Here for such a time as this

  Беше последната им обща вечеря. Но освен Христос, останалите не знаеха това. А Той търпеливо ги подготвяше за предстоящите тежки времена. Каза им, че всички те ще се поддадат на страха, на изкушението да запазят живота си. А Христос не им говореше обвинително. Учениците още имаха да израстват. И това предстоящо падане беше част от процеса. Но Петър не можеше да повярва. Той така запалено обичаше своя Учител, че не можеше да си представи своето предателство. Наложи се Христос да му повтори, че даже и да потрети. Уроците за доблест не се усвояват бързо и лесно. По-нататък Исус щеше пак да повтори, че даже и потрети същите уроци.     Но да се върнем малко по- напред.   Йоан започна тази история така: „В началото беше Словото…“   Това начало беше едновременно изконно и предвечно, но беше начало и на един исторически разказ, който разтърси човешките представи за реалността.   “И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца,

  C. S. Lewis, Poems STEPHEN TO LAZARUS But was I the first martyr, who Gave up no more than life, while you, Already free among the dead, Your rags stripped off, your fetters shed, Surrendered what all other men Irrevocably keep, and when Your battered ship at anchor lay Seemingly safe in the dark bay No ripple stirs, obediently Put out a second time to sea Well knowing that your death (in vain Died once) must all be died again? К. С. Луис, Поеми СТЕФАН КЪМ ЛАЗАР Наистина ли бях аз първи мъченик- единствено предадох си живота… А ти- най-после сред мъртвите свободен, съблякъл дрипите, оковите захвърлил, предаде онова, което всичките човеци със сигурност запазват. На котва, в тъмния залив, привидно в безопасност почива твоят поочукан кораб, дори една вълна не го поклаща… Но послушно ти излезе за втори път в морето наясно, че тази твоя смърт (напразно бе умрял веднъж) отново трябва да опиташ.

  Откъс от книгата на Хъмфри Карпентър- “Дж. Р. Р. Толкин: Биография” “След вечеря Луис, Толкин и Дайсън излезли на разходка. Нощта била ветровита, но те се разхождали по алеята на Адисън, обсъждайки каква е целта на мита. Макар, че по това време Луис вярвал в съществуването на Бог, все още не можел да разбере функцията на Христос в християнството, не можел да проумее значението на Разпятието и Възкресението. Той заявил, че му е нужно да разбере целта на тези събития – както по-късно обяснил същото в писмо до приятел, „как животът и смъртта на Някой Друг (който и да е бил той) преди две хиляди години могат да ни помогнат тук и сега – като изключим доколко неговият пример може да ни помогне“. С напредването на нощта Толкин и Дайсън му разяснили, че в това отношение той има напълно нереални очаквания- че когато е попадал на идеята за жертвоприношение в митологията на някоя езическа религия, той се възхищавал и вълнувал от нея; и действително- идеята за умиращото и съж

                            През четиридесетте години на деветнадесети век френски търговец на вино Пласид Капо̀ (Placide Cappeau) пише поема, наречена Песен за Коледа („Cantique de Noël“ или „Minuit, Chrétiens“), а композиторът Адолф Адам (Adolphe Adam) създава музиката към нея.  Песента набира популярност във Франция, но бързо си навлича критики от страна на католическата църква заради „войнствения тон и съмнителната теология“. Независимо от критиките, френските християни продължават да я пеят. По- късно песента бързо става част от традиционния коледен канон в Северна Америка. Тя е написана по време, когато все още върви трансатлантическата търговия с роби. И думите в третата строфа наистина могат да се приемат като политически бунт. Оригиналът на френски носи следния смисъл: “Изкупителят е преодолял всяко препятствие. Земята е свободна, а небето е отворено. Той вижда брат там, където е имало само роб. Любовта обединява тези, които желязото бе оковало.” Американс

 Шелдън Ванакен “Сурова милост”  В книгата си “Сурова милост” Шелдън Ванакен описва в увлекателни детайли бавния си път към християнството. Истинско удоволствие е да четеш болезнено откровен разказ- автобиография и да виждаш през неговите очи пътят му към Светлината. Следният откъс е от времето, когато той и съпругата му Дейви решават все пак да отделят време да изучават по- задълбочено християнската вяра, след редица дискусии със състудентите му в Оксфорд: “Порази ни едно важно прозрение - двама ни с Дейви - когато разбрахме, че нашите приятели, макар да бяха англикани, баптисти, римокатолици и лутерани, едно нещо много повече ги обединяваше- просто християнството, както би се изразил Луис - отколкото нещата, които ги отличаваха.  „И всички те са толкова… толкова щастливи в своето християнство“, каза Дейви.  А аз отвърнах: „Възможно ли е, как мислиш- това щастие - да е онова, което се нарича„ християнска радост?“ Същата вечер написах в нашия дневник: Най-добрият аргумент за християнст

