Вечност vs продължителност в Божествена комедия Ад Песен 3

 

Божествена комедия

Ад

Песен 3

 

Данте и Вергилий са пред входа на Ада. На адовата порта стои следния надпис:

През мен се влиза в град скърбящ и вечен; през мен се влиза там, где скръб цари; през мен се влиза при народ обречен.   Тук правдата Твореца озари: Мощта небесна, Разумът пресвети и първата Любов ме сътвори   след вечните неща през вековете; и ще пребъда аз през вечността; надежда всяка тука оставете!	THROUGH ME THE WAY INTO THE SUFFERING CITY, THROUGH ME THE WAY TO THE ETERNAL PAIN, THROUGH ME THE WAY THAT RUNS AMONG THE LOST.   JUSTICE URGED ON MY HIGH ARTIFICER; MY MAKER WAS DIVINE AUTHORITY, THE HIGHEST WISDOM, AND THE PRIMAL LOVE.   BEFORE ME NOTHING BUT ETERNAL THINGS WERE MADE, AND I ENDURE ETERNALLY. ABANDON EVERY HOPE, WHO ENTER HERE.
Превод: Иван Иванов и Любен Любенов	Превод: Mandelbaum

 

Буквалистичен превод без рими или благозвучие:

През мен се отива в града на скръбта, През мен се отива във вечна болка, През мен се отива при изгубените хора.   Справедливостта задвижи моя велик творец; божествената сила ме направи, най-висшата мъдрост и първата любов.   Преди мен не е имало сътворени неща освен вечните неща, и аз вечност ще изтърпя. Изоставете всяка надежда, вие, които влизате тук.

 

Данте прави няколко големи заявки:

 

Адът съществува по необходимост- заради справедливостта на Твореца.

Адът е създаден от цялата Троица: Мощта небесна (Отец), Разумът пресвети (Синът) и първата Любов (Святия Дух).

Адът няма същото вечно естество, както вечните неща преди него: Адът просто „понася/изтърпява“ вечността. Адът е създаден след създаването на вечните творения- небето, земята, ангелите. Преди сътворението на сферите, няма време. С „музиката на сферите“ започва времето- защото времето е движение.  

 

Професор Teodolinda Barolini казва, че в Дантевата теология „вечността на ада означава продължителност, докато вечността на рая означава вечно настояще“.

 

Идеята за вечността е разглеждана от много философи, повечето от тях любими (Халкидикий, Макробий и Боеций) на К. С. Луис.

 

В „Отхвърленият образ - въведение в средновековната и ренесансовата литература“ (The Discarded Image An Introduction to Medieval and Renaissance Literature ) К. С. Луис има раздел, посветен на Боеций и неговото развитие на Платоновата концепция за вечността:

„Вечността е нещо съвсем различно от обикновеното безкрайно продължаване във времето. Продължителността е само реализирането на безкрайна поредица от моменти, всеки от които се губи веднага след като бъде реализиран. „Вечността е действителното и безкрайно изпълнение на неограничения живот. „* Времето, дори безкрайното време, е само образ, почти пародия на тази пълнота; безнадежден опит да се компенсира преходността на неговите “сегашни моменти“ чрез безкрайното им умножаване.

...

Бог е вечен, а не безкраен. Строго погледнато, Той никога не предвижда; Той просто вижда. Вашето „бъдеще“ е само една област, и то само за нас специална област, от Неговото безкрайно Сега. Той вижда (а не си спомня) вашите вчерашни действия, защото вчерашният ден все още е „там“ за Него; Той вижда (а не предвижда) вашите утрешни действия, защото Той вече е в утрешния ден. Както човешкият зрител, наблюдавайки моето настоящо действие, изобщо не накърнява неговата свобода, така и аз съм не по-малко свободен да действам, както реша в бъдеще, защото Бог в това бъдеще (Неговото настояще) ме наблюдава как действам.

Толкова безмилостно съкратих един аргумент от такава важност, както историческа, така и съществена, че мъдрият читател ще отиде за него до оригинала. Не мога да не си помисля, че тук Боеций е изложил едно Платоново схващане по-ярко, отколкото самият Платон някога го е правил.“

*  Цитатът е на Боеций  

 

Илюстрацията е на Гюстав Дюре