Г. К. Честъртън - Ортодоксия, ГЛАВА IX. - Авторитет и приключенеца (откъс)

 

Честъртън - Ортодоксия

 

ГЛАВА IX. - Авторитет и приключенеца 

 

Със сигурност помня този конкретен психологически факт; че в моментите, когато най- много бях изложен на женския авторитет, бях и най-изпълнен с плам и приключения. Точно защото, когато майка ми казваше, че мравки хапят, те наистина хапеха и защото снегът идваше през зимата (както казваше тя); затова за мен целият свят беше приказна страна с прекрасни изпълнения - сякаш живеех в някаква еврейска епоха, когато едно след друго пророчества се сбъдваха. Като дете излизах в градината и за мен тя беше страховито място, точно защото имах представа за нея: ако нямах идея за нея, тя нямаше да е страховита, а щеше да е опитомено, кротко място. Някаква пустош без значение дори не е впечатляваща. Но градината на детството ми беше завладяваща, точно защото всичко имаше конкретен смисъл, който можеше да се открие на своето време. Сантиметър по сантиметър можех да откривам какво представляваше грозната форма на греблото; или да си изградя някакво смътно обяснение за това, защо родителите ми имаха котка.

И тъй, след като приех Християнството като майка, а не просто като случаен пример, аз открих Европа и света още веднъж като малката градина, в която зяпах символичните форми на котката и греблото; гледах всичко с елфическо любопитсво и очакване. Този или онзи обред или учение можеше да изглежда грозно и необичайно като греблото; но от опит открих, че подобни неща някак си се озовават сред тревата и цветята.

Това, в заключение, е моята причина да приема религията, а не просто разпиляните светски истини извън религията. Правя го, не защото християнството е казало тази истина или онази истина, но защото то се е разкрило като нещо, което казва истината. Всички други философии казват нещата, които очевидно изглеждат истина; само тази философия отново и отново казва нещо, което не изглежда като истина, но е истина. Само то измежду всички други вероизповедания е убедително там, където не е привлекателно; християнството се оказва право, като баща ми в градината.

Най-силният аргумент за божествената благодат е просто нейната неблагост. Когато ги изучаваш- неприятните части на християнството се оказват нещата, на които хората се опират. Външният обръч на християнството е здрава ограда от морални себеотрицания и квалифицирани свещеници; но вътре в тази свръхчовешка стража ще откриете стария човешки живот, който танцува като децата и пие вино като мъжете; защото християнството е единствената рамка за езическата свобода. Но в съвременната философия положението е обратно; външният обръч изглежда артистичен и свободен; но вътрешността му е отчаяние.

И отчаянието му е това, че всъщност не вярва, че има някакъв смисъл във Вселената; следователно не може да се надява да намери някаква романтика; романите на тази философия даже нямат сюжет. Човек не може да очаква някакви приключения в земята на анархията. Но човек може да очаква всевъзможни приключения, ако тръгне да пътува в земя, над която стои авторитет. Човек не може да намери смисъл в джунглата на скептицизма; но човекът ще намира все повече и повече смисъл, когато се разхожда през гора изтъкана от учения и замисъл. Тук всичко има своя история, като инструментите или снимките в къщата на баща ми; защото това е къщата на баща ми. Завършвам там, където започнах - в правилния край. Поне влязох в портата на добрата философия. Влязох във второто си детство.

 

Текстът в оригинал:

Chesterton- Orthodoxy

CHAPTER IX.—Authority and the Adventurer

For I remember with certainty this fixed psychological fact; that the very time when I was most under a woman's authority, I was most full of flame and adventure. Exactly because when my mother said that ants bit they did bite, and because snow did come in winter (as she said); therefore the whole world was to me a fairyland of wonderful fulfilments, and it was like living in some Hebraic age, when prophecy after prophecy came true. I went out as a child into the garden, and it was a terrible place to me, precisely because I had a clue to it: if I had held no clue it would not have been terrible, but tame. A mere unmeaning wilderness is not even impressive. But the garden of childhood was fascinating, exactly because everything had a fixed meaning which could be found out in its turn. Inch by inch I might discover what was the object of the ugly shape called a rake; or form some shadowy conjecture as to why my parents kept a cat.

So, since I have accepted Christendom as a mother and not merely as a chance example, I have found Europe and the world once more like the little garden where I stared at the symbolic shapes of cat and rake; I look at everything with the old elvish ignorance and expectancy. This or that rite or doctrine may look as ugly and extraordinary as a rake; but I have found by experience that such things end somehow in grass and flowers.

This, therefore, is, in conclusion, my reason for accepting the religion and not merely the scattered and secular truths out of the religion. I do it because the thing has not merely told this truth or that truth, but has revealed itself as a truth-telling thing. All other philosophies say the things that plainly seem to be true; only this philosophy has again and again said the thing that does not seem to be true, but is true. Alone of all creeds it is convincing where it is not attractive; it turns out to be right, like my father in the garden.

The strongest argument for the divine grace is simply its ungraciousness. The unpopular parts of Christianity turn out when examined to be the very props of the people. The outer ring of Christianity is a rigid guard of ethical abnegations and professional priests; but inside that inhuman guard you will find the old human life dancing like children, and drinking wine like men; for Christianity is the only frame for pagan freedom. But in the modern philosophy the case is opposite; it is its outer ring that is obviously artistic and emancipated; its despair is within.

And its despair is this, that it does not really believe that there is any meaning in the universe; therefore it cannot hope to find any romance; its romances will have no plots. A man cannot expect any adventures in the land of anarchy. But a man can expect any number of adventures if he goes travelling in the land of authority. One can find no meanings in a jungle of scepticism; but the man will find more and more meanings who walks through a forest of doctrine and design. Here everything has a story tied to its tail, like the tools or pictures in my father's house; for it is my father's house. I end where I began—at the right end. I have entered at least the gate of all good philosophy. I have come into my second childhood.