Планетите К. С. Луис

 

Планетите 

К. С. Луис

 

Дамата ЛУНА циклично плава,

по брегове и плитчини на облачна земя

в ефирно кану; с миро от роса,

порой от сънища и капчици блясък,

ни омагьосва. И мами! Понякога променя 

ум в лудост- в меланхолия безумна,

пребледняла от взиране в празния ѝ лик

и орбита в безвремие. В пазвата на земята

дъждът от нейните лъчи- остри пера светлина,

стигат до долу, узряват среброто,

извайват и оформят женското сияние-

метално целомъдрие. Влажният ѝ кръг

е най-близо до земята. А после, над  нея 

марширува МЕРКУРИЙ - лудият скиталец,

покровител на крадците. Игрив живак-

погледът му ражда гоблинския минерал-

весела плеяда от собствени частици,

еднакви, но разпръснати. От мрака на душата,

с жезъл увенчан, думи той извлича,

води ги и ги събира - весел глашатай

на ята фантазии. Неговият кремък е запалил

искрата на речта от въгленчето на духа,

Господарят на езика! Той води вечно

разкош и блясък, преплетена игра на

звук и сетива в изкусна подредба,

думи в брачен обет, и сватбен съюз

на материя и мисъл. В третия кръг

плава ВЕНЕРА... но гласът ми заглъхва;

грубото римуване обижда хубостта ѝ,

тя с гърди и вежди, и сладост на дъха

омагьосва световете. На длъж и шир царува

с тайния си скиптър-  в пещерите морски,

в израстваща трева, и в зърното разпукало,

в разтвореното цвете и копнежа на плътта,

и пороя падащ остро през април.

Металът мед в мината почервенява

с притихнал блясък, като потъмняло злато,

от ръцете ѝ оформен. Далеч над нея

магистралата небесна потрепва и шуми,

тактува и вибрира, под гръмотевичния тътен

от колесницата на СЛЪНЦЕТО, то с меч от светлина

наранява и смирява;  и само орлов взор

го вижда. А щом стрелата му поглежда

през смъртен ум, мъглата се разсейва-

и мека като утрото е мъдростта-

подухва над гърдите, разстила се на изток

ясна и безоблачна. В затворена градина

(бремето й е отнето) лъчите му се подхранват

тайнствено душата, където почвата отглежда

райски палми и чисти извори

докосва, преработва и извайва,

невзрачна почва в благородно злато;

превръща го от руда в земната матрица,

с печат от натиска на гордия му знак

във восъка на света. Той е обожаваният мъж,

съпругът на земята, който всичко притежава,

Небесното око. Но има друго царство,

помрачено от раздори- там над него,

с шума на тимпани и цвилене на коне,

и тракане на впрягове. Високомерен бог

користният МАРС, там прави своя лагер

и развява знамето си; с кикот парадира

сивоока, проницателна, безсрамна красота, 

-ярка наглост във безгрижния му образ-

хем суров- хем весел. Той изсича дела,

равнодушни дела с премерените удари

на чука и длетото; и няма постижения

без неговата помощ - наемен гладиатор

на злото и доброто. Всичко е едно за Марс,

грешката - поправена, спасена - кротостта,

или беда в окопите,  потрошени дървета

и птици прогонени, брегове, пълни със злато

и лъжецът става господар. Като занаят

на всички ученици той предлага своята заплата

и свирука си безспир. Белопери ужаси

създава Марс. Металът негов е желязо,

което изковано, става кръст свещен,

жестоко дърводелство. Той е студен и силен,

син на неизбежността. Но мек е въздухът-

лек, ливаден, като се изкачваме нагоре,

където прегръща ни пулсиращо сияние

водено от музика-  безмерни са вълните

на радост и ликуване. Това е сферата на ЮПИТЕР,

наситена и празнична, по- бързо се върти

в голямата дъга. От Калаените острови

след премеждия пристигат със товари

Тирийските търговци; Корнуелското съкровище

което зрее под неговия лъч. Гневът приключи

страданията са излекувани, зимата- отмина

и вината е простена, съдбата е добра-

Юпитер е господар - на веселия живот,

на смеха на дамите. С лъвски сърца,

с ум богат, хора, приличащи на богове,

другари и герои, водачи на народи-

справедливи и кротки са децата на Юпитер,

вършат неговите чудеса. А широкото му чело

царствено и гладко, ни грижа  помрачава

нито набраздява гняв, а справедлива власт,

щедрост и почивка изливат свето величие

и са го обвили с богатата мантия

на спокойствие и царственост. А още по- нагоре

САТУРН мълчаливо върви в седмата сфера,

В покрайнините на небето. Светлината е оскъдна,

болнава, несигурна (пръстът на Слънцето,

засенчен от мрака). Далечността ни наранява,

а сводът е страшен с безкрайната си тишина;

Там въображението не ни достига, красивият език

и любовта ни напускат, и светлината ни предава,

Марс ни изоставя, а веселието на Юпитер

е като дрънчене на калай. В скъсана дреха,

от зими изтощен, той вечно извървява

широк уморителен път, обикалящ небето,

прегърбен и препъващ се, с тояга в ръка

Господарят на оловото- последната планета-

стара и грозна. Очите му раждат

болезнена напаст, болка от завист,

угризения и убийства. Меланхолия пие

(за проклятие или благословия)  горчива мъдрост.

Той налива за своя народ, опасна напитка,

която устните не обичат. Губим всички неща,

за да стигнем до ръба на кръглата шир,

Небесния отшелник, на високо и във самота.

