The Discarded Image (Изоставеният образ), C. S. Lewis

 

The Discarded Image (Изоставеният образ) 

C. S. Lewis

ПРЕДГОВОР

„Тази книга се основава на курс от лекции, изнасяни повече от веднъж в Оксфорд. Някои от присъстващите изразиха желание този материал да получи по-траен формат.

Не мога да се похваля, че съдържа много неща, които читателят не би могъл да открие и сам, ако на всяко трудно място в старите книги се беше обърнал към коментари, истории, енциклопедии и други подобни помощни средства. Смятах, че лекциите си струва да се изнесат и книгата си струва да се напише, защото този метод на изследване - на мен , както и на някои други хора, изглежда доста незадоволителен. От една страна, ние се обръщаме към допълнителна помощ само когато трудните пасажи са очевидно трудни. Но има коварни пасажи, които няма да ни отпратят към обяснителните бележки. Те изглеждат лесни, но не са. Ще се повторя- честите ad hoc изучавания за съжаление влошават възприемчивото четене, така че чувствителните хора може дори да започнат да смятат висшето обучение за нещо пагубно, което винаги ви извежда извън самата литература. Надявах се, че ако човек придобие поносима (макар и много непълна) екипировка в литературното пътешествие, тя може да ни въведе в него. Постоянното взиране в картата, когато пред човек има добра гледка, разваля „мъдрата пасивност“, с която той би трябвало да се наслаждава на пейзажа. Но да се консултираме с картата, преди да тръгнем, няма същия лош ефект. Всъщност това ще ни отведе до много пейзажи; включително такива, които може би никога не бихме намерили, ако следваме само носа си.

Знам, че има такива, които предпочитат да не отиват отвъд това впечатление (колкото и случайно да е то), което едно старо произведение оставя върху съзнанието, с което му дава съвсем модерна чувствителност и модерни концепции; точно както има пътешественици, които самодоволно носят английския език със себе си из целия континент, смесват се само с други английски туристи, наслаждават се на всичко, което виждат заради неговата „странност“, и нямат никакво желание да осъзнаят какво означават за местните тези начини на живот, тези църкви, тези лозя. Те имат своята награда. Не търся спор с хора, които подхождат към миналото в този дух. Надявам се, че и те не търсят спор с мен. Но аз писах за другия вид хора.

C. S. L.

MAGDALENE COLLEGE

юли 1962 г.

Оригиналният текст:

The Discarded Image

C. S. Lewis

PREFACE

“This book is based on a course of lectures given more than once at Oxford. Some who attended it have expressed a wish that its substance might be given a more permanent form.

I cannot boast that it contains much which a reader could not have found out for himself if, at every hard place in the old books, he had turned to commentators, histories, encyclopaedias, and other such helps. I thought the lectures worth giving and the book worth writing because that method of discovery seemed to me and seems to some others rather unsatisfactory. For one thing, we turn to the helps only when the hard passages are manifestly hard. But there are treacherous passages which will not send us to the notes. They look easy and aren’t. Again, frequent researches ad hoc sadly impair receptive reading, so that sensitive people may even come to regard scholarship as a baleful thing which is always taking you out of the literature itself. My hope was that if a tolerable (though very incomplete) outfit were acquired beforehand and taken along with one, it might lead in. To be always looking at the map when there is a fine prospect before you shatters the ‘wise passiveness’ in which landscape ought to be enjoyed. But to consult a map before we set out has no such ill effect. Indeed it will lead us to many prospects; including some we might never have found by following our noses.

There are, I know, those who prefer not to go beyond the impression, however accidental, which an old work makes on a mind that brings to it a purely modern sensibility and modern conceptions; just as there are travellers who carry their resolute Englishry with them all over the Continent, mix only with other English tourists, enjoy all they see for its ‘quaintness’, and have no wish to realise what those ways of life, those churches, those vineyards, mean to the natives. They have their reward. I have no quarrel with people who approach the past in that spirit. I hope they will pick none with me. But I was writing for the other sort.

C. S. L.

MAGDALENE COLLEGE

July 1962”