Тим Маки „От къде е дошла Библията и защо това трябва да ме интересува“ (синтезиран превод)

Има много въпроси за това от къде идва Библията, какво представлява тя и защо трябва

да гледаме на нея като извор на авторитет и защо тя трябва да бъде ръководство за живота ни.

Ако сте пораснали с идеята за Библията това не ви се струва странно. Но не е така, ако сте станали последовател на Христос късно в живота си или ако имате приятели, които не познават Исус - (надявам се, че имате такива приятели- те ще ви бъдат като ориентир колко налудничаво изглежда да вярвате във всичко това.) Наистина е необичайно за културата и времето, в които живеем, да гледаме на една древна книга като на източник за истинско ръководство и авторитет в живота ни. Поне за хората около вас това изглежда странно. Автентичността на Библията може да бъде обобщена в красивата рисунка на илюстратора Морис Корнелис Ешер (MC Escher). 

Това е една от най-известните му рисунки, наречена „Рисуващи ръце“ и ако познавате творчеството на Ешер, то знаете, че то е насочено към изследване на визуални парадокси и оптични илюзии. За мен този образ визуално описва ортодоксалния исторически възглед за писанията както в еврейската, така и в християнската традиция.

Въпреки, че двете ръце са отделни неща, те съществуват като едно цяло. Въпросът би бил как да знаете коя ръка рисува другата. Нито една- и двете съществуват едновременно и паралелно.

 

Този образ ми помогна като начин за осмисляне- че и за Юдаизма, и за Християнството Библията е и човешка, и божествена книга. Не би трябвало изобщо ви скандализира, че е написана от хора, което се казва доста пъти в самата книга. Тя е родена от историята, а историята е сложна. И така произходът на Библията е свързан с тази сложна история. Това е човешка книга, но в същото време както твърдят Писанията за себе си (и същото са вярвали евреи и християни през хилядолетията) е, че това е и божествена книга, което означава, че чрез тези човешки думи Бог говори на хората си.

Къде за първи път в Библията е описано самото писане на Библията?

Изход глава 17

Победа над Амалик

8 След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим.

9 Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“

10 Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

11 Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.

12 Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце.

13 Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.

14 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“

15 След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси.

16„Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“

Израилтяните бяха излезли от робството в Египет под ръководството на Мойсей. Минаха през разделените води. Дори първата песен на хваление изразява мислите на хората след тези води, скитайки се из пустинята на път към планината Синай.

Представете си група избягали скитащи се роби в пустинята – идеална цел за нападение от ханаанци – амаликитци, които ги атакуват. Историята с Мойсей, който вдига жезъла си, за да победят. След победата Господ казва на Мойсей. „Запиши това за спомен в книга .“

Какво е това?

Разказ за това как Бог спаси Своите хора.

Това първият път ли е, когато Бог спаси народа Си?

Не.

Това е вторият случай на спасяване.

Първият път беше извеждането от Египет.

Как възпоменават и преразказват израилтяните Божия акт на спасение от робство в Египет?

Чрез книга ли?

Не, чрез ритуална трапеза. Всяка година имат трапезен празник, наречен Пасха.

Това е първият начин на преразказване и възпоменаване на спасително Божие дело.

При второто спасително дело на Бога, когато Той отново спасява народа Си от унищожение, историята ще се възпоменава като се запише.

Целта е да се помни.

Целта на записването на Библията е да се разказват отново и отново великите Божии дела- историите за изкупление на народа Му и света.

Къде се споменава за втори път писането на Библията?

Изход 24 глава

1 А на Мойсей Бог още каза: „Възлез при Господа заедно с Аарон, Надав, Авиуд и седемдесет старейшини на Израил и се поклонете отдалече.

2 Само Мойсей нека се приближи до Господа, а те да не се приближават и народът да не възлиза с него.“

3 Мойсей дойде и възвести пред народа всички слова и правни разпоредби на Господа. А целият народ единодушно отговори с думите: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме!“

4 Тогава Мойсей написа всички думи на Господа. Сутринта, като стана рано, той построи жертвеник под планината и освен това дванадесет паметни стълба според броя на дванадесетте Израилеви племена.

5 След това изпрати млади мъже от израилтяните и те принесоха жертви всеизгаряне и пожертваха пред Господа млади бикове за умиротворителни жертви.

6 А Мойсей взе половината от кръвта и я наля в жертвени съдове, а с другата половина поръси жертвеника.