  Честъртън - Orthodoxy  Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland) (откъс) “В приказната земя имаше истински закон;  закон, който можеше да бъде нарушен, защото определението за закон е нещо, което може да бъде нарушено.  Но механизмът на този космически затвор беше нещо, което не можеше да бъде разрушено;  защото ние самите бяхме само част от неговия механизъм.  Ние или нямахме способността да правим определени неща, или бяхме предопределени да ги правим.  Идеята за мистичното състояние почти изчезна;  човек не можеше нито да има твърдостта да спазва законите, нито забавлението да ги нарушава.  Големината на тази вселена нямаше нищо от онази свежест и ефирност, които ние възхваляваме във вселената на поета.  Тази съвременна вселена е буквално империя;  т.е. тя е огромна, но не е свободна.  Човекът влиза във все по-големи и по-големи стаи - всичките без прозорци, големи стаи с Вавилонска перспектива;  но човекът така и не може да намери  дори най-малкия прозорец или п

  Честъртън - Ортодоксия   ГЛАВА IX. - Авторитет и приключенеца    Със сигурност помня този конкретен психологически факт; че в моментите, когато най- много бях изложен на женския авторитет, бях и най-изпълнен с плам и приключения. Точно защото, когато майка ми казваше, че мравки хапят, те наистина хапеха и защото снегът идваше през зимата (както казваше тя); затова за мен целият свят беше приказна страна с прекрасни изпълнения - сякаш живеех в някаква еврейска епоха, когато едно след друго пророчества се сбъдваха. Като дете излизах в градината и за мен тя беше страховито място, точно защото имах представа за нея: ако нямах идея за нея, тя нямаше да е страховита, а щеше да е опитомено, кротко място. Някаква пустош без значение дори не е впечатляваща. Но градината на детството ми беше завладяваща, точно защото всичко имаше конкретен смисъл, който можеше да се открие на своето време. Сантиметър по сантиметър можех да откривам какво представляваше грозната форма на греблото; или

  Суеверието на развода (1920)  Честъртън     “... на практика се установява, че семейният гражданин може да издържа на обсада, дори от държавата; защото той има тези, които ще стоят до него в радост и беда - особено в беда. Сега тези, които настояват, че държавата може да бъде нагласена така, че да притежава всичко и да управлява всички, могат упорито да пренебрегват този аргумент; но с цялото ми уважение, може да се каже, че светът все повече и повече пренебрегва самите тях. Ако успеем да намерим идеалната машина и перфектен човек, който да я управлява, това може да е добър аргумент за държавния социализъм, макар това да е еднакво добър аргумент и за личния деспотизъм. Но повечето от нас, струва ми се, сме съгласни, че нещо от този социален натиск отдолу, което ние наричаме свобода е жизненоважно за здравето на държавата; и това е, което не може да бъде упражнено в пълнота от отделни индивиди, но само по групи и традиции. Такива групи е имало много; били те манастири; или ги

  Честъртън: "Orthodoxy", глава VI. - Парадоксите на християнството (Откъс) “Лесно е да си луд: лесно е да си еретик“ "Това е вълнуващата романтика на Правоверието. Хората са изпаднали в глупавия навик да говорят за правоверието като за нещо тромаво, скучно и безопасно. Никога не е съществувало нещо толкова опасно или толкова вълнуващо като правоверието. То е здрав разум: а да си здравомислещ е по-драматично, отколкото да бъдеш луд. То е като равновесието на човек зад безумно галопиращи коне, накланящ се ту насам, ту натам, а всъщност във всяко накланяне се вижда грация на позата и точност на аритметиката. Църквата в ранните дни вървеше бурно и бързо със всякакви бойни коне, но все пак е крайно неисторично да се каже, че църквата някога се е побърквала по една идея, например вулгарния фанатизъм. Тя се е накланяла наляво и надясно, именно с цел да избегне огромни препятствия. .... Лесно е да си луд: лесно е да си еретик. Винаги е лесно да оставим съответната епоха да

  Честъртън   “Orthodoxy”   Глава 2 Маниакът   “... странните неща правят впечатление само на обикновените хора. Странностите не правят впечатление на странните хора. Ето защо обикновените хора имат много по-вълнуващи моменти; докато странните хора винаги се оплакват от скучността на живота. Ето защо новите романи залязват толкова бързо и защо старите приказки остават вечни. Старата приказка прави герой от нормално човешко момче; неговите приключения са стряскащи; те го разтърсват, именно защото е нормално момче. Но в съвременния психологически роман героят не е нормален; центърът не е централен. Следователно и най-яростните приключения не успяват да му повлияят адекватно и книгата е монотонна. Можете да направите история от герой сред дракони; но не и от дракон сред дракони. Приказката се занимава с това какво прави един здравомислещ човек в един луд свят. Трезвият реалистичен роман на днешния ден обсъжда какво ще направи един типичен лунатик в един скучен свят.”     C

