Яков и Исав

Историята на Яков и Исав

Близнаците, които разрушиха братството си заради съперничество.

Исаак и Ревека нямаха деца, а толкова много искаха да имат. След години в молитви Ревека зачена близнаци, които още от утробата даваха знак за съперничество. Бог даде обяснение на Ревека, че от синовете ѝ и ще започнат две отделни племена- “Едното племе ще бъде по-силно от другото; и по-големият ще слугува на по-малкия.” 

Бебетата се родиха съвсем различни- Исав беше червеникав малък косматко- текстът ни го обрисува почти като пещерен човек- той порасна като кибритлия- барут- човек- изкусен ловец, “алфа мъжкар”, злополучно импулсивен. 

Исаак имаше нежен вид, роди се хванал петата на брат си- той беше пресметливият брат, обмисляше всеки риск, всяка полза и предпочиташе да живее в удобство до майка си. 

Понякога дълго чаканите деца може да се превърнат в кумири или фиксидеи на своите родители. Нещо подобно се случи в тази история. 

Исаак обичаше Исав; а Ревека обичаше Яков.

Децата просто нямаха добър шанс. Пораснаха с очакваните дефицити. 

Тук историята започва да напомня едемския разказ. 

Един ден Яков си вареше леща, а Исав дойде от полето прегладнял и поиска да яде от червеното вариво- то му се видя добро за храна, приятно за очите (очите на глада), ястие желано, за да дава удовлетворение.

А Яков от раз видя пролука за изгодна сделка: предложи да размени изкусителната паница за най- цененото в онези времена- първородството.  Импулсивният Исав не си даде сметка колко глупава размяна прави. Съгласи се. Яде. Пи. Плю на първородството си. И дори не осъзна колко беше оголял. 

‭‭

Мина още време, баща им беше близо до смъртта си. Яков отново преметна брат си и си присвои благословията му. 

Не знам какво си е мислел Яков в онзи съдбовен момент- да откраднеш цялата благословия- но да знаеш, че баща ти я беше приготвил за брат ти. Че баща ти нямаше нищо предвидено за тебе. Че любовта на баща ти не беше за теб… 

А Исав се прибра, разбра за измамата, беше ограбен, но не успя да се зарадва от мисълта, че баща му всъщност обича него- такава избирателна любов  всъщност е токсична и не носи нищо добро на своя обект. А и сякаш Исав не искаше любов- той искаше благословия- обещание за блага и притежания. Но нямаше нищо останало за него. 

Тук историята отново започва да напомня едемския разказ. 

А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш далеч от (райската градина) благодатта на земята и от небесната роса. Ще се храниш от меча си (подобно на Каин) и ще бъдеш слуга/роб на брат си. Но ще дойде време, когато ще поискаш да отхвърлиш това робство и ще отхвърлиш ярема от врата си.“ Тогава Исав намрази (запали злоба в сърцето си срещу)  Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплачем баща си – и после ще убия брат си Яков.“ (Битие‬ ‭27‬ превод с допълнения) 

Исав отново беше импулсивен. Дали баща му разбра или не, но думите му предупреждаваха, че Исав ще стане роб на собствената си омраза срещу брат си, но слава Богу, ще дойде ден, в който сам Исав ще реши да отмахне хомота на омразата и съперничеството. 

Заради това съперничество и омраза, Яков избяга и минаха много години преди братята- врагове да се съберат отново. 

Яков трябваше да научи горчиви уроци- за това какво причинява измамата и как се печелят благословения по почтен начин. С този горчив опит той се връщаше у дома. С доза страх от отмъщение, още повече, че Исав го посрещна с цяла свита заплашителни яки мъже. 

Но Исав беше много променен, най- накрая беше помъдрял. 

“Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.” Битие‬ ‭33‬:‭4‬

Тук историята отново започва да напомня едемския разказ.

Как се разваля проклятието? Как се избавяш от робството (греха)? 

Как можеш да се върнеш у дома? 

Или да създадеш дом, в който да се върне прокудения? 

Когато спреш да мразиш, когато спреш да си съперничиш за собствени придобивки, когато доброволно издигнеш другия по- горен от себе си.  

Когато започнеш да обичаш. 

А когато обичаш виждаш “лицето на близките ти сякаш виждаш Божието лице.” 

Цялата тази история за драматичното съперничество и омраза, които на моменти водеха почти до смърт, за съзряването и взаимната прошка и най- накрая за истинската братска любов, ми напомни едни думи на апостолите: 

“Поздравете се един друг с целувката на любовта. Мир на всички вас, които сте в Христос Исус.” (1 Петър‬ ‭5‬:‭14‬) 

Павел я нарича свята целувка. 

Братската целувка, която не реже вратове, а ги прегръща. 

Братската целувка, която прощава седемдесет пъти по седем. 

Братската целувка, която слага край на вражди. 

Братската целувка, за която са нужни двама. 

Това е историята на Яков и Исав. Коренно различните братя, които си спомниха, че са близнаци. Братята, които наново съградиха братството си.