Г. К. Честъртън - Orthodoxy Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland) (откъс)

 

Честъртън - Orthodoxy 

Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland) (откъс)

“Целият внушителен материализъм, доминиращ съвременния ум, в крайна сметка опира до едно предположение;  невярно предположение.  Предполага се, че ако нещо продължава да се повтаря, то вероятно е мъртво;  като часовников механизъм.  Хората смятат, че ако Вселената е личност, тя щеше да се променя;  ако слънцето беше живо, щеше да танцува.  Това е заблуда дори ако го свържете с известен факт.  Защото промените в човешките дела обикновено се случват не чрез живота, а чрез смъртта;  от замирането или отпадането на силата им или желанието за тях. 

Човек променя движенията си поради някакъв лек елемент на неуспех или умора.  Той влиза в автобуса, защото му е омръзнало да ходи;  или ходи, защото му е омръзнало да седи неподвижно.  Но ако животът и радостта му бяха толкова гигантски, че никога не би му омръзнало да ходи до Ислингтън, можеше да ходи в Ислингтън толкова редовно, колкото Темза отива в Шиърнес.  Самата бързина и насладата от живота му биха имали мъртвешка неподвижност.  Слънцето изгрява всяка сутрин.  Аз самият обаче не ставам всяка сутрин;  но вариацията се дължи не на моята активност, а на моето бездействие.  Сега, за да поставим въпроса като популярна фраза, може да е вярно, че слънцето изгрява редовно, защото никога му омръзва да изгрява.  Рутината му може да се дължи не на безжизненост, а на прилив от живот.  Това, което искам да кажа, може да се види например при децата, които откриват  някаква игра или закачка, които са им изключително приятни. 

Детето ритмично рита краката си чрез излишък от жизненост, а не поради липса на живец. Децата имат изобилна жизненост, тъй като по дух те са нахъсани и свободни и точно затова те искат нещата да се повтарят непроменимо.  Винаги казват: „хайде пак“;  и порасналият човек го прави отново, до припадък.  Защото порасналите хора не са достатъчно силни, за да се прехласват по монотонността.  Но може би Бог е достатъчно силен, за да се наслаждава на монотонността.  Възможно е Бог всяка сутрин да казва на слънцето: „Хайде пак“ ;  и всяка вечер „Хайде пак“ - на Луната.  Може би не автоматичната  необходимост прави всички маргаритки еднакви;  може би Бог прави всяка маргаритка поотделно, но никога не Му омръзва да ги прави.  Възможно е Той да има вечния апетит на ранната детска възраст;  защото ние съгрешихме и остаряхме, а нашият Отец е по-млад от нас.  Повторението в природата може да не е просто повторение;  може да е театрален бис.  Небето вероятно иска да види на бис птицата, която е снесла яйце.  Ако човешкото същество зачене и роди човешко дете, вместо да роди риба, прилеп или грифон, причината може да не е, че ние сме застопорени в една животинска съдба без живец и цел.  Може да се окаже, че нашата малка трагедия е докоснала боговете, че те ѝ се възхищават от своите звездни галерии и че в края на всяка човешка драма отново и отново извикват човека на бис пред завесата.  Повторението може да продължи милиони години, поради обикновения избор и всеки момент може да спре.  Човек може да бъде на земята поколение след поколение и въпреки това всяко раждане да е неговата последна поява.”

Текстът в оригинал:

Глава IV (The Ethics of Elfland)

All the towering materialism which dominates the modern mind rests ultimately upon one assumption; a false assumption. It is supposed that if a thing goes on repeating itself it is probably dead; a piece of clockwork. People feel that if the universe was personal it would vary; if the sun were alive it would dance. This is a fallacy even in relation to known fact. For the variation in human affairs is generally brought into them, not by life, but by death; by the dying down or breaking off of their strength or desire. A man varies his movements because of some slight element of failure or fatigue. He gets into an omnibus because he is tired of walking; or he walks because he is tired of sitting still. But if his life and joy were so gigantic that he never tired of going to Islington, he might go to Islington as regularly as the Thames goes to Sheerness. The very speed and ecstasy of his life would have the stillness of death. The sun rises every morning. I do not rise every morning; but the variation is due not to my activity, but to my inaction. Now, to put the matter in a popular phrase, it might be true that the sun rises regularly because he never gets tired of rising. His routine might be due, not to a lifelessness, but to a rush of life. The thing I mean can be seen, for instance, in children, when they find some game or joke that they specially enjoy. A child kicks his legs rhythmically through excess, not absence, of life. Because children have abounding vitality, because they are in spirit fierce and free, therefore they want things repeated and unchanged. They always say, "Do it again"; and the grown-up person does it again until he is nearly dead. For grown-up people are not strong enough to exult in monotony. But perhaps God is strong enough to exult in monotony. It is possible that God says every morning, "Do it again" to the sun; and every evening, "Do it again" to the moon. It may not be automatic necessity that makes all daisies alike; it may be that God makes every daisy separately, but has never got tired of making them. It may be that He has the eternal appetite of infancy; for we have sinned and grown old, and our Father is younger than we. The repetition in Nature may not be a mere recurrence; it may be a theatrical encore. Heaven may encore the bird who laid an egg. If the human being conceives and brings forth a human child instead of bringing forth a fish, or a bat, or a griffin, the reason may not be that we are fixed in an animal fate without life or purpose. It may be that our little tragedy has touched the gods, that they admire it from their starry galleries, and that at the end of every human drama man is called again and again before the curtain. Repetition may go on for millions of years, by mere choice, and at any instant it may stop. Man may stand on the earth generation after generation, and yet each birth be his positively last appearance.