До Мери Уилис Шелбърн, 28 юни 1963
ДО МЕРИ УИЛИС ШЕЛБЪРН :
Килнс
Петък. 28 юни 1963
Скъпа Мери Уилис,
Анемия беше това, което застраши живота ми миналата зима, но, разбира се, беше нищожна в сравнение с Вашата. Мисля, че най-добрият начин да се справите с психическото изтощение и пълната инертност е да им се подчините изцяло. Не се опитвайте да се концентрирате. Представете си, че сте в ролята на сънливец или дори ряпа.
Но, разбира се, знам, че приемането на инертността е много по-лесно за мъжете, отколкото за жените. Ние сме мързеливият пол. Мислете за себе си просто като за семе, търпеливо чакащо в земята: чакащо да поникне и да се превърне в цвете, в предвиденото от Градинаря добро време, горе в реалния свят, в истинското събуждане. Предполагам, че целият ни настоящ живот, погледнат оттам, ще изглежда само сънлива полу- будност. Тук сме в страната на сънищата. Но времето на петела иде. Сега е по-близо, отколкото когато започнах да пиша това писмо.
Ваш,
Джак
Коментари