Есен в Петрич

-
Гори от кестени , поля с бадеми…
Килими от пожълтели листа.
Прегърбените хълмове са уморени
под товара на гробове и тъжни цветя.

Нападат хапещите спомени-
непрежалените загуби и битки,
молебени и жътви неизмолени,
неподарени с обич китки.

Сълзи пред прага на смъртта-
земята, черната, че се отваря.
Такава е във Петрич есента –
човек любим, пламъче живот – догарят.

20.11.2008

Коментари

Unknown каза…
mnogo sam izpusnala ot tebe... iskam samo da kaja che ako sega te sreshneh, poveche i ot predi 6tjah da iskam prijatelstvoto ti. Good job!
24 януари 2009 г. в 10:14
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размишления върху Псалмите, К. С. Луис 9

-
Изображение
  IX Дума за възхвалата  Възможно е (и трябва да се надяваме) тази глава да е ненужна за повечето хора.    Тези, които никога не са били достатъчно твърдоглави, за да проумеят трудността, която тази глава разглежда, може дори да я сметнат за смешна.    Нямам и най-малко възражение срещу смеха им;    малка комична пауза в една дискусия не вреди, колкото и сериозна да е темата.    (Според собствения ми опит най-смешните неща са се случвали в най-сериозните и най-искрени разговори.)  Когато за първи път започнах да се приближавам до вярата в Бог и дори известно време, след като ми беше дадена тази вяра, аз открих препъни камък в изискването, отправено демонстративно от всички религиозни хора, че трябва да „хвалим“ Бог;    още повече във внушението, че самият Бог го изисква.    Всички презираме човека, който изисква непрекъснато уверяване в собствената си добродетел, интелигентност или възхитителност;    ние презираме още повече тълпата от хора около всеки диктатор, всеки милионер, всяка з
Прочетете още

Членството (“Бремето на славата”, К. С. Луис ) Обръщение към Обществото на св. Албан и св. Сергий.

-
Изображение
Нито християнин, нито който и да е историк не би могъл да приеме епиграмата, която определя религията като „това, което човек прави в уединението си“. Мисля, че един от братята Уесли казва, че Новият Завет не познава единичната/самотната религия. Забранено ни е като християни да пренебрегваме събранието. Още в най-ранните си документи Християнството вече е институционално. Църквата е Христовата невяста. Ние сме членове един на друг.  В нашата собствена епоха идеята, че религията принадлежи на личния ни живот - че всъщност е занимание заделено за личното свободно време на индивида - е едновременно парадоксална, опасна и естествена. Парадоксална е, защото това превъзнасяне на индивида в религиозната сфера възниква в епоха, когато колективизмът безмилостно побеждава индивида във всяка друга сфера. Виждам това дори в университетите. Когато за първи път отидох в Оксфорд, типичното студентско общество се състоеше от дузина мъже, които се познаваха отблизо, изслушваха разработката на някой от
Прочетете още

Дрехи от смокинови листа или облекло от слава

-
Изображение
Четиримата евангелисти описват доста сходни събития в своите очерци за живота на Исус. Но апостол Йоан завършва своята книга с интересен коментар:   „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“   Това означава, че отделните епизоди, случки или проповеди на Исус, които  с а увековечени в Евангелията са подбрани внимателно и целенасочено. Нито една от историите в тези книги не е случайна, нито повърхностна. Затова, к огато попадна на странни случка или  откъс  в Писанията, любопитството ми се запалва.  Текстът се превръща в нива та , която е скрила безценната перла.    В двадесет и първата глава на Евангелието на Матей се описва триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Тълпата наивно викаше „Осанна“ без да разбира Кого точно прославя, но Исус отлично знаеше какво прави. Той влизаше, възседнал  магаренце - сигурен знак за Царя, Който е извоювал победата. От тук нататък  би трябвало да усе
Прочетете още