Ако Бог си спомня, това значи ли, че забравя? (преводна статия)

 

Разглеждане на литературния модел на Божието помнене

(от Cheree Hayes и екипа на BibleProject - Apr 21, 2022)

 

Забелязвали ли сте в Библията фразата „Бог си спомни?“ Чудили ли сте се какво означава тя? Как би могъл Бог да си спомни, ако никога не забравя? Дали Бог понякога е разсеян или отплеснат? За да разберем това, нека проследим един от литературните модели, които библейските автори използват, когато казват „Бог си спомня“. Докато изучаваме цялата история, ще разберем колко проактивен, съпричастен и внимателен всъщност е Богът на Библията.

 

„Бог си спомни": Замисълът на решаващия отговор от Бога към Ной

 

Библията представя за първи път фразата „Бог си спомни“ в ключов момент от разказа за потопа. Вероятно си спомняте историята. Ной следва верните Божии пътища, докато живее в култура на необуздано насилие. Въпреки че Бог вижда добротата на Ной и семейството му, той също така признава, че човечеството като цяло е покварило творението, повличайки го към дъното чрез кръвопролития и несправедливост. Съкрушен, Бог решава да измие тази поквара, като запази Ной и семейството му. Дъждът се излива и Божиите сълзи заливат земята. В продължение на месеци Ной се лашка насам - натам в ковчега, плaвайки в хаотични води и потънал в мрак. Когато всичко изглежда изгубено в морето, действието се променя с едно ключово изявление:

„Но Бог си спомни за Ной...“  ( Бит. 8:1)

 

Когато ни се струва, че ситуацията е от зле по-зле и че Бог е забравил обещанието си към Ной, авторът ни уверява, че Бог си спомня. Това уверение е точният момент, в който всичко се променя. Ветровете започват да духат и Бог изпраща своя Руах над водите. И точно както Бог даде старт на нов живот чрез своя Руах „в началото“ (Битие 1:2), сега Руах отново носи нов живот. Водите на потопа се отдръпват. Гълъбът намира зелена земя. А Ноевият ковчег акостира на планински връх, човеците могат да започнат живота отново.

 

 Забележете в диаграмата по-долу как разказът за потопа е симетрично подреден, а изразът „но Бог си спомни“ (в Бит. 8:1) обединява цялата история от центъра на композицията. Божието спомняне е повратната точка на цялата история, преминавайки от космически хаос към нов живот.

„Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.“ Битие 8:1

Какво си спомни Бог

 

И така, какво точно си спомни Бог?

В първите истории от Библията научаваме как Бог обещава да изпрати спасител на човечеството – някой, който ще изцели творението и ще спре смъртта (Битие 3:15). Но в следващите истории се описва как смъртта бързо се разпростира по света. Каин убива собствения си брат (Битие 4). Неговите потомци създават град на насилие, а духовни същества опорочават Божия замисъл за творението, като явно се "възпроизвеждат" с човечеството и създават гигантски, жестоки същества (Битие 6:1-4). Читателите започват да се чудят: Къде е изцелителят, който Бог е обещал? Отговорът на библейския автор е: „Точно тук! В разгара на хаоса Бог все още действа. Той има план.“ Когато библейските автори пишат, че „Бог си спомня“, не трябва да разбираме, че Бог първо е забравил нещо. По-скоро трябва да възприемаме това като Бог, Който в този момент изпълнява обещанието си.

Може да отнеме време, но Той ще направи това, което е обещал, и ще довърши доброто дело, което е започнал. Самият Той ще претърпи огромни страдания, за да унищожи източника на злото и да спаси хората (Битие 3:14-15). Бог продължава да изпълнява обещанието Си към човечеството, като спасява Ной и семейството му (Битие 6:18). Да кажем, че Бог си спомня, означава да кажем, че Той изпълнява точно това, което е обещал. Той никога не забравя.

 

Божият характер и Спомнянето

Защо е важно това? Защото Божият отговор към Ной в разказа за потопа създава парадигма за разбиране на ключова черта от Божия характер през останалата част от библейската история. Става дума не само за Божия отговор към верността на Ной, но и за това как Бог действа спрямо всички хора. От историите в Битие, глави от 1 до 8, научаваме как Бог е решен да създаде живот от хаоса. Бог се наскърбява, когато човешките избори все повече развращават Неговото творение, но когато всичко изглежда загубено и непоправимо, Той не казва: „Забравете. Отказвам се!“.

