Домашно насилие или семеен тип трафик на хора

 

 

В Евангелието от Йоан има една история, която Лука, Матей и Марк са пропуснали. Никой от учениците не е пряк свидетел на тази случка, така, че поне отчасти Йоан разказва нещо, за което е чул от самия Христос. Това е срещата и разговорът между Исус и самарянката. (Йоан 4)

 

Тази история разкрива едновременно красотата на Божията любов и грозотата на човешката поквара. Тя изважда на преден план злоупотребата с власт и позиция и не на последно място- разкрива нашите предразсъдъци.

 

Какво се случи?

След изключително успешен старт на Своето служение, Исус тръгна от Юдея за Галилея. „Но трябваше да мине през Самария.“ Пътят го заведе „до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковият кладенец.“

Повечето библейски специалисти смятат, че Сихар от времето на Исус е местността, наречена Сихем в историята на Яков. Дали това е географски факт или не, в случая не е толкова важно. Авторът Йоан умишлено ни води към историята на Йосиф от древни времена. Кладенецът на Сихем (Сихар) е мястото, от което започна (Битие 33) и на което завърши (Исус Навин 24:32) епичната история на Йосиф. В онези древни времена братята му го хвърлиха в празния кладенец и по- късно го продадоха като роб. С такива роднини, с такава общност, на човек не му трябват врагове. Йосиф беше още младеж, а батковците му – зрели мъже. Поради различни обстоятелства между големите мъже и момчето имаше ненавист и явна вражда, които ескалираха до насилие. При такива роднини и такава общност само Господ може да ти помогне и да обърне посоката на злата съдба.  

…

„Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. Една жена от Самария дойде да си налее вода… Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия! … Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“ Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“

 

Колко странна история. Пълна с нюанси и дълбоки душевни белези, които се забелязват, ако човек премахне призмата на предразсъдъците и погледне хората в нея с очите на любовта. Така както винаги трябва да гледа.

Кладенецът на Яков беше нещо като мегдан, древен тип социална платформа. В часовете на прохлада жените идваха там да си налеят вода и това беше идеална възможност да се видят, да си поговорят, да се посмеят заедно. Но тази самарянка дойде в друг часови интервал. Тя избягваше възможността за срещи с другите. Животът ѝ беше такъв, че самотата болеше по- малко от срещите с хората от нейния град. Разказът на Йоан те кара да се разплачеш- жената имаше шест „брака“ – беше преживяла пет развода и по всичко изглеждаше, че шестият ѝ брак не беше щастлив.

Самарянката носеше нещастието си като алена буква на дрехата си. Хората в нейната общност вероятно я гледаха от високо. Тя самата ги избягваше- от гняв, от срам, от обида и горчивина. Между нея и съгражданите ѝ имаше ненавист и явна вражда, които ескалираха до насилие. С такива роднини, с такава общност, на човек не му трябват врагове. При такива роднини и такава общност само Господ може да ти помогне и да обърне посоката на злата съдба.  

 

Когато Исус я заговори, тя  се стресна. Кой знае от колко време не беше разговаряла с никой. Поне този човек беше чужденец и не знаеше срамната, горчива история на злочестия ѝ живот.

 

Какво прави човек, когато го ударят по болното място? Включват се защитни механизми. Самарянката избегна личната нотка на Исусовия подход и започна да обсъжда религиозни различия. Тя постави бариера между нея и Исус. Искаше да запази статута им на странници и непознати. Да разкриеш себе си означава да станеш още по- уязвим за болка и скръб.

Исус беше твърдо решен да бъде приятел на тази жена. За него тя не беше чужденка. И колкото пъти жената се опита да избегне посоката на пълна откровеност, толкова пъти Христос върна разговора в правилната посока. Той ѝ се разкри. Каза ѝ за истинската си самоличност и намерение- че Сам Исус е изворът на вечен живот- живата вода, която Той ѝ предлага не само носи живот на този, който Го приеме, но и се превръща в извор на живот за други.

Самарянката, която нямаше никакъв статут сред своите хора, нямаше приятели и социален живот, сега имаше възможност да промени себе си и положението си. Имаше възможност да започне нов живот, без обида и горчивина. Имаше възможност да превърне хората от нейната общност от неприятели в близки.

