Тесният път, Ан Бронте
Без рими и ритъм в превода (ако можете прочете си стихотворението в оригинал)
Тесният път
Ан Бронте
че лека е пътеката нагоре-
по пътя да не се препънеш
и да припаднеш пред самата истина.
Нагоре е единственият път
към пределите на радостта;
Но който търси този дом благословен
ще трябва да използва всички свои сили.
Светли надежди и чиста наслада
може да огряват този склон-
там, сред най- стръмните усои
най-сладките цветя блестят.
На ни един от всички свои повеи
Земята не е дала такива аромати;
...който не смее в ръка да стисне тръните,
не бива никога да пожелава розата.
Въоръжи – въоръжи се ти за битката!
Изхвърляй безполезните товари;
Зорко бди в най-тъмни доби на нощта,
за миг не спирай в зноен жарък ден.
Стъпчи ти гордостта в прахта,
да не се разхлаби твърдият характер;
И смазвай бунтовната похот,
иначе все ще те дърпа назад.
Недей да търсиш тука свойта доблест;
Откажи се от удоволствие и слава;
Присмей се на света- зъл яростен мечок,
изправи се пред злокобното лице.
Да се трудиш, да обичаш,
да простиш и изтърпиш,
за да издигнеш сърцето си към Бога горе,
и да запазиш съвестта си чиста;
това да бъде неизменно твоя цел,
надежда твоя, и най- добра наслада;
И какво, ако някой сипе обвинения
или обиди и презрение?
Най- важно е Бог теб да одобрява
и дълбоко в гръдта си да усещаш
утехата на Неговата обич
и придобитата почивка в Него!"
The Narrow Way
Anne Brontë
Believe not those who say
The upward path is smooth,
Lest thou shouldst stumble in the way,
And faint before the truth.
It is the only road
Unto the realms of joy;
But he who seeks that blest abode
Must all his powers employ.
Bright hopes and pure delights
Upon his course may beam,
And there, amid the sternest heights
The sweetest flowerets gleam.
On all her breezes borne,
Earth yields no scents like those;
But he that dares not grasp the thorn
Should never crave the rose.
Arm—arm thee for the fight!
Cast useless loads away;
Watch through the darkest hours of night,
Toil through the hottest day.
Crush pride into the dust,
Or thou must needs be slack;
And trample down rebellious lust,
Or it will hold thee back.
Seek not thy honor here;
Waive pleasure and renown;
The world’s dread scoff undaunted bear,
And face its deadliest frown.
To labor and to love,
To pardon and endure,
To lift thy heart to God above,
And keep thy conscience pure;
Be this thy constant aim,
Thy hope, thy chief delight;
What matter who should whisper blame,
Or who should scorn or slight?
What matter, if thy God approve,
And if, within thy breast,
Thou feel the comfort of His love,
The earnest of His rest?
Коментари