К. С. Луис, Чудеса (откъс)

 

К. С. Луис, Чудеса

“В християнската история Бог слиза долу, за да се възнесе отново. Той слиза долу; надолу от висотата на абсолютното същество във времето и пространството, надолу в човечеството; още по-надолу, ако ембриолозите са прави, за да се свие в утробата в древните и предчовешките фази на живота; до самите корени и морското дъно на природата, която Той беше създал. Но Той слиза, за да се възкачи отново и да изведе със Себе Си целия разрушен свят. Човек си представя картината на силен мъж, който се навежда все по-надолу и по-надолу, за да сведе себе си под някакво голямо объркано бреме. Трябва да се наведе, за да се издигне, трябва почти да изчезне под товара, преди да изправи гърба си по един невероятен начин и да тръгне с цялата тежест, поклащаща се на раменете му. Или може да си представим един гмуркач, който първо смирява себе си като се разсъблича до голота, след това се хвърля във въздуха, а после се гмурва сред пръски вода, изчезва, бърза надолу през зелена и топла вода в черна и студена вода, надолу през нарастващо налягане в смъртоносния гниещ пласт от утайка и тиня; след това отново нагоре, обратно към цвят и светлина, дробовете му почти се пръсват, докато внезапно отново излиза на повърхността, държейки в ръката си, сред капки вода, скъпоценното нещо, заради което е слязъл долу, за да го придобие. И той, и то сега са обляни в цветове, когато се появиха сред светлината: а там долу, където ценното лежеше безцветно в тъмното, гмуркачът също бе загубил цвета си.

В това слизане и повторно изкачване всеки ще разпознае един познат модел: нещо, написано по тъканта на целия свят. Това е моделът на целия растителен живот. Растението трябва да се “снижи”/ смали в нещо твърдо, малко и почти като мъртво, трябва да падне в земята: а оттам новият живот отново се издига. Това е моделът и на цялото животинско поколение. Наблюдаваме “снижаване” от пълен и завършен организъм в сперматозоид и яйцеклетка и живот в тъмната утроба, който първоначално е по-непълноценен от този на вида, който се възпроизвежда: след това наблюдаваме постепенния път нагоре- до съвършения ембрион, до живо, съзнателно бебе и накрая - възрастен екземпляр. Така е и в нашия морален и емоционален живот. Първите невинни и спонтанни желания трябва да се подчинят на процес, който наподобява смърт- процес на контрол или пълно отричане: но от там се започва повторно издигане до напълно оформен характер, в който силата на оригиналния материал действа изцяло, но по нов начин. Смърт и ново-раждане – слизате надолу, за да се изкачите – това е ключов принцип. Големият път почти винаги минава през такова тясно място на смаляване/смиряване.

Доктрината за Въплъщението, ако бъде приета, поставя този принцип още по-категорично в центъра на всичко. Този модел се намира в природата, защото първо се намираше в Бог. Всички примери, които споменах, се оказват само прехвърляне на Божествената тема в минорен тон. И нямам предвид единствено разпъването и възкресението на Христос. Цялостният модел на структурата, в който те са самата повратната точка, е истинската Смърт и Ново- раждане: със сигурност нито едно семе не е паднало от толкова красиво дърво в толкова тъмна и студена почва, което би ни дало дори и слаба аналогия с това огромно слизане и повторно издигане, при което Бог слезе до самото тинесто, солено дъно на Сътворението.”