Като всеотдаен градинар, който не се отказва от градината си, когато я завземат плевели, вредители и болести, Бог остава верен на обещанието Си да спаси Своя народ, когато хаосът, насилието и несправедливостта разрушават Неговия свят. Бог не изоставя Своето творение, когато грехът го завладява и заплашва с постоянни беди. Бог не води битки, за да си отмъщава. Той защитава доброто, премахва вредното и остава пряко ангажиран, за да осигури изцеление. Божието действие върху злото отнема време, но на Него може да се разчита.

„Бог си спомни“ не е само ключова фраза в разказа за потопа. Тя служи и като шаблон за откриване на подобни модели, които се повтарят в цялата еврейска Библия. Нека заедно да разгледаме няколко примера.

 

Ключови библейски примери за това как Бог си спомня за Своя народ

 

В разказа за Содом и Гомор градовете са разтърсени от брутално насилие и несправедливост. Бог казва, че ще сложи край на всичко това с огромен огън, който, подобно на потопа, ще бъде невъзможен за оцеляване. Но, както стори със семейството на Ной, Бог и тук осигури начин за спасение на своя народ. Вместо да вали вода, от небето вали огън, а човек на име Лот следва Божиите инструкции за спасение. Повествованието се променя рязко, когато четем, че „Бог си спомни за Авраам“ (Бит. 19:29). Текстът подчертава, че Бог все още действа според обещанието си. Накрая Бог спасява племенника на Авраам, Лот. Той избягва опустошителния огън и се заселва на една планина (Бит. 19:29-30). Вижте приликите между тази история и разказа за потопа в таблицата по-долу.

 

 

 

В разказа от Изход, Египет е виновен за избиването на цяло поколение момчета и поробването на милиони евреи в продължение на повече от 400 години. Божието избавление започва, когато бебето Мойсей е спасено чрез „ковчег“ („теба“, същата еврейска дума, използвана за кораба на Ной; виж Изход 2:2-3 и Битие 6:14), и тогава „Бог си спомня“. Моделът се повтаря! Когато „Бог си спомня за завета Си с Авраам, Исаак и Яков“ (Изход 2:23-25), Той отново изпълнява обещанието Си да благослови и запази живота. Вместо потоп или огнен дъжд, върху Египет се изливат различни язви, които слагат край на насилието и убийствата, докато Мойсей извежда робите от Египет, в безопасност (и на суша) през водите на Червено море.

Забележете във всяка от тези истории как авторите първо показват човешкото зло, достигнало непоносима точка на прелом. Бог вижда жестокостта, изпитва дълбока скръб и след това „си спомня“. Когато авторът ни казва, че „Бог си спомни“, библейският модел ни напомня, че Бог ще действа. След това забележете как първите му действия приличат на разрушение (например потопът), което е болезнено за всички. Но в разгара на тази болка, когато е естествено да се усеща, че Бог е забравил и изоставил всички, авторите ни напомнят, че Бог наистина помни обещанието си да донесе живот.

Всеки пример ни показва как Бог помни и скърби с народа Си по време на страданията им в нашия разбит свят. И макар че отнема време и понякога нещата се влошават, преди да се подобрят (например Изход 5:19-23), Той е решен да спаси и изцели (виж Изход 6:1-8).

 

 Чувството, че си забравен

С разгръщането на отделните истории много герои и дори цели общности, описани в Стария завет, постоянно се чудят дали Бог наистина ги помни или ги е забравил и изоставил. Поколения страдат, заради империи на потисничество и опустошения, подобни на потоп. Дали техният Бог е все още същият Бог, който спаси предците им от войските на фараона? Псалмистите понякога записват въпросите си в молитви и се борят с болката от обстоятелствата, в които се намират. Но псалмистите непрекъснато изразяват вярата си, че Божията доброта и обещание остават същите. Бог е достоен за доверие и ще продължи да бъде такъв (например Пс. 77:7-20).

 Древните пророци също се присъединяват към разговора, призовавайки Бог да си спомни характера Си и да ги избави от бедите. Авакум се моли: „Докога, Господи, ще викам, а Ти няма да чуваш, ще викам към Тебе за насилието и Ти няма да избавяш?“  (Авакум 1:2).

Пророк Исая уверява своя народ, че Бог не ги е забравил. Той ги помни постоянно и с голяма грижа, както майка помни своето бебе (вж. Ис. 49:14-16) и ще ги въздигне, за да започнат нов живот (Ис. 44:21-26).

 

Всички еврейски Писания⏤законът, поетическите книги и пророците⏤образно свидетелстват за начините, по които Бог вярно продължава да си спомня обещанието да спаси своя народ. И това повтарящо се, систематично наблягане ни помага да знаем и да вярваме, че Той ще продължи да го прави. Новият завет подхваща точно тази тема, като ни води към крайното значение на Божието спомняне: раждането на Исус.

