Унищожаването на човека, К. С. Луис

 Унищожаването на човека  

Или

Размишления върху образованието с насоченост към преподаването на английски език в горните класове 

 К. С. ЛУИС

Глава първа

Мъже без гръд (откъси)

“Ето една сложна ситуация.  Не искам да заклеймявам двама скромни практикуващи учители, които правят най-доброто, на което са научени: но не мога да премълча какво мисля за действителната тенденция в тяхната работа.

…

 Мисля, че те може би са разбрали погрешно належащата образователна нужда на нашето време.  Те виждат света около тях повлиян от емоционална пропаганда – научили са от традицията, че младостта е сантиментална – и следователно заключават, че най-доброто нещо, което могат да направят, е да укрепят умовете на младите хора срещу емоциите.  Моят собствен опит като учител разкрива противоположна картина.  За всеки ученик, който трябва да бъде предпазен от слабостта на високата чувствителност, има трима, които трябва да бъдат събудени от съня на студената вулгарност.  Задачата на съвременния педагог не е да изсича джунгли, а да напоява пустини.  Правилната защита срещу фалшиви чувства е да се насаждат справедливи чувства.  Като уморяваме с глад чувствителността на нашите ученици, ние само ги правим по-лесна плячка на пропагандатора, когато дойде такъв.  Защото изгладнялото естество ще намери начин да бъде отмъстено и коравото сърце не е непогрешима защита срещу мекушавата глава.

…

 И през цялото време – такава е трагикомедията на нашата ситуация – ние продължаваме да надаваме вой за същите тези качества, които правим невъзможни.  Едва ли можете да отворите периодично издание, без да попаднете на твърдението, че това, от което се нуждае нашата цивилизация, е повече „устрем“, или динамика, или саможертва, или „креативност“.  С някаква ужасна простотия премахваме органа и изискваме функцията.  Ние създаваме мъже без гръд и очакваме от тях добродетел и смелост.  Присмиваме се на честта и сме шокирани да открием предатели сред нас.  Ние кастрираме и караме кастратите да бъдат плодовити.”