На Стефан
Животът някакси ме завъртя-
уж стъпих здраво на земята,
младежките мечти пресях ,
поставена пред ултиматум.
Годините отнасяха по нещо-
безгрижие, и стих, и блян...
Поех деня на свои плещи
във вече загрубяла длан.
... и поулегнах, помъдрях
сред делничната сигурна любов
в борба, и плач, и смях
със съпруг, деца и дом.
...това огнище още е горещо
и има пламъци в жарта-
годините отнасяха по нещо,
но двойно ми натрупа любовта.
уж стъпих здраво на земята,
младежките мечти пресях ,
поставена пред ултиматум.
Годините отнасяха по нещо-
безгрижие, и стих, и блян...
Поех деня на свои плещи
във вече загрубяла длан.
... и поулегнах, помъдрях
сред делничната сигурна любов
в борба, и плач, и смях
със съпруг, деца и дом.
...това огнище още е горещо
и има пламъци в жарта-
годините отнасяха по нещо,
но двойно ми натрупа любовта.
Коментари