Празниците

 

В края на октомври годината започва да става все по- тъмна. Слънцето застава все по- ниско, горещината му “охлажда”, и дава усещането, че се готви за дълга почивка. Започва цикълът на дългите нощи и кратките дни. Символиката преплита сън, смърт, тъма, нощ. 

Подсъзнателно или умишлено, обществата отбелязват тези неща в контекста на своите представи за света. 

Езичниците по земите на днешни Ирландия и Шотландия са празнували Samhain. 

Католиците празнуват Нощта на Вси светии- после деня на Вси светии, после Деня на вси души.

Православните празнуват Задушница- празникът на онези, които са преминали зад завесата.

Протестантите празнуват Реформацията- период на събуждане и излизане от решетките на инструментализираната религия. 

Българите празнуваме Будителите- тези, които дават всичко от себе си да не оставаме дълго в просъница. 

В края на годината свършва цикълът на тъмния сезон. Слънцето започва да се вдига все по- високо. Идва цикълът на дългите дни. 

Хората пак празнуват с карнавали, кукери и маскаради. 

Празниците отбелязват затварянето на един кръговрат и началото на друг. Без значение колко критики може да посочите в различните ритуали и практики на празнуване- самите празници отбелязват реалността.   

Защото времето на тъмата свършва.  Защото след всяка нощ, идва ден. Но човек трябва да има някакви концепции за смърт, сили свише, нещо повече от свят, който се вижда с телесни очи и похвати да се изправя срещу смъртта, срещу периодите на тъмнина и неизвестната враждебност. Празниците дават този механизъм, заедно с митовете и приказките. 

Както казва К. С. Луис:

“… вярата усъвършенства природата, но изгубената вяра покварява природата.  … много хора от нашето време са загубили не само свръхестествената светлина, но и естествената светлина, която езичниците са притежавали.” 

“… аз вярвам, че трябва да работим не само за разпространението на Евангелието (това със сигурност), но и върху определена подготовка за Евангелието.  Необходимо е да припомним на мнозина за природния закон, преди да говорим за Бог. Защото Христос обещава прошка на греховете: но какво е това за онези, които, тъй като не познават природния закон, не знаят, че са съгрешили?  Кой ще вземе лекарство, ако не знае, че е в хватката на болестта?  Моралният релативизъм е врагът, който трябва да победим, преди да се заемем с атеизма.  Почти бих се осмелил да кажа „Първо нека направим по-младото поколение добри езичници и след това нека ги направим християни“.

(Писмо на К. С. Луис до католически свещеник (Don Giovanni Calabria),

15 септември 1953 г) 

 

Наскоро четох един “християнски” виц, който наистина ме разсмя: 

Пилат пита Йосиф Ариматейски: 

“Йосифе, цяло състояние даде да купиш луксозна скална гробница за себе си, а сега я даваш да погребат Исус… Не те ли е яд за пропилените пари?”

А Йосиф отговаря: 

“Нищо не съм пропилял. Той ще я ползва само три дни.” 

Хората празнуват, защото има нещо, което превъзхожда смърт, робство, невежество, тъмнина.

Photo: AI generated freepik.com