Шелдън Ванакен “Сурова милост”

 Шелдън Ванакен

“Сурова милост” 

В книгата си “Сурова милост” Шелдън Ванакен описва в увлекателни детайли бавния си път към християнството. Истинско удоволствие е да четеш болезнено откровен разказ- автобиография и да виждаш през неговите очи пътят му към Светлината. Следният откъс е от времето, когато той и съпругата му Дейви решават все пак да отделят време да изучават по- задълбочено християнската вяра, след редица дискусии със състудентите му в Оксфорд:

“Порази ни едно важно прозрение - двама ни с Дейви - когато разбрахме, че нашите приятели, макар да бяха англикани, баптисти, римокатолици и лутерани, едно нещо много повече ги обединяваше- просто християнството, както би се изразил Луис - отколкото нещата, които ги отличаваха.  „И всички те са толкова… толкова щастливи в своето християнство“, каза Дейви.  А аз отвърнах: „Възможно ли е, как мислиш- това щастие - да е онова, което се нарича„ християнска радост?“

Същата вечер написах в нашия дневник:

Най-добрият аргумент за християнството са християните: тяхната радост, тяхната сигурност, тяхната пълнота.  Но най-силният аргумент срещу християнството също са християните - когато са мрачни и без радост, когато са себеправедни и самодоволни в себеудобно посвещение, когато са тесногръди и ограничаващи, тогава християнството умира с хиляди смърти.  Но макар че е правилно да осъдим някои християни за тези неща, може би в края на краищата не е право, макар да е много лесно, да осъдим самото християнство заради тях.  Всъщност има впечатляващи индикации, че положителното качество на радостта се открива в християнството - и вероятно никъде другаде.  Ако това беше сигурно, то би било доказателство за много висш дизайн.”

И още един пасаж: 

“Какво е красота, освен нещо, на което човек откликва с емоция?  Смелостта, поне отчасти, е емоционална.  Цялото великолепие на живота.  Но ако всъщност най-доброто от живота е емоционално, тогава човек иска най-висшите, най-чистите емоции: а това означаваше радост.  Радостта беше най-висша.  Как да се намери радост?  В книгите изглеждаше, че радост се намира в любовта - в голямата любов - макар че, може би за светиите имаше радост в любовта на Бог.

Но в книгите голямата радост от любов винаги вървеше ръка за ръка със страшна болка.  И все пак, помисли си той, гледайки през поляната, радостта ще си струва болката - ако наистина двамата си отидат заедно.  Ако имаше избор - и той подозираше, че има - избор между, от една страна, височини и дълбини и, от друга страна, някакъв сигурен, предпазлив среден път, той, тук и сега  избра височините и дълбочините.  Оттогава годините бяха минали, а той - не беше ли имал това, което избра този ден на поляната?  Той имаше любовта.  И радостта - каква радост беше!  И мъката.  Той беше имал - и още притежваше - цялата възможна мъка.  И все пак радостта си струваше болката.  Дори сега той потвърди този отдавна направен избор.”

Снимката е от корицата на едно от изданията на книгата.