Архетипи

Големите митове, Библията и класическата литература имат голямо общо помежду си- моделите и структурите на реалността, които показват истината в най- изчистен и вечен вид. Това ги прави класика- големите литературни произведения, митовете, легендите, приказките и цялата Библия- съществуват и до днес, защото са издържали проверката на времето. Ситото на реалността пресява всичко дребно, незначително, лъжливо, лицемерно или нагласено. 

Архетипът на шута в двореца е запазен през вековете от народни приказки и легенди, през класическите поети та до днес в образа на адекватните комици. Шутът е този, който с шега, тънко и почти неусетно казва болезнената истина едновременно пред публиката и пред тираничния владетел. 

Архетипът на героя също е запазен през вековете- образът на малкия човек, който преборва исполини, змейове, зверове. От заекващия Мойсей, който се изправи срещу Фараон, през малкия Давид, който не се убоя от огромния Голиат, от свети Георги, който не клекна пред зверската Римска империя, през българският народ, който запази по-голямата част от своите евреи…

Архетипът на звяра също е толкова древен и актуален. Владетелят, тиранинът, тежката деспотична държавна система, чиито жестокост и тежък ботуш са стъпквали свободи, земи, хора, семейства- тези истории се повтарят от време оно, до днес, та чак са описани в Откровение -не само като конкретно пророчество, но и като структурен модел на тираничното зло, за да се научим да го разпознаваме. 

Архетипът на угнетения човек (народ), който ще получи справедливост и възмездие свише е също част от всички тези легенди и библейски текстове. 

Както и архетипът на верния приятел, който стои до угнетия във времето на беда, в ден на напаст, в борба. 

Затова е толкова ценно да четем или разказваме на децата си приказки, да ги научим да четат и да разпознават моделите и структурите на реалността. Уроците на историята и класическите книги са си свършили работата добре, когато са изградили у нас способност за разпознаване на злото от доброто, смелост да застанем на правилната страна и твърдост да устояваме, когато е страшно и непостредствения изход от ситуацията не изглежда добър. 

В този ред на мисли не разбирам хората, които съчувстват (искрено или от хорски срам) на украинския народ и неговите бежанци, но не разпознават, че войната в Украйна е причинена от зъл нападател. Украинските бежанци не са климатични бежанци, градовете в Украйна не са сринати до земята от тропически ураган. Злото си има име. И е име на човек. Понякога има такива хора, чиято душа се изкривява до неузнаваемост и те престават да бъдат човеци. Превръщат се в зверове. 

Да не забележиш звяра навреме- може да ти коства живота. 

Да не разпознаеш зверското и да се асоциираш с него- ще изкриви до неузнаваемост душата ти. 

ПП. Понякога от шута в двореца излиза най- подходящият управник- човек със своите недостатъци, но човек, който най- добре разбира реалността, препатил, смел и съчувствителен. Някога така стана с Давид, в днешно време - със Зеленски.

Снимка: www.freepik.com