Annals of the quiet neighborhood, George MacDonald

 

Летопис на тихия квартал

Джордж Макдоналд

Откъс от глава трета

“Потънал в размисли, се запътих към мелницата, която, както вече бях научил, се намираше откъм селската страна на реката.  Стигнах до пътека, водеща надолу към реката, последвах я и след това тръгнах нагоре по пътека извън редицата от дървета, през прекрасна поляна, където кафяви и бели крави пасяха и отблясваха на фона на гъстата дълбока трева.  Отвъд ливадата гората от страната на възвишението вървеше успоредно на реката, която течеше от дясната ми страна.  Тоест знаех, че тече, но не можех да кажа как съм го разбрал, толкова бавна беше.  Все още пълноводна, тя беше прозрачно кафява, и можеше да се види как по-тъмните пъстърви се стрелват насам-натам с толкова плавни приплъзвания, че движението изглеждаше резултат само на волята, без такова междинно и сложно устройство като мозък, нерви и мускули.  Водните бръмбари се въртяха по повърхността;  и едно великолепно водно конче правеше мъгла около себе си с дългите си криле. И над всичко, слънцето стоеше на небето, изливайки живот;  блестеше над корените на върбите в дъното на потока;  осветяваше черната глава на водния плъх, докато той бързаше към отсрещния бряг;  прославяше наситено- зеленото езеро на тревата, давайки на целия пейзаж излъчване на любов, надежда и радост, което беше, за този, който можеше да го прочете, по-сигурно и пълно Божие откровение от всяка демонстрация на сила в гръм, в лавина, в бурно море. Онези, при които чувството за религия се явява само от време на време, го изпитват най-много, когато ужасното или грандиозното се прояви насред обичайното;  кротките, които наследяват земята, намират Бога на цялата земя по-очевидно присъстващ – не казвам по-присъстващ, защото няма как да се измери присъствието Му – по-очевидно присъстващ в най-обикновените неща.  Това, което е най-добро, Той дава най-изобилно, както е разумно за Него.  Оттук идва и тихата пълнота на обикновената природа;  както и Духът към онези, които търсят.”