 

 

В Исус Бог си спомня за всички хора

Лука започва своето Евангелие с ангел, който казва на Захарий, че неговата безплодна съпруга ще роди син- Йоан, който ще подготви пътя за Месията. Когато това се случва, Захарий (чието име означава „Бог си спомни“) изрича благословия, с която описва, че идването на Месията е, защото Бог си спомня за Своя завет (Лука 1:72). По подобен начин Мария почита Бога с поетична молитва, след като научава, че е заченала Месията, Исус. Тя възхвалява Бога за това, че си спомня за Своята милост и помага на Своя народ (Лука 1:54-55).

И в двата случая Лука описва пристигането на Исус на този свят като акт на Бога, който си спомня за Своя завет да спаси народа си. И точно както моделите в Стария завет, започващи от ключовия момент с Ной, Божието спомняне означава, че планът Му за осигуряване на живот на новото творение е в действие.

Когато Исус става все по-широко известен, виждаме как Бог отваря небето, за да може Святият Дух да слезе върху Исус „в телесна форма като гълъб“ (Лука 3:22). Когато четем разказа на Лука през призмата на историята на Ной, виждаме как Святият Дух, който почива върху Исус, когато Той се издига от водата на кръщението, е подобен на начина, по който гълъбът на Ной почива върху него и сигнализира, че има добра земя за човечеството, за да започне отново живот. Исус, подобно на Ной, се превръща в символ на Божието спомняне, особено що се отнася до Божиите спасителни и избавителни действия за човешкия живот.

 

„Спомнянето“ води до ново сътворение

Исус е новото начало на човечеството. Той е новият ковчег, който запазва живота ни в хаоса и смъртта, и е новоизмитата земя, където човечеството може да започне на чисто. Той е новият Мойсей, който все още ни спасява от робство към свобода (както трябва да прави един добър Мойсей), но предлага повече, отколкото Мойсей би могъл да предложи.

Святият Дух, Който почива върху Исус "в началото" (вж. Йоан 1), е същият Дух, който се излива върху Неговите последователи. Точно както Божият Руах отдръпва водите на потопа и сигнализира за ново сътворение (Бит. 8:1), така и вятърът на Божия Дух сигнализира за началото на ново сътворение (Деян. 2:1-4). Докато небесният огън измива несправедливостите на Содом и Гомор, огънят на Святия дух в Деяния 2 очиства учениците на Исус, за да живеят свободни от греховете, които поддържат несправедливостта. Неговият Дух овластява учениците Му да си партнират с Него в разширяването на живота на новото творение, като помнят и отразяват Неговата доброта и милосърдие към света.

Докато наблюдаваме историята на Библията, научаваме, че Божието спомняне за обещанието Му често се превръща в повратна точка от смърт към нов живот. Тъй като Бог помни обещанието си да спаси човечеството, Той спасява Ной от една убийствена култура, семейството на Авраам от неописуема несправедливост и милиони израилтяни от робство.

Тъй като Бог си спомня, Той се превръща в човек - дърводелец от Назарет на име Исус. Тъй като Бог си спомня, самият Исус преминава през жестокия потоп на осъждението и поема язвата на смъртта, за да ни спаси. Защото Бог си спомня,  можем да бъдем измити от насилието, което живее в нас, и да започнем нов възкресен живот с Бога.

Но както всички хубави неща, този новосъздаден живот ни предизвиква и ни формира по неочаквани (понякога неудобни) начини. Ние търпим загуби, докато си партнираме с Божието изкупително дело. Подобно на псалмистите и ние имаме своите въпроси, страхове и съмнения, когато виждаме и преживяваме мъките на този свят. Заедно с пророците се питаме: „Докога?“ и се борим да намерим утеха сред настоящите си обстоятелства, като си припомняме истории за това как Бог е дошъл в миналото.

Има надежда - Бог е любящ създател и изцелител, който не ни забравя и не ни изоставя, а си спомня. Макар че всичко това очевидно отнема много време, Бог продължава да ни движи от "унищожаване" на сътворението  към ново сътворение и ни кани да участваме заедно с Него. Да станем заедно с Него партньори в обещанието да си спомняме, партньори, които не покваряват и не вредят, а вместо това благославят и изцеляват - човешки същества, които се присъединяват към Божието пресътворяващо дело на благославяне и възстановяване на живота.

 

Оригиналният текст се намира тук:

https://bibleproject.com/articles/if-god-remembers-does-he-also-forget/