Писмо, К. С. Луис, До Беде Грифитс (Орденът на Свети Бенедикт)

 До Беде Грифитс (Орденът на Свети Бенедикт) 

 Колежът Моудлин (23/4/51)

 Скъпи Беде  –

 Поредица от болести и почивка в Ирландия досега ме възпираха да се захвана с Любак.*  Поемата “Прелюдия”** ме е съпътствала през всички етапи на моето поклонение: тя и “Енеида” (която смятам, че ти така и не оцени подобаващо) са двете дълги поеми, към които най- често се връщам.

 Напрежението, за което говориш (ако изобщо е напрежение) между пълното и щедро отдаване на дължимото спрямо Естественото, същевременно прилагайки безусловно и смирено подчинение спрямо Свръхестественото е за мен абсолютно ключова позиция.  Нямам особена полза от обикновените “или-или” хора (освен, разбира се, в тази последна инстанция, когато пред нас е поставен изборът за изтръгване на дясното око: макар в някакъв маниер този избор да е ежедневен.*** Но дори и тогава  човек не трябва да злоупотребява с дясното си око. То е добро създание: вината е моя, а не на окото, че аз се докарах до такова състояние, което налага да го изхвърля).

 Причината, поради която се съмнявам дали по принцип има такова напрежение, е, че, както ми се струва, подчинение спрямо Естественото (Природата) се изисква, само ако е в интерес на самата Природа.  Цялата красота на природата избледнява, когато се опитваме да я направим абсолютна.  Ако поставяме първите неща на първо място, получаваме и вторите неща: ако поставяме вторите неща на първо място, губим и първите, и вторите.**** Никак не извличаме, да речем, дори чувственото удоволствие от храната в най-добрия й вид, когато сме алчни.

 Що се отнася до това, че човекът е в „еволюция“, съгласен съм, въпреки че аз по- скоро го описвам като „в процес на създаване“.

 Не съм по-близо до твоята Църква, отколкото бях, но не се чувствам склонен да отварям дискусията наново.  Мисля, че така само разширяваме и изостряме различията си.  Освен това напоследък ми идва в повече дискусията на отсрещния фланг, след като попаднах сред – нов тип за мен – фанатични и прозелитизиращи квакери!  Наистина мисля, че в наши дни именно „недогматичните“ и „либералните“ хора, които наричат ​​себе си християни, са най-арогантни и нетолерантни.  Очаквам справедливост и дори учтивост от много атеисти и много повече от твоите хора: от модернистите свикнах да приемам като неизбежно огорчението и злобата.

 Може да дойда да се видим по някое време тази година.  Няма ли шанс да посетиш Оксфорд?

 Твой, 

 К. С. Луис

*  Кардинал Анри дьо Любак (1896–1991), френски йезуитски теолог, професор по теология в Лион.

** Уилям Уърдсуърт, Прелюдия: или Развитието на ума на поета (1850).

*** “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.” Матей‬ ‭5:29‬ ‭

**** Луис има есе на тема “Първите и вторите неща” 

TO DOM BEDE GRIFFITHS OSB (W):

 

Magdalen etc.

 23/4/51

Dear Dom Bede–

A succession of illnesses and a holiday in Ireland have so far kept me from tackling Lubac.* The Prelude** has accompanied me through all the stages of my pilgrimage: it and the Aeneid (which I never feel you value sufficiently) are the two long poems to wh. I most often return.

The tension you speak of (if it is a tension) between doing full & generous justice to the Natural while also paying unconditional & humble obedience to the Supernatural is to me an absolute key position. I have no use for mere either-or people (except, of course, in that last resort, when the choice, the plucking out the right eye, is upon us: as it is in some mode, every day.*** But even then a man needn’t abuse & blackguard his right eye. It was a good creature: it is my fault, not its, that I have got myself into a state wh. necessitates jettisoning it).

The reason I doubt whether it is, in principle, even a tension is that, as it seems to me, the subordination of Nature is demanded if only in the interests of Nature herself. All the beauty of nature withers when we try to make it absolute. Put first things first and we get second things thrown in: put second things first & we lose both first and second things.**** We never get, say, even the sensual pleasure of food at its best when we are being greedy.

As to Man being in ‘evolution’, I agree, tho’ I wd. rather say ‘in process of being created’.

I am no nearer to your Church than I was but don’t feel v. inclined to re-open a discussion. I think it only widens & sharpens differences. Also, I’ve had enough of it on the opposite flank lately, having fallen among–a new type to me–bigoted & proselytising Quakers! I really think that in our days it is the ‘undogmatic’ & ‘liberal’ people who call themselves Christians that are most arrogant & intolerant. I expect justice & even courtesy from many Atheists and, much more, from your people: from Modernists, I have come to take bitterness and rancour as a matter of course.

I might get down to see you some time this year. No chance of your visiting Oxford?

Yours always

C. S. Lewis

* Cardinal Henri de Lubac (1896–1991), French Jesuit theologian, was a professor of theology at Lyon for many years. He was one of the thinkers who created the intellectual climate of the Second Vatican Council (1962–5), his major contribution being to open up the vast spiritual resources of the Catholic tradition. De Lubac was one of the founders of the collection ‘Sources Chrétiennes’, an important series of patristic and medieval texts. Griffiths probably sent Lewis a copy of de Lubac’s Catholicism: A Study of Dogma in Relation to the Corporate Destiny of Mankind (London: Burns & Oates, 1950).

** William Wordsworth, The Prelude: or, Growth of a Poet’s Mind (1850).

*** Matthew 5:29: ‘If thy right eye offend thee, pluck it out, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not that thy whole body should be cast into hell.’ See also Mark 9:47.

**** Lewis had already devoted an essay to this principle entitled ‘First and Second Things’, published in First and Second Things and EC.