Свободата като благодатно иго

(Популярни изкривени библейски интерпретации- 1)

Има няколко популярни повърхностни концепции в съвременните евангелски църкви, които ми се иска да разгледаме. Изложени черно на бяло, те може да ни се струват очевидни, но моето общо наблюдение е, че в голямата си част светогледът и животът на християните в нашите църкви се обуславя именно от такива криворазбрани концепции.

В българския език имаме една популярна фраза- „Грешката е вярна“. Струва ми се, че тя с точен сарказъм описва такива отклонения в библейските тълкувания.

Тук ще разгледам първата „вярна грешка“ - Новият Завет донася пълна свобода от Закона. Цитират се стихове като:

Римляни 6:14 „… понеже не сте под закон, а под благодат.“

Римляни 8:1-2 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“

Галатяни 5:18 „Но ако се водите от Духа, не сте под закон.“

Разбира се, тези текстове казват верни неща.

Големият разрив идва от това коя точно концепция за Закона имат предвид новозаветните автори. Кой Закон отпадна? Дали става въпрос за Десетте Божи заповеди, за моралните изисквания спрямо израилтяните- за това как да се отнасят към чужденеца, вдовицата и сирачето, как да третират близките си и роднините си, как да държат в ‚служебните“ си взаимоотношения или с каква работна етика да се съобразяват?

Апостолите, които са мнозинството писатели на Новия Завет взимаха своите доктринални насоки от своя Учител. А както обикновено, Неговите твърдения са шокиращи.

Христос е категоричен:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота , нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5)

Отговорността, която Господ слага на раменете на Своите последователи качествено и количествено надвишава всяко старозаветно законово изискване. (Както я нарича К. С. Луис- това е „бремето на славата.“)

Книжниците и фарисеите се осланяха на законническа праведност, която Христос многократно осъжда, даже подиграва. От нас Той стриктно изисква праведност, която трябва да превъзхожда по коренно различен начин тяхната. За да не гадаем на сляпо, Господ има благоразумието да ни даде примери как да стане това:

„Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; … а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.“

„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“

„Още е било казано: „Който напусне жена си, нека даде разводно писмо.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.“

„Чули сте още, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа.“ Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете;“

„Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“ А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.“

„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата;“

(Матей 5)

По всичко казано от Христос ми се струва, че Неговото учение с нищо не отменя „старите“ закони, но ги показва като стартова точка- като предвестник на далеч по- прецизен, небесен ред, който сега може да бъде изискан, защото се предоставя сила, с която е възможно да бъде изпълнен. Христос се молеше каквото е Небето да дойде и на земята. Защото това вече беше възможно. Той очаква ние да се молим и да работим за същото.

И тук идва „кървавата цена“ на Новия завет на благодатта. Христос я плати, но очаква и ние да „плащаме“ по подобен начин:

„Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели.“ (Матей 16)

„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.“ (Матей 5)

Следването на Христос е особено болезнено за егото. А често и за тялото. В неблагоприятно време може да ти коства и живота- буквално.

И все пак, какво има предвид апостол Павел с твърдението, че вече не сме под закон?

Това е законът, регулиращ жертвената система на израилтяните. Леко смехотворно е да се твърди, че сме свободни от него- защото ние като съвременни хора- от друго хилядолетие и други етноси и народи, никога не сме били под този закон. От него бяха освободени евреите тогава и в някаква степен и до днес се освобождават евреите, когато намерят Христос- Месията.

Старозаветните изисквания, които отпаднаха в новозаветно време са нещата които тогава бяха преобрази на това, което Христос изпълни съвършено със Своите живот, смърт, възкресение и възнесение. Нещата, които отпаднаха бяха временни заместители и предвестници на вечното.

Но Законът на благодатта в Новия Завет стана още по- взискателен. Защото ние по силата на тази благодат имаме достъп до повече знание и станахме по- способни:

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват.“ (Лука 12)

Апостол Павел казва, че Бог не държи сметка за времената на невежеството. Но сега Той изисква много повече.

Апостол Яков ни поставя пред почти невъзможно изискване за съвършенство: „.. ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях.“ (Яков 4)

Парадоксът на лекото иго е “бремето на славата” - свободата на тясната пътека- нищо значимо старозаветно не е отпаднало, напротив – от нас се очаква много повече, отколкото от старозаветните човеци. Но слава Богу- защото на нас се даде благодат и сила свише да успяваме.

„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5)

Photo: AI generated Freepik.com