Какво ми струва на мен и какво Му струва на Него?

 

 

Една от най- трудните и противоречиви библейски истории се намира още в началото. Когато започнах да я чета,  съвсем в първите ми целенасочени стъпки в християнството, буца ми заставаше на гърлото. Историята с Авраам и Исаак на хълма в Мория. Защото я четях с насадените ми представи за Авраам, възрастният мъж, който беше готов да заколи малкия си син, за да угоди на Божеството, което почиташе. Ако имаше нещо, което можеше да ме отврати от библейската история и да ме откаже от вярата в Бога, това щеше да е тази история. Така разглеждана, тя с нищо не се вписваше в останалото повествование и ме оставяше в тревожна мъгла. Но поне знаех, че явно аз нещо не разбирам както трябва.

Знам, че всички сме чели или чували тази история. Но обикновено, това, което е останало в ума ни е пречупено през някаква собствена призма, оформена под външни влияния. Най- добре да я прочетем пак.

Авраамовата история е пълна със скърби, падения и болезнено научени уроци. Бог призова този доста възрастен бездетен бохем да Го последва в неизвестното и му обеща ценни благословения, едно от които беше така жадуван син. Авраам хем повярва на Бога, хем не спираше да прави неща, с които мръсно опетняваше първоначалното си решение да Го следва.  Но Бог не се обиди нито веднъж. Остана верен на Своето обещание. И най- накрая Авраам чудодейно и противно на всички биологични закони, получи своя чакан син- сина на обещанието. И тук започва онази част от разказа, която съкрушава сърца:

„След тези събития Бог изпита Авраам и му каза:

- Аврааме!

А той каза:

- Ето ме.

 И Бог каза:

- Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!

И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото. Тогава Авраам каза на слугите си:

- Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас. И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза:

- Татко мой!

А той каза:

- Ето ме, сине мой.

И Исаак каза:

- Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?

И Авраам каза:

- Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне.

И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата. И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза:

- Аврааме, Аврааме!

И той каза:

- Ето ме.

И Ангелът каза:

- Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.

Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:

- В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си. В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

Битие 22:1-18

В земите на древна Месопотамия, подобно на всички останали древни култури, човешкото жертвоприношение е било широко разпространена практика. Това е включвало възрастни и деца. Жертвоприношенията са имали разнообразна практическа насоченост и ритуали, но целта е била една и съща:  жертвоприношението е опит да се предизвика конкретна промяна в свръхестествената сфера- да се повлияе на волята на някое божество.

И до ден днешен са запазени легенди за жертването на девици с цел умилостивяването на чудовище. Както и вграждането на девица или дете в основата на важна сграда. Или жертването на първороден син. Всички те символизират своего рода свръхестествен пазарлък или размяна на ценности- човекът дава най- скъпото си, с цел да получи в замяна нещо още по- ценно в родов или племенен мащаб.

Когато Господ поиска от Авраам нещо обичайно и неизменно в тогавашния начин на живот, предполагам, че Авраам е бил страшно объркан. От една странна всички божества са изисквали жертви и всички племена и родове са принасяли жертви. Без изключение. От друга страна- в цялото общуване и всички взаимодействия между Авраам и Яхве показваха, че Яхве е различен Бог. Господ действително изпита Авраам- изпитът беше многопластов:

За капацитета на собственото му сърце и воля

За това колко добре познава Божеството, на което се кланя

За това доколко е предал убежденията си и какъв характер е изградил у Исак

 

Понякога в проповеди или драматични беседи, християнски говорители наблягат на откачени, налудничави варианти, в които карат публиката си да се постави на мястото на Авраам и да провери себе си. Дали е достатъчно посветена, така че да жертва дори децата си. Дали имат вяра като Авраамовата. А на мен ми се иска да се протегна – физически или виртуално, да ги стисна за врата и да ги разтърся до мозъка на костите им, та дано се намести малко разум, където трябва.

Историята на Авраам и Исаак е единствена по рода си. Никой човек не бе стъпвал в такива опасни и непознати води преди тях и никой никога няма да стъпи в такива води след тях. Нелепо е да спекулира така с разказа- по начин, който опетнява характера и интегритета на цялото Писание. Текстът е изключително лаконичен и умишлено не дава повече коментари върху това щеше или не щеше Авраам да убие и е ли това белег за вяра. Авраам се учеше в крачка. Исаак също. Така се случва с всички пионери- с първите в дадена реалност. И в онзи съдбовен период Бог направи Авраам и Исаак съучастници в бащините и синовните скърби, шокира ги до дълбините на сърцето, даде урок, който не само Авраам и Исаак никога нямаше да забравят, но който трябваше да шокира и запечата откровението за Божия характер, Божия план, Божието страдание и Божията любов у всички, които чуваха тази история след това.

