Here for such a time as this

  The Discarded Image (Изоставеният образ)  C. S. Lewis ПРЕДГОВОР „Тази книга се основава на курс от лекции, изнасяни повече от веднъж в Оксфорд. Някои от присъстващите изразиха желание този материал да получи по-траен формат. Не мога да се похваля, че съдържа много неща, които читателят не би могъл да открие и сам, ако на всяко трудно място в старите книги се беше обърнал към коментари, истории, енциклопедии и други подобни помощни средства. Смятах, че лекциите си струва да се изнесат и книгата си струва да се напише, защото този метод на изследване - на мен , както и на някои други хора, изглежда доста незадоволителен. От една страна, ние се обръщаме към допълнителна помощ само когато трудните пасажи са очевидно трудни. Но има коварни пасажи, които няма да ни отпратят към обяснителните бележки. Те изглеждат лесни, но не са. Ще се повторя- честите ad hoc изучавания за съжаление влошават възприемчивото четене, така че чувствителните хора може дори да започнат да смятат висшето обучение

  Злодеят в Едем Според библейския разказ за сътворението, всичко започва добре, но бързо след завършването му идва лош обрат. На сцената се появява хитър злодей.  Повествованието започва така: “В началото Бог сътвори небето и земята.” ‭‭Но разказът се впуска в подробности за съзидателния процес на земята. За небето разбираме много малко и в светлината на ролята му за живота на земята. То бива населено от звезди и светила- чиято задача е да осветяват и напътстват календара ни.    А на земята се случва спектакъл от запленяващи процеси: разделят се водите- вертикално и хоризонтално. Разкрива се земя, която произвежда семеносни растения, Бог създава обитателите на всяка сфера- рибите и морските чудовища във водите, птиците в небето и всякакви сухоземни животни- всички те според видовете им- подчертава се разнообразието на биологичните видове, които са разделени по семейства. А за храна на всички животни се даде обилната растителност.  Авторът на Битие не е имал за цел да ни изложи разбор

 Така популярната фраза “Бог поруган не бива” идва от пасаж в Галатяни, който очевидно защитава теза, коренно различна от злополучно популярната употреба на тази фраза.  Според изопачената представа за този израз Божеството в небесата е някакво дребнаво, отмъстително, себецентрично същество, което само чака някой да му се подиграе, за да го порази с мълния или да го прободе с тризъбец.. подобно на Зевс и Посейдон. Не знам как някой със здрав разум може да реши, че Христос, който от любов към  враговете си смири Себе Си до унижения и кръстна смърт и ги направи Свои приятели прилича на капризните езически божества или на обожественото ни собствено его.  В контекста на “Галатяни” се описва реалността такава, каквато е създадена. Авторът увещава читателите си в това да са състрадателни, съпричастни и добротворци:  “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен. Един на друг те

 Луис за “Божествена комедия” на Данте  К. С. Луис: "Мисля, че поезията на Данте като цяло е най-великата поезия, която съм чел. А когато тя е в най-високата си степен на съвършенство, имам чувството, че сякаш Данте не влага големи усилия. Имам едно любопитно усещане, че великата поема се пише сама, или най-много, че малката фигура на поета само тук- таме влага съвсем деликатна насока на силите, които в по-голямата си част спонтанно се групират и извършват деликатните процеси, които съставляват Комедията."  Studies in Medieval and Renaissance Literature e (1959; Cambridge: Cambridge University Press, 1966; 1979): 76. C. S. Lewis, “I think Dante’s poetry, on the whole, the greatest of all the poetry I have read: yet when it is at its highest pitch of excellence, I hardly feel that Dante has very much to do. There is a curious feeling that the great poem is writing itself, or at most, that the tiny figure of the poet is merely giving the gentlest guiding touch, here and there,

  Равенство Аз съм демократ, защото вярвам в грехопадението на човека. Мисля, че повечето хора са демократи по обратната причина. Голяма част от демократичния ентусиазъм произлиза от идеите на хора като Русо, които са вярвали в демокрацията, защото са смятали, че човечеството е толкова мъдро и добро, че всеки заслужава дял в управлението. Опасността да се защитава демокрацията на тези основания е, че те не са верни. И всеки път, когато тяхната слабост бъде разкрита, хората, които предпочитат тиранията, трупат капитал от това разкритие. Откривам, че тези основания не са верни, без да се налага да се вглеждам по-далеч от себе си. Не заслужавам да участвам в управлението на кокошарник, още по-малко на нация. Нито пък повечето хора - всички хора, които вярват на реклами, мислят с лозунги и разпространяват слухове. Истинската причина за демокрацията е точно обратната.   Човечеството е толкова паднало, че на никого не може да се повери безконтролна власт над ближните му. Аристотел е каза

  „По отношение на реформирането на нещата, за разлика от деформирането им, има един ясен и прост принцип; принцип, който вероятно ще бъде наречен парадокс. В такъв случай съществува определена институция или закон; нека кажем, за по-голяма простота- ограда или порта, поставена напречно на даден път. По-модерният тип реформатор безгрижно се насочва към оградата и казва: „Не виждам полза от нея; нека я отстраним“. На което по-интелигентният тип реформатор ще е добре да отговори: „Ако не виждате ползата от нея, със сигурност няма да ви позволя да я премахнете. Отдръпнете се и помислете за това. И когато се върнете, способен да ми кажете, че виждате ползата от нея, може и да ви позволя да я унищожите." Този парадокс почива на най-елементарния здрав разум. Портата или оградата не е израснала от само себе си там. Не е създадена от сомнамбули, които са я построили в съня си. Малко вероятно е да е поставена там от избягали лунатици, които по някаква причина са се разхождали на улицата. Н