Here for such a time as this

  К. С. Луис   откъс от   Studies in Medieval and Renaissance Literature "Изследване на средновековната и ренесансовата литература"   ГЛАВА 3 ВЪОБРАЖЕНИЕ И МИСЪЛ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО CHAPTER 3 IMAGINATION AND THOUGHT IN THE MIDDLE AGES   …   "Не съм казал, че разликата между средновековната и, да речем, нютоновата представа (за вселената- моя бел.) е по-незначителна, отколкото са предполагали нашите предци. Тя е била доста сериозна. Но тази разлика не е била такава, каквато сме били научени да предполагаме. Каква е била тя в действителност, тук и сега мога само да предполагам. Това наистина трябва да се научи не от лекция, а (вие сте учени) чрез експеримент; експеримент върху въображението. Той е прост. Излезте в някоя звездна нощ и се разхождайте сами в продължение на половин час, като твърдо приемете, че астрономията отпреди Коперник е вярна. Вгледайте се в небето с такова предположение в ума си. Предполагам, че тогава ще започнете да осъзнавате истинската разлика межд

 Откъс от The Discarded Image, К. С. Луис Глава шеста. Longaevi (В тази глава Луис описва произхода и разнообразието от магически създания с термина “Longaevi” - живеещите дълго- това са същества от забуления митичен и мистичен свят между небето и земята с изключително разнообразен вид, размер, намерения, обстоятелства. Един от тези видове са Върховните феи, които имат царствено описание.)  "Във всичко това може да се съзре известна пошлост на въображението - сякаш да си Върховна фея е същото като да си милионер. Но не е излишно да си припомним, че Небето и светците често са били представяни по много сходен начин. Несъмнено това е наивно, но обвинението в пошлост може би е свързано с погрешно разбиране. Луксът и материалното великолепие в съвременния свят не трябва да се свързват с нищо друго освен с пари, при това твърде често те са много грозни. Но онова, което средновековният човек е виждал в кралските или васалските дворове и си е представял че в света на феите то е още по- до

  Реалността е болезнена, но не се поклаща   Библейските текстове изобилстват от човешки истории на падения и възходи и срещи с Божеството. Обзалагам се, че ако можем да попитаме всеки библейски персонаж за срещата/ срещите му с Бога, общото между тях ще е, че преживяването е било добро и несравнимо с нищо друго, но същевременно - трудно и болезнено. Авраам изостави дом и охолство, пожертва сигурност и изобилие за неизвестност и трудности. На върха на това пътешествие, трябваше да прежали дори собствения си син. Всяко преживяване на Авраам го учеше с по- голяма убедителност, че кроенето на собствени планове и стратегии не струва пукната пара. Вместо това, всяко доказателство сочеше онова, което Авраам обобщи като най- ценен житейски урок: „ Бог ще си промисли …“ (Битие 22) Яков попиваше вниманието на майка си, но повече от всичко друго мечтаеше за бащините одобрение и любов. Научи се на подли трикове, които унизиха душата му и дадоха само временен резултат. Наложи се страхл

  К. С. Луис НА ЧАРЛЗ УИЛЯМС  Смъртта ти чуждо вие с тръбен звук, приятелю, и сега е много трудно  да виждам ясно или вярно да запомням. Светлината нова налага промяна, пренастройва целия жизнен пейзаж, докато забива стрелата си от небето, сенки да създава, води да разкрива, хълмове да издига, долини да дълбае. Наклонът се променя. Не виждам вече старите контури. Светът сега е по-голям, отколкото разбирах го преди. Свивам се, хванат в мрачния повей от билото. Дали това е първо жило на голямата зима, към края на света? Или студът на пролетта? Труден въпрос, заслужава си да се обсъжда цяла нощ. Но с кого? Кого сега да търся за напътствие? С какъв приятел- за смъртта ти - си струва да обменям мисли, освен ако... о, освен ако е с теб? TO CHARLES WILLIAMS  Your death blows a strange bugle call, friend, and all is hard To see plainly or record truly. The new light imposes change, Re-adjusts all a life-landscape as it thrusts down its probe from the sky, To create shadows, to reveal waters, t

 Аматьорският превод е мой. Без никакво спазване на римата.  Но текстът си заслужава да се прочете. Той разкрива този неповторим характер на Луис- изпълнен с неувяхваща радост и с широко отворени очи за изобилието от благодат. Защото радостта на Джак е заразна.  К. С. Луис Денят, белязан с бяло Цял ден в необяснимо щастие бях мятан и завихрян: Дали това е елф в кръвта, или е птица във главата?  … или пък- част от дълъг наниз облаци като вълна огромна-  диря от пътуващ ангел, която през сърцето ми премина? Градината ми е увяхнала, почивката ми - отменена, поличбите тъмнеят; планирани и непланирани несгоди се влошават; възлите се затягат. Разумът цял ден натякваше, че настроението ми е извън сезона. Така си беше. В тъмния хоризонт белеят само гребените на вълните. И въпреки това-  бих целунал даже кранчетата на чешмата.  Обагрен бе деня ми като гърдите на паун. Във всяко чувство  се прокрадваха трептение и росни пръски на наслада,  предящи тънки нишки спомени през живата дебела плетка на