Но изглежда, че тя все още се съмняваше или не разбираше какво точно ѝ се предлага. Исус използва последния си коз. Сякаш в любовта си беше безмилостен.

Исус ѝ каза: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ Жената отговори: „Нямам мъж.“ Исус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“

 

В наше време да имаш шест брака зад гърба си не говори никак добре за една жена или един мъж. Дори и три брака са нещо рядко и вероятно са белег на зле взимани решения, липса на далновидност и прозрение, на неоправдана незрялост или съмнителен морал. Ние често гледаме на самарянката през тази призма. Считаме я за „лека“ жена.  

Но разказът на Йоан не описва среща между мъж и жена през двадесет - двадесет и първи век. Тази среща се случи преди 2000 години. Когато разводът не беше право на жената. Когато жените бяха в положението на „онези най- малките“- решенията за живота им се взимаха от големците на деня- само мъжете имаха правото да искат развод, да сменят жената си, да я оставят без наследство, препитание и дом.

 

Колко много прилича ситуацията на самарянката и мъжете в Сихар на случката с малкия Йосиф и мъжете от клана на Яков. Онези с власт и възможност се възползват от малкия и уязвимия.

 

Исус обърна перспективата. В своя разговор с тази измъчена жена, Той сякаш ѝ казваше:

Аз те познавам.

Знам за ужасния развой в живота ти.

Не те обвинявам, а искам да ти дам онова, което твоите хора са ти отнели- достойнство, право на избор, свободата да пренасочиш живота си.

 

Исус обърна обвинителния поглед от самарянката и го насочи към мъжете на Сихар. И към нас.

„Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“

 

Шест пъти мъже от Сихар са те взимали за жена, защото така са решили. Без интегритет, без намерение да те пазят и ценят. За своя изгода и свои цели. А обществото в Сихар си е затваряло очите за твоето нещастие. Обърнало е гръб на свой в беда. Шест мъже са имали възможност да взимат решение и да изберат добрия път. Шест мъже не са никакви мъже, защото са избрали да са нечестиви и зли.  

 

Сега пред самарянката за първи път стоеше Мъж на честа и любовта. Някой, Който не гледаше на уязвимия от високо и не се опитваше да го унижи още повече. Някой, който не губеше време в сухи религиозни дебати, а носеше жива вода и нов живот- Месията, който носеше неизчерпаем дар без да иска нищо в замяна.

 

Самарянката стана друг човек. Жената, която отбягваше всички, сега потърси своите неприятели, за да им разкаже за невиждана любов. Нейното свидетелство беше като двуостър меч. Тя разказваше:  „Срещнах Човек, Който знае всичко за мен- и онова, което съм сторила, и онова, което са ми сторили. И въпреки това не ме отхвърли, нито ме осъди, (както направихте вие). Не ми обърна гръб. Вместо това ми предложи нов живот. Защото Той е Месията, наричан още Христос. Той разкрива всичко. Елате да Го срещнете и вие!“

 

Алената буква на позора носим всички, които гледаме отвисоко когато имаме привилегии, каквито други нямат; всички, които гледаме злото и си затваряме очите; всички, които имаме достъп до неизчерпаем кладенец с жива вода, но го стискаме и пазим само за себе си или предлагаме някаква наша замърсена версия на тази жива вода.  

 

Самарянката, която всички отхвърляха се превърна във Добрия Вестоносец в Сихор. Тя и Йосиф имаха сходна съдба. Жертва на собствените си общности и роднини, те намериха семейство и общност при Бога, Който обръща за добро онова, което близките им замислиха за зло. Самарянката и Йосиф отвърнаха на злото с добрина. На онези, които ги стъпкаха, те донесоха от Живата вода.

 

„И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. Тогава много повече хора повярваха заради думите Му и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“ (Йоан 4: 39-42)

 

Йоан е изключително дързък да разкаже тази случка с Исус и самарянката- във време, когато най- близките могат легално да се превърнат в твои робовладелци или трафиканти. Във време, когато  такива изказвания се наказваха жестоко. Но Йоан вече беше вкусил от Живата вода и държеше всички да имат достъп до нея.

Йоан записа тази история, „за да повярваме, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярваме, да имаме живот в Неговото име.“ Йоан 20:31

 

 

Painting: Carl Heinrich Bloch - Woman at the Well (Wikimedia commons)