Here for such a time as this

  В края на октомври годината започва да става все по- тъмна. Слънцето застава все по- ниско, горещината му “охлажда”, и дава усещането, че се готви за дълга почивка. Започва цикълът на дългите нощи и кратките дни. Символиката преплита сън, смърт, тъма, нощ.   Подсъзнателно или умишлено, обществата отбелязват тези неща в контекста на своите представи за света.  Езичниците по земите на днешни Ирландия и Шотландия са празнували Samhain.  Католиците празнуват Нощта на Вси светии- после деня на Вси светии, после Деня на вси души. Православните празнуват Задушница- празникът на онези, които са преминали зад завесата. Протестантите празнуват Реформацията- период на събуждане и излизане от решетките на инструментализираната религия.  Българите празнуваме Будителите- тези, които дават всичко от себе си да не оставаме дълго в просъница.  В края на годината свършва цикълът на тъмния сезон. Слънцето започва да се вдига все по- високо. Идва цикълът на дългите дни.  Хората пак празнуват с карнавали

    Една от най- трудните и противоречиви библейски истории се намира още в началото. Когато започнах да я чета,   съвсем в първите ми целенасочени стъпки в християнството, буца ми заставаше на гърлото. Историята с Авраам и Исаак на хълма в Мория . Защото я четях с насадените ми представи за Авраам, възрастният мъж, който беше готов да заколи малкия си син, за да угоди на Божеството, което почиташе. Ако имаше нещо, което можеше да ме отврати от библейската история и да ме откаже от вярата в Бога, това щеше да е тази история. Така разглеждана, тя с нищо не се вписваше в останалото повествование и ме оставяше в тревожна мъгла. Но поне знаех, че явно аз нещо не разбирам както трябва. Знам, че всички сме чели или чували тази история. Но обикновено, това, което е останало в ума ни е пречупено през някаква собствена призма, оформена под външни влияния. Най- добре да я прочетем пак. Авраамовата история е пълна със скърби, падения и болезнено научени уроци. Бог призова този доста възра

  Въведение към превода на книгата на Атанасий “За въплъщението” от К. С. Луис  De Incarnatione Verbi Dei Този превод е от сестра Пенелопи Лоусън от англиканската общност "Света Богородица" в Уонтейдж, Англия.  (Въведението е преведено частично- без последните три абзаца. ) В света битува странната идея, че по всеки предмет древните книги трябва да се четат само от професионалисти, а любителите да се задоволяват със съвременните книги. Така като преподавател по английска литература установих, че ако средностатистическият студент иска да научи нещо за платонизма, последното нещо, което му хрумва, е да вземе превод на Платон от рафта на библиотеката и да прочете “Симпозиум”. Той ще предпочете да прочете някоя мрачна съвременна книга, която е десет пъти по-дълга, цялата е изпълнена с термини завършващи на “изъм”    и пристрастни внушения и само веднъж на дванадесет страници му казва какво всъщност е казал Платон. Такава грешка е по-скоро симпатична, защото произтича от смирение.