Три дни Авраам вървеше към хълма и се бореше със себе си. Три дни се надяваше Бог да предвиди сценарий различен от смъртта на Исаак. Три дни гледаше сина си и го утешаваше със същата надежда. Три дни Исаак вървеше редом с баща си и тревожно усещаше надвисналата опасност. Три дни Исаак се доверяваше- включително в момента, в който баща му го върза над камъка и вдигна ножа. И моля ви, помнете, че Исаак не беше детенце, а пораснал мъж, който във всеки момент можеше да попречи на остарелия си баща. Три дни тези двама мъже стискаха зъби и премятаха в ума си всичко научено до сега за Бога. Три дни се ковеше у тях светоглед, който е толкова устойчив, че стига до нас, хиляди години по- късно:

Яхве е различен от всички други божества.

Яхве не убива деца.

Яхве не убива хора.

Яхве ненавижда адската практика на пожертване на хора- телесно или другояче.

(Ако това не беше достатъчно ясна история с дълбок и категоричен смисъл, Яхве достатъчно често казваше ясно и гневно колко се гнуси от практиките на езичниците, които слагаха децата си в ръцете на Молох и още повече, когато евреите отново се изкушаваха да участват в тези адски практики.)

В този разказ има още един ярък елемент, който не бива да пропускаме. В много отношения това е действителният изпит. Изпит, на който Авраам не се провали.

Неколкократно, когато Бог или Исаак се обръщат към него, Авраам казва:

„Ето ме!“

На еврейски думата звучи нежно и почти неземно הִנֶּ֣נִּֽי (хинани). Тя означава точно това: Тук съм изцяло, имаш пълното ми внимание, пълното ми посвещение. И Авраам откликваше така и на Бога, и на сина си. Такава е истинската любов- в нея има място за всичко добро.

Мисля си, че вероятно точно така се познава приятелят на Бога. По неговия отклик.

„Ето ме!“ (הִנֶּ֣נִּֽי (хинани)

„Ето ме!“ каза Яков при срещата си с Бога (Битие 31)

„Ето ме!“ каза Мойсей при срещата си с Бога (Изход 3)

„Ето ме!“ каза Самуил при срещата си с Бога (1 Царе 3)

„Ето ме!“ каза Исая при срещата си с Бога (Исая 6)

Урокът, който Авраам и Исаак научиха, урокът, който всички приятели на Бога знаят по- добре от всичко друго е, че жертването е винаги доброволно, винаги от любов, винаги с цел добруването на ближния. Библейското жертване е осъзната и добронамерена саможертва. Никога, ама никога, нямаме право да жертваме друг освен себе си- нито на смърт, нито на унижение, нито за наше предимство. 

Историята с Авраам и Исак на хълма в Мория… Когато я чета сега,  дълго след първите ми целенасочени стъпки в християнството, буца ми застава на гърлото. Защото тази история е за Исус на Голгота - на хълма „ГОСПОД ще предвиди“- на хълма, на който Господ предвиди спасение за Авраамовите потомци с цената на своята Собствена скръб.

Историята на Авраам и Исак е единствена по рода си. Никой човек не бе стъпвал в такива опасни и непознати води преди тях и никой никога няма да стъпи в такива води след тях. Но в тази история – преди около 2000 години по нашето летоброене, а всъщност преди създанието на света стъпиха не човеци, а Бога Баща и Сина Богочовек.  Далеч преди драматичните събития в живота на Авраам и Исаак и далеч след тях, някъде извън времето, в мащаби, необозрими за нас, Господ Отец и Господ Син преживяха нещо, за което историята с Авраам само загатва.  Бог направи саможертва като свръхестествена размяна- не с друго божество, а със самата структура на справедливост, съвършенство и любов. Бог дава възможност, доколкото е по силите ни да съпреживеем Неговите страдания.

 Тази история се разказва от Битие до Откровение. Човеците в нея са временните подгряващи роли в Божествения спасителен епос за Агнето, заклано от преди създаването на света.

”Вие знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците, а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос. Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената заради вас, повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.“ Първо Петрово 1:18-21 НП

”И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от основаването на света.“ Откровение 13:8 VBG

Най- добре да кажем „Ето ме!“ на Бога. Останалото е Негова работа.

Снимка: AI generated freepik.com