7 Тогава той взе Книгата на завета и прочете гласно пред народа. А те заявиха: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме и ще бъдем послушни!“

8 След това Мойсей взе кръвта и поръси народа с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ сключи с вас въз основа на тези слова.“

Израилтяните оцеляха пътя през пустинята. Сега бяха пред планината Синай и щяха да останат тук цяла година. Израилтяните сега ще станат Божият изкупен народ измежду всички други нации и Бог иска да ги направи царство от свещеници.

Той сключва завет със тях. Част от този завет е издаването на първоначални 42 закона, после стават общо 613 в петте книги на Тората.

Израилтяните трябва да станат като свещеници, които да представят Божият характер пред останалите народи. В този завет двете страни са обвързани в цел. Бог избавя един народ, а този народ трябва да живее така, че да бъде светлина за останалите народи. Мойсей каза това на народа и те всички бързо и самонадеяно обещаха да изпълнят тези думи и заповеди. Мойсей записа всички тези заповеди и това е вторият път, в който се споменава за самото писане на Библията.

Подписването на завета стана с поръсването на кръв.

Така втората причина за записването на Библията ни става ясна. Тя е запис за Завета. Не е само разказ за една история. Това е споразумение между израилтяните и Бога- вид договор.

Чрез тези две записани случки става ясно, че Библейската история ще се разширява, но значението й ще се запази същото: Бог избавя и създава общност от хора, които влизат в заветни отношения с Него, които ги задължават към определен вид поведение, така че да живеят според заповедите на завета.

Авторитетът на Библията е авторитет, който идва след като Бог е спасил своя народ чрез Неговата благодат и Той ги кани да влязат във близки взаимоотношения с Него и те приемат условията на Завета. Най-добрата аналогия, която имаме за Завет е брачен съюз. Когато се ожених, аз изрекох заветни обети за това, което ще правя- обет да се грижа, да обичам, да съм отдаден, да пазя вярност и така нататък...

Когато влизам в брачен съюз, тези обети подобно на условията на Завета, стават задължителни за мен. Това ще промени начина, по който живея и как мисля. Същият начин на формулиране на Завета е представен и в Библията.

Но да се свърнем към произхода и авторитета на Библията. Бог продължава да дава задачи на отделни хора, предимно пророци да продължават да пишат.

Знаете ли защо?

Спомняте ли си как израилтяните обещаха да спазват условията на завета?

Е, те се провалиха, и то грандиозно. Затова Бог назначаваше (посочваше и помазваше) пророци, които са човеци, които да говорят Божиите думи , а понякога и своите човешки думи. Всички те са записани в Библията. А хората, които вярват в Библията приемат всички тези думи като Божии. Те не ги разделят на две. Защото крайната цел е Божието дело чрез хората и чрез историята, за да създаде народ, чрез който да има светлина сред народите.

Нека набързо преминем напред в историята- идването на Исус.

Искам да видим как Исус представи и оформи пред нас Неговото виждане за Библията и как то пасва на всичко преди това.

И така, Исус се появява на историческата сцена. Първото, което ми прави огромно впечатление, когато чета историите за Исус е, че Той помни Библията наизуст. Явно наистина е ценял Библията и постоянно цитира от нея- като от източник на божествена реч и авторитет.

Това е едно от предизвикателствата на съвремието ни. Исус за съвременните хора е привлекателен, с ученията Му за прощение, справедливост, за благост към бедните и т.н.

Но някак удобно за нас, ние прескачаме теми, които Исус засягаше: за парите, секса, греха и т.н. Исус цитираше Библията, казавайки че е Божие слово. Не може да Го разделите. Не може да кажете, че ще следвате Исус, но да следвате ваша версия на Исус, а да изпускате неудобни на вас пасажи от Матей. Не става така.

Но да се върнем на Исус. Той идва на земята и заявява, че Божието царство е дошло. Управлението на Господа е тук, Той е дошъл да избави света от нашите дела. И започва като събира движение от 12 ученика, а после и по- широк кръг от последователи. Но много хора отхвърлят Исус и се стига до вечерта преди Исус да бъде предаден.

Това е историята за Последната вечеря.

(Матей 26)

26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“

27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, 28 защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.

Кръвта на Новия завет. Къде сме чували това преди?

Ето че Исус отново цитира Библията- Изход 24.

„защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“

Исус вижда Себе Си като Този, Който носи Нов момент в Заветната история. Исус вярва, че Той ще постигне нов Изход- ново дело на избавление- този път не от робство, от Египет или от Рим, но от греха, от оковите на себичноста и егоизма, от които страдаме всички. Исус сравнява предстоящата Му смърт със смърта на животните в жертвената церемония на завета. Той демонстрира, че сформира Нов Завет с нов народ, който с преданост ще се посвети да следва Исус. Тези нови заветни хора ще станат Божията светлина на света. Израел не успя. Но този нов народ сега ще успее, защото Исус е водачът им.

Спомняте ли си какво стана на Синай. Когато сключваш завет, трябва да изясниш условията на този пакт. Трябва ти текст с правилата.

Написа ли собственоръчно Исус такива правила?

Не.

Но какво даде на своите последователи, за да запомнят сформирането на Новия завет?

Даде им ритуална трапеза- нещо което да преживяваме. Нещо, което правим редовно в църквите- да ядем спомена на любящото себежертване на Исус, смъртта и възкресението Му- за нас, за нашите грехове.

И така- Исус лично не е оставил нищо записано. Но вижте как завършва Матей

„Даде Ми се пълна власт над небето и над земята.

19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух,

20 и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“

Ето защо приемаме авторитета на Библията. Като последователи на Исус, нашата преданост е към Него. Исус е възкръсналият Цар, Който стана Човек, заради нас. Такъв Човек, каквито трябваше да бъдем ние, но все се проваляхме. Той понесе последствията на ада на земята, които ние причинихме. Защото Божията любов към нашия свят е така непоклатима и силна. Възкресението на Исус над смъртта и победата Му над греха стават нашия извор на живот, простителност и човечност за нашия свят.

За това е цялата история. За истинския възкръснал Цар, който има властта да ми каже:

„Хей, човече, хич не те бива да бъдеш човек. Нека ти помогна да се справиш по- добре. Простено ти е, направил съм те нов. Нека сега те напътствам какво означава да си наистина човек и да бъда с тебе- Аз, Който притежавам истинската власт и авторитет.“

Ние вярваме, че Исус притежава властта и авторитета. И този Негов авторитет е изразен чрез Писанията. Божието слово е записано в тези текстове. Също както при сватбения обет – аз приемам условията на сключения Завет.

Какви са условията на този нов завет? Прочетете края на Матей:

„И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света.“

Вече казахме, че Исус не е оставил собственоръчно писани текстове?

Но все пак - имаме ли записани поученията на Исус?

Имаме купища записи в четирите Евангелия на Новия Завет.

С други думи, Исус сключи Нов Завет и назначи (помаза) сред новозаветните хора Апостоли (пророци), на които заръча да предадат поучениета Му чрез техните писания, да ръководят заветния народ в това как да бъдеш верен на заветния пакт. И това е произходът на сборника, който наричаме Нов Завет- това са книги, писани от Апостолите- хората, които стоят около Исус преди възнесението (без Павел, разбира се). И техните писанията стават начина, по който авторитетът и властта на Исус са представени за нас.

Ето защо трябва да приемем Библията като авторитет в живота си. Тя не е книга, просто паднала от небето. Става въпрос за Бог, Който е активен в историята на човечеството, Бог не ни изоставя на самотек- а чрез Изход, чрез пророците и в крайна сметка чрез Исус- Бог, който стана Човек. Когато приемам Исус като мой авторитет, то приемам и Писанията като начина, по който авторитетът на Исус е представен пред мен.

Тази свещена книга ни разказва как Бог работи през историята, за да достигне до объркани, пропаднали хора като нас и това е Добрата вест- за Бог, Който се е посветил да работи в и чрез хората и в човешката история, Бог, Който няма да се откаже докато не спаси своето творение. И така Той работи чрез хората, създавайки човешко семейство, влизащо в заветни взаимоотношения с Бога. Но ние грандиозно се проваляхме, Израел се проваляше, но накрая нещата се изпълниха по идеален начин в лицето на Исус, където Бог и Човек, божественото и човешкото се събират в лицето на Исус. И той е такъв човек, какъвто всички ние сме били създадени да бъдем, но не успяваме да бъдем и затова Той се превръща в наш авторитет и наш водач като народ или общност от хора на Завета, наречени Христови ученици.