Г. К. Честъртън, “Orthodoxy” кратък откъс от гл. 2 Маниакът

 

Честъртън

 

“Orthodoxy”

 

Глава 2 Маниакът

 

“... странните неща правят впечатление само на обикновените хора. Странностите не правят впечатление на странните хора. Ето защо обикновените хора имат много по-вълнуващи моменти; докато странните хора винаги се оплакват от скучността на живота. Ето защо новите романи залязват толкова бързо и защо старите приказки остават вечни. Старата приказка прави герой от нормално човешко момче; неговите приключения са стряскащи; те го разтърсват, именно защото е нормално момче. Но в съвременния психологически роман героят не е нормален; центърът не е централен. Следователно и най-яростните приключения не успяват да му повлияят адекватно и книгата е монотонна. Можете да направите история от герой сред дракони; но не и от дракон сред дракони. Приказката се занимава с това какво прави един здравомислещ човек в един луд свят. Трезвият реалистичен роман на днешния ден обсъжда какво ще направи един типичен лунатик в един скучен свят.”

 

 

Chesterton

Orthodoxy

Chapter 2

“...oddities only strike ordinary people. Oddities do not strike odd people. This is why ordinary people have a much more exciting time; while odd people are always complaining of the dulness of life. This is also why the new novels die so quickly, and why the old fairy tales endure for ever. The old fairy tale makes the hero a normal human boy; it is his adventures that are startling; they startle him because he is normal. But in the modern psychological novel the hero is abnormal; the centre is not central. Hence the fiercest adventures fail to affect him adequately, and the book is monotonous. You can make a story out of a hero among dragons; but not out of a dragon among dragons. The fairy tale discusses what a sane man will do in a mad world. The sober realistic novel of to-day discusses what an essential lunatic will do in a dull world.”