Злодеят в Едем

Според библейския разказ за сътворението, всичко започва добре, но бързо след завършването му идва лош обрат. На сцената се появява хитър злодей.

Повествованието започва така: “В началото Бог сътвори небето и земята.”

‭‭Но разказът се впуска в подробности за съзидателния процес на земята. За небето разбираме много малко и в светлината на ролята му за живота на земята. То бива населено от звезди и светила- чиято задача е да осветяват и напътстват календара ни. А на земята се случва спектакъл от запленяващи процеси: разделят се водите- вертикално и хоризонтално. Разкрива се земя, която произвежда семеносни растения, Бог създава обитателите на всяка сфера- рибите и морските чудовища във водите, птиците в небето и всякакви сухоземни животни- всички те според видовете им- подчертава се разнообразието на биологичните видове, които са разделени по семейства. А за храна на всички животни се даде обилната растителност.

Авторът на Битие не е имал за цел да ни изложи разбор на физичните явления или урок по биология, той не е бил научен работник. И все пак в описанието на съзидателния процес е представена изключителна концепция за разграничаване на отделни филосовски и онтологични категории.

Като последна песен на сътворението Бог създава човешкия вид. За човека Бог специално създаде градина- някъде съвсем нависоко, откъдето тръгваше реката- майка на всички други реки.

Човекът беше живо същество, но се различаваше от всички земни създания- то имаше възможност да взима самостоятелни решения и беше създаден с капацитет да научи и разбира концепцията за добро и зло.

В следващата сцена се появява съвсем отделен индивид. Той външно прилича на змия. Но разказът твърди, че това същество има специфичен ум- далеч по-проницателен и хитър от всичко живо на земята. Думите на автора ни навеждат на мисълта, че това създание не е като останалите земни обитатели. Историята повече прилича на среща от третия вид- “говорещата змия” е извънземна. Не е ли странно, че човеците спокойно разговаряха с животно? Възможно ли е този индивид да не е бил нещо непознато за тях? Все пак разказът специфично ни казва, че градината- дом на Адам и Ева беше на върха на планината- там, където небето и земята се пресичаха…

В злополучната история извънземният хитрец успява да измами човеците. Бог им беше забранил самостоятелно да взимат от познанието за добро и зло. Разказът навява на мисълта, че мъдростта и етиката се дават свише- идват от горе. Те не са нещо, което можеш да грабнеш или сътвориш сам. Измамната змия си свърши добре пъкления план. Под нейно ръководство Адам и Ева неправомерно си присвоиха знание, за което не бяха готови.

Така започва човешката история. С голяма трагедия, която белязва всички следващи дни и всички следващи човеци. Човешкия род става изгнаник, извънземната змия също- всеки е изгонен от първоначалното си обиталище и връзката със Създателя е прекъсната. Животът вече не е розов.

Разказът в Битие е лаконичен. Няма много описателни детайли. Вероятно защото традицията на устните предания е била богата на съпътстващи истории с много повече подробности. В писанията на древна Месопотамия говорещите змии не са рядкост. В българския език имаме дума, която според мен приляга много по- добре на този звяр- змей. Според някогашните митове пазачите на божествената тронна зала са били именно змейове или дракони- хибридни животни, които в повечето случаи са имали глава на змия, криле на птица, люспи на риба и т.н. По- късните Библейски Писания също разказват за такива странни създания. Те са описани точно като хибриди. Идеята на всички автори е да покажат, че те не са като земните зверове- не подадат в нито една категория от земния съзидателен процес. Исая е един от тези автори- той описва видението на небесната тронна зала- в средата на трон седи Бог. А в залата летят серафими- странни говорещи същества с по шест крила и с човешки ръце. С четири крила серафимите скриват част от тялото си. Сякаш Исая ни казва, че не може да опише изцяло тези същества. Но пък ги нарича серафими- думата е достигнала като транслитерация до нас, но всъщност означа змии.

Не знам дали някога библейските преводачи са искали да разграничат християнството от всички останали митове за сътворението на света и са превели библейския разказ по специфичен и целенасочен начин. Но самите автори на старозаветното повествование са имали друга цел. Техният разказ е разкривал не различни герои на тази епична сцена- те са същите като в останалите легенди. Голямата разлика е в представянето на съвсем различен трансцедентен добронамерен Бог, създател на всичко видимо и невидимо както и истинския произход на злото.

Но все си мисля, че ако разбираме добре не само историята за сътворението, Добрия Творец, но и за злодея, ще имаме малко по- различен и задълбочен поглед върху всички популярни митове и легенди от всички краища на земята, както и върху античната и класическата литература.

Говорещата “змия” може да се открие във всички древни митове и истории от всички краища на земята- още от времена, когато те не са имали допирни точки. В някои истории те са дракони, в нашите земи те са змей и ламя, в други са чудовища, в трети имат вид на гаргойли- във всички случаи те са представени като необикновено хибридно същество, което не се вписва в нито една от земните категории за живи същества.

В разказа на Битие, колкото и да е лаконичен, се дава още малко като количество, но от изключителна важност- информация за делата на змията-злодей и човеците, както и последствията от тях.

“Тогава каза Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си сред всички животни и сред всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.” (Битие‬ ‭3‬:‭14‬-‭15‬)

Бог беше предупредил човеците, че в деня, в който неправомерно ядат от дървото за познаване на добро и зло, непременно ще умрат. Змеят твърдеше обратното. И в историята на пръв поглед сякаш змеят се оказа прав. Но дали е така?

При създаването на този свят Бог взе от бездната- хаоса и създаде ред- земя и небе. При създаването на човека, моделът се повтори- Бог взе от пръстта - която по всичко наподобява хаос, извая човека и му вдъхна жизнено дихание. Пръстта има интересна символика в цялото Писание, както и във всички човешки представи. Тя наистина е хаос. Вземете я в ръцете си и тя се разпада, няма форма, нито целенасоченост. В нея липсва животворен обединяващ принцип. Тя е само безформен потенциал. В по- нови времена Господ каза, че ако строиш къщата си на пясък, тя ще се сгромоляса. Всички човешки традиции казват, че смъртта е точно това- пръст се връща при пръста. В пръстта неживото се разлага. Пръстта е разпад- самата смърт.

Така в деня, в който човеците ядоха от онзи плод, всъщност наистина умряха. Животът им пое в обратната посока- вместо да прекарат вечността в общ съзидателен живот с Бога- Баща, те тръгнаха надолу към пръстта.

А на змията- злодей заслужено се даде най- голямото унижение- “пръст ще ядеш през всичките дни на живота си”. Всички знаем, че змиите не се хранят с пръст. Авторът на Битие също го знаеше- той дава добро описание с какво се хранят земните обитатели. Това е още един ясен детайл, който подчертава извънземния произход на злодея. Злодеят, който се стремеше да си присвои върховенството, но успя да спечели само смъртта. Злодеят, който се превърна във вечния враг на човека, но имаше сила само да го ухапе по петата. Злодеят, който унизително се влачи по пръстта и се храни с нея- самата смърт.

Дори и най- късните части на Библейските Писания поддържат същата концепция за този злодей:

“… нашата борба не е срещу кръв и плът, а … срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни‬ ‭6‬:‭12‬)

Библейската история е за тъжното състояния на този свят и Божият план за възстановяване на живота и победата над смъртта. Тя е историята на Христос, Който участваше в създаването на света и е централна фигура в спасението на човеците. Но за да разберем Кой е Той, трябва да сме наясно от какво точно ни избавя Христос.

“А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.” (Римляни‬ ‭16‬:‭20)