Г. К. Честъртън - Orthodoxy Откъс от Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland)

 Честъртън - Orthodoxy 

Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland) (откъс)

“Но има едно нещо, което аз от младостта си до днес така и не успях да разбера.  Не мога да проумея откъде на хората им идва идеята, че демокрацията по някакъв начин е противопоставена на традицията.  Очевидно е, че традицията е просто демокрация, разпростряна във времето.  Тя е доверието в консенсуса на общочовешките гласове, а не на някаква изолирана или произволна записка.  Човекът, който цитира някой немски историк срещу традицията на католическата църква, например, строго се харесва на аристокрацията.  Той апелира към превъзходството на един експерт срещу ужасния авторитет на простолюдието.  

Съвсем лесно е да се види защо една легенда се приема (и трябва да се приема) с повече уважение, отколкото една книга по история.  Легендата обикновено се прави от по-голямата част от хората в селото, които са здравомислещи.  Книгата обикновено се пише от единия човек от селото, който е умопобъркан.  Онези, които се обявяват срещу традицията, и казват, че в миналото хората са били невежи, могат да отидат и така да протестират в клуб  „Карлтън“ * , заедно с твърдението, че избирателите в бедните квартали са невежи.  Това не върши работа.  Ако придаваме голямо значение на мнението на обикновените хора с голямо единодушие, когато се занимаваме с ежедневни въпроси, няма причина защо да го пренебрегваме, когато имаме работа с историята или легендите. 

Традицията може да бъде определена като разширение на избирателното право.  Традицията означава да дадеш гласност на най- пренебрегваната класа хора-  нашите предци.  Тя е демокрацията на мъртвите.  Традицията отказва да се подчини на малката и арогантна олигархия на онези, които просто се разхождат живи наоколо.  Всички демократи са против идеята човеците да бъдат дисквалифицирани само заради това къде и как са се родили;  традицията възразява срещу това те да бъдат дисквалифицирани само заради това, че са умрели.  

Демокрацията ни казва да не пренебрегваме мнението на добрия човек, дори ако той е нашия коняр;  традицията ни моли да не пренебрегваме мнението на добрия човек, дори и той да е нашия баща.  Аз в никакъв случай не мога да разделя двете идеи-  за демокрацията и традицията;  струва ми се очевидно, че те са една и съща идея.  Разбира се, че ще има и мъртви в нашите съвети.  Древните гърци са гласували с камъни;  тези наши съвети ще гласуват чрез надгробни камъни.  Всичко е в реда на нещата и така да се каже официално, тъй като повечето надгробни камъни, като повечето изборни бюлетини, са маркирани с кръст.”

Бележка за справка:

* Carlton Club е лондонски клуб за частни членове, който е бил първоначалният дом на Консервативната партия преди създаването на Консервативен централен офис. Членството в клуба е само чрез номинация и избори.

Текстът в оригинал

CHAPTER IV—The Ethics of Elfland

But there is one thing that I have never from my youth up been able to understand. I have never been able to understand where people got the idea that democracy was in some way opposed to tradition. It is obvious that tradition is only democracy extended through time. It is trusting to a consensus of common human voices rather than to some isolated or arbitrary record. The man who quotes some German historian against the tradition of the Catholic Church, for instance, is strictly appealing to aristocracy. He is appealing to the superiority of one expert against the awful authority of a mob. It is quite easy to see why a legend is treated, and ought to be treated, more respectfully than a book of history. The legend is generally made by the majority of people in the village, who are sane. The book is generally written by the one man in the village who is mad. Those who urge against tradition that men in the past were ignorant may go and urge it at the Carlton Club, along with the statement that voters in the slums are ignorant. It will not do for us. If we attach great importance to the opinion of ordinary men in great unanimity when we are dealing with daily matters, there is no reason why we should disregard it when we are dealing with history or fable. Tradition may be defined as an extension of the franchise. Tradition means giving votes to the most obscure of all classes, our ancestors. It is the democracy of the dead. Tradition refuses to submit to the small and arrogant oligarchy of those who merely happen to be walking about. All democrats object to men being disqualified by the accident of birth; tradition objects to their being disqualified by the accident of death. Democracy tells us not to neglect a good man's opinion, even if he is our groom; tradition asks us not to neglect a good man's opinion, even if he is our father. I, at any rate, cannot separate the two ideas of democracy and tradition; it seems evident to me that they are the same idea. We will have the dead at our councils. The ancient Greeks voted by stones; these shall vote by tombstones. It is all quite regular and official, for most tombstones, like most ballot papers, are marked with a cross.