Луис, Толкин и Дайсън. (Автор Джъстин Тайлър)
В една наистина ранна неделна сутрин (далеч преди зазоряване), на 20 септември 1931 г., 32-годишният К. С. Луис, 39-годишният Толкин и 35-годишният Хюго Дайсън (първите двама преподаватели в Оксфорд, третият- преподавател в Рединг) се разхождали заедно по Алеята Адисън на територията на колежа Магдален в Оксфордския университет. Времето им заедно започнало предната вечер, но разговорът им продължил до късно през нощта. След като Толкин си тръгнал около 3 часа сутринта, Луис и Дайсън продължили да разговарят още час…
Два дни по-късно (вторник, 22 септември) Луис разказва за това в писмо до своя дългогодишен приятел Артър Грийвс:
“Започнахме разговор за метафората и мита — но ни прекъсна силен прилив на вятър, който дойде толкова внезапно в спокойната топла вечер и обрули толкова много листа, които зашумоляха падайки, че си помислихме, че вали. Всички затаихме дъх, двамата ми спътници попиваха опиянението от такова нещо почти както ти би го сторил. Продължихме разговора за християнството (в моята стая): един добър, дълъг, удовлетворяващ разговор, в който научих много: после обсъдихме разликата между любовта и приятелството – след което накрая се върнахме към поезията и книгите.”
Месец по- късно Луис отново пише за този разговор на приятеля си Грийвс:
“Това, което Дайсън и Толкин ми показаха, беше следното: че ако срещам идеята за жертвоприношение в езически разказ, нямам нищо против това; и също- ако срещам идеята за бог, който жертва себе си на себе си… концепцията ми харесва много и съм мистериозно развълнуван от нея: тази идеята за умиращия и възраждащия се бог (Балдер, Адонис, Бакхус) ме вълнува по подобен начин, стига да я срещна навсякъде, освен в Евангелията. Причината беше, че в езическите истории бях готов да почувствам мита като дълбок и внушаващ значения извън моето разбиране, макар че не можех да преразкажа “това значение” в студена проза.
Но! - историята на Христос е точно истинският мит: мит, който действа върху нас по същия начин както другите, но с тази огромна разлика, че наистина се е случил.”
Години по- късно Луис пише поема, която е явно свързана с онези събития, брънка от пътят му обратно към Бога:
Какво каза птицата в началото на годината
К. С. Луис
Чух в алеята Адисън
една птица да пее ясно:
Тази година лятото ще се сбъдне.
Тази година. Тази година.
Тази година ветровете няма да обрулят
цвета от ябълковите дръвчета,
нито липсата на дъжд ще съсипе грахта.
Тази година природата на времето
вече няма да ви смачква,
а обещаните моменти,
отивайки си, няма да ви предадат,
Този път няма да ви лашкат
по утъпкана пътека-
насам-натам към есента,
година, добавена към възрастта.
Тази година, тази година,
както предсказват тези цветя,
ще избягаме от кръговрата
и заклинанието ще развалим.
Били сте мамени често,
но отворете сърцата си отново,
Бързо, бързо, бързо, бързо! –
сега портите се отварят.
What the Bird Said Early in the Year
C.S. Lewis
I heard in Addison’s Walk a bird sing clear:
This year the summer will come true. This year. This year.
Winds will not strip the blossom from the apple trees
This year, nor want of rain destroy the peas.
This year time’s nature will no more defeat you,
Nor all the promised moments in their passing cheat you.
This time they will not lead you round and back
To Autumn, one year older, by the well-worn track.
This year, this year, as all these flowers foretell,
We shall escape the circle and undo the spell.
Often deceived, yet open once again your heart,
Quick, quick, quick, quick! – the gates are drawn apart.
Превод от:
Коментари