 Писмо на Данте до лорд Кан Гранде дела Скала, негов покровител във Верона, на когото Данте посвещава третата част от Божествена комедия, Рай (Кратък откъс) (Преводът е от английски. Преводът на английски е от Джеймс Марчанд, Университета на Илинойс)  “(7) За да мога да представя това, което ще кажа, трябва да знаете, че смисълът на тази творба не е прост, по-скоро може да се нарече полисемантичен, тоест с много значения; първият смисъл е този, който идва от буквата, вторият е на това, което е изразено с буквата. И първият се нарича буквален, вторият алегоричен или морален или анагогичен (есхатологичен). Този метод на разглеждане, за повече яснота, може да се види чрез примера на следните думи: „“Когато излезе Израил от Египет, Якововият дом – изсред люде другоезични, Юда стана светилище на Бога, Израил – Негово владение.” (Пс. 114‬:‭1‬-‭2‬ БЛБ). Ако го разгледаме само като буква, за нас това означава излизането на децата на Израел от Египет по времето на Моисей; ако го разглеждаме кат

  Цитат от Хенрих Хайне, един от най- големите немски поети на XIX век. Текстът е писан 100 години преди Хитлер да спечели властта в Германия…   „Християнството – и това е най-голямата му заслуга – донякъде смекчи тази брутална немска любов към войната, но не можа да я унищожи. Ако този покоряващ талисман- кръстът, бъде разбит, бясната лудост на древните воини, тази луда ярост на Берсерк, за който скандинавските бардове са говорили и пели толкова често, отново ще избухне в пламъци. Този талисман е крехък и ще дойде ден, когато за ужас ще се сгромоляса. Тогава древните каменни богове ще се издигнат от забравените отломки и ще избършат от очите си хилядолетната прах и накрая Тор с гигантския си чук ще скочи и ще разбие готическите катедрали... Не се усмихвайте на мечтателя, който предвижда същата революция в царството на видимото, каквато се е случила в духовното. Мисълта предшества действието, както светкавицата предшества гръмотевицата. Немският гръм има истински немски характер; не

  За коронацията на кралица Елизабет „Знаете ли, тук хората не изпитаха някакво вълшебно усещане гледайки коронацията.  Това, което впечатли най-много тези, които я наблюдаваха, беше фактът, че самата кралица изглеждаше поразена от свещено- тайнствената страна на този ритуал.  Оттук и у зрителите усещане за (човек не знае как да го опише) — страхопочитание — съжаление — патос — тайнственост. Тежестта на тази огромна, тежка корона върху тази малка млада глава се превръща в символ на положението на самото човечество: човечество, призовано от Бог да бъде негов заместник-регент и първосвещеник на земята, но въпреки това то се чувства толкова неадекватно.  Сякаш Той каза: „В моята неумолима любов ще положа върху пръстта, която сте, слава, опасности и отговорности, които не можете да разберете.“  Разбирате ли какво имам предвид?  Човек е пропуснал целия смисъл, освен ако не е почувствал, че всички сме били короновани и че коронацията е някак си, макар и прекрасна, трагично великолепие.  К. С

  Писма до Малкълм К. С. Луис (откъс) “Сега трябва да се отклоня, за да ти кажа малко добри новини. Миналата седмица, докато бях в молитва, внезапно открих (или поне така почувствах), че съм простил на някого, на когото се опитвам да простя повече от тридесет години. Опитвах се и се молех да мога да му простя. Когато това в действителност се случи – внезапно като жадуваното спиране на радиото на съседите – усещането ми беше „Но това е толкова лесно. Защо не го направих преди години?“ Толкова много неща се правят лесно в момента, в който изобщо можем да ги правим. Но дотогава е абсолютно невъзможно, то е като да се научиш да плуваш. Има месеци, през които с никакви усилия няма да се    задържиш на повърхността; след това идва денят, часът и минутата, след които (и завинаги след това) става почти невъзможно да потънеш. Освен това ми се стори, че да простя (жестокостта на този човек) и да ми бъде простено (моята неприязън към него) е едно и също нещо. „Прости и ще ти бъде простено“ звучи

  „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.“ Матей 5:9     Доста от разказите за живота на Исус се повтарят в различните евангелия. Но някои- не. Такъв неповторим разказ e пасажът за апостолската мисия на седемдесет (или 72) Христови ученика. Тази история е наситена със старозаветен и небесен символизъм и описва нещо далеч по- голямо от кратко мисионерско пътуване. Исус изпрати 70 или 72 ученика. Тази цифра е директна връзка със старозаветното древно племенно разпределение на света. За него може да прочетете в Битие 10- 11, както и във Второзаконие 32. Племенното и териториално разделение намекваше за Израел като народ и територия, които Бог избра за Себе Си, а останалите племена представляваха вражески терен- те бяха царства и дял на фалшиви богове и техните поклонници- небесни и човешки противници на Бога. Изпращането на 70 Христови упълномощени посланици даде ясен сигнал и на двете реалии, че Бог възнамерява да си възвърне всички територии. Но