Човешки абсурди - божествени реалности

 

Човешки абсурди - божествени реалности

 

 

Има няколко концепции  в църковния живот и учение, които преди да последвам Христос инстинктивно всяваха в мен някакво неудобство и смущение. Това се промени доста време след като поех по християнския път.

Една такава концепция е страхът от Господа.

Оставам с впечатлението, че има различни интерпретации на този библейски израз, повечето от които са свидетелство за същия дискомфорт, който изпитвах аз и са някакви опити терминът да се промени така, че вече да не създава усещане за страх или дори да се премахне напълно самата дума. Често използваме „страхопочитание.“ Това вероятно е най- доброто заместващо словосъчетание, стига да не го ползваме тенденциозно. Аз имам дразнещия навик да възприемам думите от Словото така, както ги виждам. Независимо колко неудобни ми се струват, не търся обяснение, което да ме накара да се чувствам добре. Често минават години преди да разработя за себе си дадена библейска концепция до дълбочина, която ме удовлетворява. В почти всички случаи докато работя върху даден текст, Писанията работят още по- усилено върху мен.

 

Но да се върнем на страха.

Разбира се, има различни видове страх и не всеки вид е включен в идеята, че трябва да се страхуваме от Господ. Все пак, Библията има предвид страх. Не само възхита, не само дълбоко почитание, но не инстинктивен или първичен страх. Бог не очаква да се страхуваме от Него по същия начин, по който се страхуваме от паяци, змии, земетресения, наводнения, тирани, терористи и престъпници.

Интересното е, че и инстинктивния страх и страхът от Бога по някакъв начин действат като пазител. Избягването на змии, хищници, земетръсни или престъпни зони буквално пазят живота ни. В някаква далеч по- смислена и дълбока степен страхът от Бога прави нещо подобно- този страх има съзнателен характер, който не вцепенява, а дава перспектива и противно на всички очаквания- дава различен, смислен живот.

 

Един от най- употребяваните поетични похвати на Притчите и Псалмите е да казват едно и също нещо по два различни начина в даден пасаж или стих. Така те всъщност обясняват в дълбочина и от различни ъгли какво представлява дадена концепция, в нашия случай-  страха от Бога.

Например:

„Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.“ Притчи 9:10

„Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които изпълняват Неговите заповеди , са благоразумни; Неговата хвала трае довека.“ Псалм 111:10

„В страха от Господа има силна увереност; и Неговите чада ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.“ Притчи 14:26-27

„Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло.“ Притчи 19:23

„Господ благоволи към онези, които Му се боят, към онези, които се уповават на Неговата милост.“ Псалм 147:11

 

Според тези стихове страхът от Господа е дълбоко разбиране за Създателя и създанието Му. Това  прави животът ни смислен и ни спасява от видове безрасъдство. Ориентира ни към вечните неща и ни пази от смъртоносни примки- били те идеи, идеологии, светогледи или лични слабости.

 

Все пак нищо от тези стихове не навява на мисълта, че страхът от Бога не е страх, а нещо друго, за което нямаме точната дума. Еклесиаст има прямата дързост да назове нещата така, че да няма място за много широки отклонения.

„Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека; защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“  Екл. 12:13-14

 

А преди да кажем, че страхът е старозаветна концепция, която напълно се премахва в Новия завет, ми се иска да проверим дали наистина е така. 

Едни от най- пълните описания на Христос се намират в книгата на Исая. Там Той е обрисуван така:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод; и Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа; и Той ще се наслаждава в страха от Господа. Той няма да съди според каквото вижда с очите Си, нито ще решава според каквото чува с ушите Си, но с праведност ще съди сиромасите и със справедливост ще решава за смирените по земята; ще порази земята с жезъла на устата Си и с дишането на устните Си ще умъртви нечестивия. Праведността ще бъде пояс на кръста Му и истината – пояс на хълбока Му.“ Исая 11:1-5

 

Страхът от Господа е пряко свързан с мъдростта, разума, справедливостта, истината и милостта.

Новозаветните автори не са забравили това. Посланията и Деяния ни напомнят достатъчно често за този животворен страх. Например:  Второ Коринтяни 7:1, Деяния 9:31, Римляни 3:18, особено цялата 12-та глава на Евреи.

 

 

Интересен аргумент срещу концепцията за страх от Бога е твърдението на Писанията, че  „Съвършената любов изпъжда страха.“

Бих могла да кажа, че също толкова вярно е твърдението, че страхът от Бога изпъжда всеки друг страх: 

Човекът, който се бои от Бога има куража да се изправя срещу тоталитарни режими.

Човекът, който се бои от Бога има куража да стане благовестител в смъртоносно враждебни общества.

Човекът, който се бои от Бога има куража да говори истината дори и с риск от мъчения, изтезания и смърт.

Човекът, който се бои от Бога има твърдостта да пренебрегне себе си, собствените си апетити и желания, за да послужи, помогне и даде на някой друг.

 

Страхът от Бога идва, когато човек осъзнае непоклатимата, вечната  реалност.

 

Христос се постара да бъде ясен:

„А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте!“ Лука 12:4-5

 

В даден смисъл можем да наречем обикновения, инстинктивен страх от непосредствени опасности като краткосрочен страх. За разлика от страха от Господа, който можем да наречем дългосрочен- от перспективата на вечността- на реалността, която не се поклаща.

Човекът, който познава Бога и реалността, каквато Той я е създал има здравословен страх от Него в смисъла на това, че действията му са мотивирани от цели и ценности свише.

Казано другояче- онова от което човек се страхува най- много, е онова с което се съобразява най- много- онова, което слага на първо място.

В този ред на мисли е идеята, че първо трябва да търсим Божието царство и като последствие на това всичко останало ще се нареди.

 

Смущението от такива библейски концепции идва от неправилния контекст, в който по принцип ги слагаме. Ние сме свикнали да възприемаме тези неща в сферата на човешките  взаимоотношения. А разликата идва не от различността на даден термин или концепция. Разликата е, че те са в сферата на взаимоотношенията между човека и Господа- Господ е същество от съвършено различен вид-  неповторим, единствен по рода Си, несътворен, всемогъщ, всезнаещ, справедлив и безкрайно любящ.

Освен Него, няма как да срещнем друг подобен.

Ние нямаме опит в това- нито пример за такова нещо- в себе си или в други хора. Вероятно точно затова ще имаме цяла вечност да преживяваме взаимоотношенията си с Господа.

 

Други такива библейски концепции са:

Обожаването и поклонението към Господа.

Пълното покорство.

Следването на Бога до смърт.

Поставянето на Бога над всичко друго.

 

Библейският текст сякаш ни кани към абсурди. Всяка от Божиите претенции към човеците със сигурност би била абсурдна ако идваше от някой човек- поп звезда, мотивационна знаменитост, държавен диктатор, гуру на секта и т.н. Би била абсурдна и ако идваше от божества като Зевс, Шива или Анубис.

Но не и ако идва от Яхве.

Разликата не е толкова в самите концепции или термини, а в самата реалност, която предоставят взаимоотношенията със Създателя на реалността.

 

„Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря, към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше… И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“ Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел. Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи , който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата. Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ '

И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание, защото нашият Бог е всеунищожителен огън.“  Евреи 12

 

* Илюстрация на Гюстав Доре "Христос на кръстта" към Дантевия Парадизо