Оградата на Честъртън

 „По отношение на реформирането на нещата, за разлика от деформирането им, има един ясен и прост принцип; принцип, който вероятно ще бъде наречен парадокс. В такъв случай съществува определена институция или закон; нека кажем, за по-голяма простота- ограда или порта, поставена напречно на даден път. По-модерният тип реформатор безгрижно се насочва към оградата и казва: „Не виждам полза от нея; нека я отстраним“. На което по-интелигентният тип реформатор ще е добре да отговори: „Ако не виждате ползата от нея, със сигурност няма да ви позволя да я премахнете. Отдръпнете се и помислете за това. И когато се върнете, способен да ми кажете, че виждате ползата от нея, може и да ви позволя да я унищожите."

Този парадокс почива на най-елементарния здрав разум. Портата или оградата не е израснала от само себе си там. Не е създадена от сомнамбули, които са я построили в съня си. Малко вероятно е да е поставена там от избягали лунатици, които по някаква причина са се разхождали на улицата. Някой човек е имал някаква причина да мисли, че това ще бъде нещо добро за някого. И докато не разберем каква е била причината, наистина не можем да преценим дали причината е била разумна. Твърде голяма е вероятността да недовиждаме някакъв солиден аспект по този въпрос, ако нещо, създадено от човешки същества като нас, ни изглежда напълно безсмислено и мистериозно. Има реформатори, които преодоляват тази трудност, като приемат, че всичките им предци са били глупаци; но ако това е така, можем само да кажем, че глупостта изглежда е наследствена болест. А истината е, че на никого не му влиза в работата да разрушава една социална институция, докато не я види наистина като историческа институция. Ако човек знае как е възникнала и на какви цели е трябвало да служи, чак тогава наистина може да каже, че това са били лоши цели, че оттогава са се превърнали в лоши цели или че са цели, които вече не са от полза. Но ако човек просто се взира в нещото като в безсмислена чудовищност, която някак си е изникнала на пътя му, той, а не традиционалистът, страда от илюзия. Можем дори да кажем, че той вижда нещата като в кошмар. Този принцип се отнася за хиляди неща, както за дреболии, така и за реални институции, както за спогодби, така и за убеждения.”

Откъс от

G.K.Chesterton-The Thing, глава „The Drift from Domesticity“

“In the matter of reforming things, as distinct from deforming them, there is one plain and simple principle; a principle which will probably be called a paradox. There exists in such a case a certain institution or law; let us say, for the sake of simplicity, a fence or gate erected across a road. The more modern type of reformer goes gaily up to it and says, "I don't see the use of this; let us clear it away." To which the more intelligent type of reformer will do well to answer: "If you don't see the use of it, I certainly won't let you clear it away. Go away and think. Then, when you can come back and tell me that you do see the use of it, I may allow you to destroy it."
This paradox rests on the most elementary common sense. The gate or fence did not grow there. It was not set up by somnambulists who built it in their sleep. It is highly improbable that it was put there by escaped lunatics who were for some reason loose in the street. Some person had some reason for thinking it would be a good thing for somebody. And until we know what the reason was, we really cannot judge whether the reason was reasonable. It is extremely probable that we have overlooked some whole aspect of the question, if something set up by human beings like ourselves seems to be entirely meaningless and mysterious. There are reformers who get over this difficulty by assuming that all their fathers were fools; but if that be so, we can only say that folly appears to be a hereditary disease. But the truth is that nobody has any business to destroy a social institution until he has really seen it as an historical institution. If he knows how it arose, and what purposes it was supposed to serve, he may really be able to say that they were bad purposes, that they have since become bad purposes, or that they are purposes which are no longer served. But if he simply stares at the thing as a senseless monstrosity that has somehow sprung up in his path, it is he and not the traditionalist who is suffering from an illusion.We might even say that he is seeing things in a nightmare. This principle applies to a thousand things, to trifles as well as true institutions, to convention as well as to conviction.”

    

Excerpt From

G.K.Chesterton-The Thing, chapter “The Drift from Domesticity”