  Евгеника и други злини   Г.К. Честъртън   ГЛАВА VII ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СОЦИАЛИЗМА   Социализмът е една от най-простите идеи в света. Винаги ме е озадачавало как е имало толкова много недоумение и неразбиране и жалки взаимни клевети около него. Едно време се съгласих със социализма, защото беше прост. Сега не съм съгласен със социализма, защото е твърде прост. И все пак повечето от опонентите му изглежда все още го третират не просто като беззаконие, а като мистерия на беззаконието, което изглежда ги озадачава дори повече, отколкото ги вбесява. Може да не изглежда странно, че неговите антагонисти сякаш са озадачени какво представлява той. Може да изглежда по-любопитно и интересно, че почитателите му са еднакво озадачени. Враговете на социализма го отричаха като еднакъв с анархията, която всъщност е неговата противоположност. Привържениците му сякаш предполагаха, че това е вид оптимизъм, което е почти толкова противоположно. Приятели и врагове говореха така, сякаш това в

  „Говорейки сериозно, разбира се, повечето човешки жертвоприношения обикновено са нечовешки, по- скоро са сатанистки. Чертата не винаги се тегли в началото , не винаги се начертава лесно между някакво донякъде тъмно и безмилостно божество и истински демон. Но поне едно нещо можем да научим от реалната история на света, а това е как да избегнем грешка, допусната в повече от половината истории в света. Каквото и да се твърди, не е вярно, че кръвните обреди принадлежат изцяло на праисторически или дори примитивни народи. Прогресивните историци на една школа, която вече не изглежда да е много напредваща, направиха всичко възможно да намекнат и внушат, че изтънчената цивилизация е пълна защита срещу неестествени вярвания или жестоки церемонии. Нищо подобно. Някои от най-цивилизованите и високоорганизирани култури, като Картаген в най-богатия му вид, са имали човешки жертви в най-лошия му период. Културата, както и науката, не е защита срещу демони. И горкият Робеспиер беше по-близо

    Честъртън    Orthodoxy   V. Знамето на света (откъс)   “Сега, ако трябва да кажа, че християнството е дошло на света специално, за да унищожи доктрината за Вътрешната светлина, това би било преувеличено. Но би било много по-близо до истината. Последните стоици, като Марк Аврелий, бяха точно хората, които вярваха във Вътрешната светлина. Тяхното достойнство, тяхната умора, тяхната тъжна външна загриженост за другите, тяхната неизлечима вътрешна загриженост за себе си - всичко това се дължеше на Вътрешната светлина и съществуваше само чрез това мрачно озарение. Забележете, че Марк Аврелий, както винаги правят такива интроспективни моралисти, държи много на малките неща, извършени или неизвършени; това е, защото той няма достатъчно омраза или достатъчно любов, за да направи морална революция. Той става рано сутрин, точно както нашите аристократи, живеещи Простичкия живот, стават рано сутрин; защото подобен алтруизъм е много по-лесен, отколкото да спреш игрите на амфитеатъра или

  “Съвременната толерантност е всъщност тирания. И е тирания, защото е мълчание.” [10 октомври 1908 г.]   “Нашата истинска грешка в такива случаи е, че ние не познаваме или не се интересуваме от самото верую, от което човешките обичаи, добри или лоши, непременно ще произлязат. Говорим много за уважаването на религията на този или онзи човек; но начинът да се уважава една религия е да се отнасяме към нея като към религия: да питаме какви са нейните принципи и какви са техните последици.    Но съвременната толерантност е по-глуха от нетолерантността.    Старите религиозни власти поне обясняваха една ерес, преди да я осъдят, и прочитаха книга, преди да я изгорят. Но ние винаги казваме на мормона или мюсюлманина: „Без значение от твоята религия, ела в отворените ми ръце.“, На което той естествено отговаря - „Но моята религия има значение и ви съветвам да отворите очите си“. [„Мормонизъм“, Ползите на многообразието; Илюстрирани лондонски новини, 13 май 1911 г.]

    На моята дама Г. К. Честертън Бог те създаде много внимателно. За твоя дом избра звезда. Обагри я с полета в златно и зелено,  за ореол обви я в слънчев блясък;  засели я с крале, народи и страни.  Той направи те така старателно. Цялата природа е Неговият скицник,  пълен с груби чернови за теб.  TO MY LADY   God made you very carefully, He set a star apart for it, He stained it green and gold with fields And aureoled it with sunshine; He peopled it with kings, peoples, republics, And so made you, very carefully. All nature is God's book,  filled with His rough sketches for you.  

  Честъртън - Orthodoxy  Глава IV—Етиката на приказната земя (The Ethics of Elfland) (откъс) “Целият внушителен материализъм, доминиращ съвременния ум, в крайна сметка опира до едно предположение;    невярно предположение.    Предполага се, че ако нещо продължава да се повтаря, то вероятно е мъртво;    като часовников механизъм.    Хората смятат, че ако Вселената е личност, тя щеше да се променя;    ако слънцето беше живо, щеше да танцува.    Това е заблуда дори ако го свържете с известен факт.    Защото промените в човешките дела обикновено се случват не чрез живота, а чрез смъртта;    от замирането или отпадането на силата им или желанието за тях.  Човек променя движенията си поради някакъв лек елемент на неуспех или умора.    Той влиза в автобуса, защото му е омръзнало да ходи;    или ходи, защото му е омръзнало да седи неподвижно.    Но ако животът и радостта му бяха толкова гигантски, че никога не би му омръзнало да ходи до Ислингтън, можеше да ходи в Ислингтън толкова редовно, ко