За “Коледна песен” на Чарлс Дикенс

 

През декември 1843 година излиза в печат прословутата “Коледна песен” на Дикенс. 

Разказът в нея носи структурата на класическа приказка, но е далеч по- богат на орнаменти и специфичен Дикенсов хумор. Старият английски изказ може да ви разколебае и да ви се стори отживял. Но уверявам ви, Дикенсовите творби ще надживеят всички ни. Само “Колена песен” е екранизирана десетки пъти. Да не говорим за останалите му творби. 

Новелата разказва за стиснатия самотник Ебънийзър Скрудж и срещата му с три привидения- на изминалите, на настоящата и бъдещите Коледи. Ще споделя само няколко късчета, показващи таланта на автора да обрисува образи и да създава диалози. Ето как Дикенс описва главния герой:

“Външната горещина и студ малко влияеха на Скрудж. Никаква топлина не можеше да го стопли, никаква зима не можеше да го изстуди. Нямаше вятър, по-остър от него, нямаше сняг, който да следва по-упорито целта си, нямаше пороен дъжд, който да е по-безмилостен. Отвратителното време не беше нищо за него. Най-силният дъжд и сняг, и градушка, и поледица можеха да се похвалят само с едно предимство над него. Те често стихваха благодушно, а Скрудж — никога.”

В навечерието на Коледа скъперникът бива посетен първо от призрака на миналите Коледи. Скрудж иска да знае защо му се случва такова нещо: 

“- Но защо привидения бродят по земята и защо идват при мене?  

— От всеки човек се изисква — отвърна призракът — намиращият се в него дух да се движи сред себеподобните си и да обикаля надлъж и шир; и ако този дух не върши това през живота си, осъден е да го прави след смъртта си. Орисан е да се скита по света — о, горко ми! — и да наблюдава онова, в което не може вече да участвува, а е можел да участвува на земята и да го превърне в щастие!”

Привидението на настоящата Коледа е следващото посещение и носи в себе си радостта. Не за Скрудж, но за всички, които са прегърнали веселието на празника: 

“Нямаше нищо много весело във времето, нито в града, и все пак навън се чувстваше някаква жизнерадостна атмосфера, която и най-чистият леден въздух и най-светлото лятно слънце напразно биха се опитали да разпръснат.  

Защото хората, които ринеха снега от покривите, бяха изпълнени с радост и веселие, като се провикваха едни на други от парапетите и от време на време си разменяха шеговито снежни топки — къде по-добронамерени оръжия от много словесни шеги — и се смееха сърдечно, ако топката улучеше, и не по-малко сърдечно, ако не улучеше.”

Скрудж, който все още не се примирява с досадния урок на неземните привидения, се опитва да го обвини в някаква мъглява несправедливост и безмилостност. Привидението дава блестящ отговор: 

“На тази ваша земя има някои — отвърна духът, — които претендират, че ни познават, и които вършат своите дела на ярост, гордост, зла воля, омраза, завист, фанатизъм и себелюбие в наше име, и които са чужди нам и на всички нам подобни, сякаш никога не са живели. Помни това и отдавай делата им на тях, не на нас.”

Последното привидение показва горчивия край на господин Скрудж. Само показва, без да продума. 

Накрая на тази откъсната от времето нощ, скъперникът се събужда преди коледния ден. Вдъхновен от възможността да се поправи, той действително се разкайва. И променя живота си, както и живота на всички около него. 

“Някои хора се смееха, като виждаха настъпилата у него промяна, но той ги остави да си се смеят и не им обръщаше внимание; защото беше достатъчно мъдър да знае, че на земното кълбо нищо не можеше да се промени за добро, без отначало някои хора да не се разсмеят здравата; и като знаеше, че този вид хора и така и така ще бъдат слепи, сметна, че ще е по-добре те да сбърчат очи в смях, отколкото да получат този недъг в по-малко привлекателни форми. Собственото му сърце се смееше; и това му беше съвсем достатъчно.”

…….

Чарлс Дикенс е майстор и на малките истории, вплетени в голямата история. Когато бях дете, той запали любовта ми към романите. Дано съм събудила апетита ви да прочетете кратката новела. В нея има още много разкрити съкровища- например историята на любящото семейство Крачит.  

Животът е коледна песен. Просто не трябва да оставяте песента да ви подмине. 

(Откъсите са от българско издание, Превод: Нели Доспевска, 1984)