different'.

8. Now that we have seen this, it is obvious that the subject around which the two senses turn must be twofold. And therefore it is to be determined about the subject of this work when it is taken literally, then obout the subject when it is understood allegorically. The subject of the whole work, taken only from a literal standpoint, is simply the status of the soul after death, taken simply. The movement of the whole work turns from it and around it. If the work is taken allegorically, however, the subject is man, either gaining or losing merit through his freedom of will, subject to the justice of being rewarded or punished.”

(This translation was supplied by James Marchand of the University of Illinois)