 

 

 

THE PLANETS 

C. S. Lewis

 

Lady LUNA, in light canoe,

By friths and shallows of fretted cloudland

Cruises monthly; with chrism of dews

And drench of dream, a drizzling glamour,

Enchants us—the cheat! changing sometime

A mind to madness, melancholy pale,

Bleached with gazing on her blank count’nance

Orb’d and ageless. In earth’s bosom

The shower of her rays, sharp-feathered light

Reaching downward, ripens silver,

Forming and fashioning female brightness,

—Metal maidenlike. Her moist circle

Is nearest earth. Next beyond her

MERCURY marches;—madcap rover,

Patron of pilf’rers. Pert quicksilver

His gaze begets, goblin mineral,

Merry multitude of meeting selves,

Same but sundered. From the soul’s darkness,

With wreathèd wand, words he marshals,

Guides and gathers them—gay bellwether

Of flocking fancies. His flint has struck

The spark of speech from spirit’s tinder,

 Lord of language! He leads forever

The spangle and splendour, sport that mingles

Sound with senses, in subtle pattern,

Words in wedlock, and wedding also

Of thing with thought. In the third region

VENUS voyages . . . but my voice falters;

Rude rime-making wrongs her beauty,

Whose breasts and brow, and her breath’s sweetness

Bewitch the worlds. Wide-spread the reign

Of her secret sceptre, in the sea’s caverns,

In grass growing and grain bursting,

Flower unfolding, and flesh longing,

And shower falling sharp in April.

The metal copper in the mine reddens

With muffled brightness, like muted gold,

By her fingers form’d. Far beyond her

The heaven’s highway hums and trembles,

Drums and dindles, to the driv’n thunder

Of SOL’S chariot, whose sword of light

Hurts and humbles; beheld only

Of eagle’s eye. When his arrow glances

Through mortal mind, mists are parted

And mild as morning the mellow wisdom

Breathes o’er the breast, broadening eastward

Clear and cloudless. In a clos’d garden

 (Unbound her burden) his beams foster

Soul in secret, where the soil puts forth

Paradisal palm, and pure fountains

Turn and re-temper, touching coolly

The uncomely common to cordial gold;

Whose ore also, in earth’s matrix,

Is print and pressure of his proud signet

On the wax of the world. He is the worshipp’d male,

The earth’s husband, all-beholding,

Arch-chemic eye. But other country

Dark with discord dins beyond him,

With noise of nakers, neighing of horses,

Hammering of harness. A haughty god

MARS mercenary, makes there his camp

And flies his flag; flaunts laughingly

The graceless beauty, grey-eyed and keen,

—Blond insolence—of his blithe visage

Which is hard and happy. He hews the act,

The indifferent deed with dint of his mallet

And his chisel of choice; achievement comes not

Unhelped by him;—hired gladiator

Of evil and good. All’s one to Mars,

The wrong righted, rescued meekness,

Or trouble in trenches, with trees splintered

And birds banished, banks fill’d with gold

 And the liar made lord. Like handiwork

He offers to all—earns his wages

And whistles the while. White-feathered dread

Mars has mastered. His metal’s iron

That was hammered through hands into holy cross,

Cruel carpentry. He is cold and strong,

Necessity’s son. Soft breathes the air

Mild, and meadowy, as we mount further

Where rippled radiance rolls about us

Moved with music—measureless the waves’

Joy and jubilee. It is JOVE’S orbit,

Filled and festal, faster turning

With arc ampler. From the Isles of Tin

Tyrian traders, in trouble steering

Came with his cargoes; the Cornish treasure

That his ray ripens. Of wrath ended

And woes mended, of winter passed

And guilt forgiven, and good fortune

Jove is master; and of jocund revel,

Laughter of ladies. The lion-hearted,

The myriad-minded, men like the gods,

Helps and heroes, helms of nations

Just and gentle, are Jove’s children,

Work his wonders. On his wide forehead

Calm and kingly, no care darkens

 Nor wrath wrinkles: but righteous power

And leisure and largess their loose splendours

Have wrapped around him—a rich mantle

Of ease and empire. Up far beyond

Goes SATURN silent in the seventh region,

The skirts of the sky. Scant grows the light,

Sickly, uncertain (the Sun’s finger

Daunted with darkness). Distance hurts us,

And the vault severe of vast silence;

Where fancy fails us, and fair language,

And love leaves us, and light fails us

And Mars fails us, and the mirth of Jove

Is as tin tinkling. In tattered garment,

Weak with winters, he walks forever

A weary way, wide round the heav’n,

Stoop’d and stumbling, with staff groping

The lord of lead. He is the last planet

Old and ugly. His eye fathers

Pale pestilence, pain of envy,

Remorse and murder. Melancholy drink

(For bane or blessing) of bitter wisdom

He pours for his people, a perilous draught

That the lip loves not. We leave all things

To reach the rim of the round welkin,

Heaven’s hermitage, high and lonely.

 

Допълнителен коментар: 

Д-р Майкъл Уард разработва своя докторат върху тезата, че „Хрониките на Нарния“ имат скрит „код“ в себе си и той е, че всяка книга е подплатена от характера на една от планетите от Средновековния космически модел.

Според този модел Земята е в центъра на Вселената, но по- важното е, че е на дъното на творението. Над нея се редуват небесните сфери на планетите, които тогава са наблюдавани с просто око (в този модел Луната и Слънцето са планети.)

Всяка планета упражнява дадени влияния над земята и създава в нея даден метал:

Това е редът на Средновековния модел във възходящ над земята ред (с техните метали):

Луна – сребро

Меркурий – живак

Венера – мед

Слънце – злато

Марс – желязо

Юпитер – калай

Сатурн – олово

Луис е дълбоко потопен в красотата, подредбата и богатството от ценности, които този космически модел предлага. Този модел е обект на академичните му разработки и вдъхновение за много от художествените му творби. Тук сложената поема на К. С. Луис събужда идеята за разработката на Майкъл Уард.

 photo: commons.wikimedia