Раят сега
В евангелските среди често нямаме здравословен поглед върху мистичността и духовното измерение на общението с библейския Бог- от една страна има крайни харизматици, които превръщат вървежа с Бога в драматичен спектакъл с евтини спиритически трикове, от друга страна имаме строго консервативната част, която не ще и да чуе за нищо извън емпиричната логика и сякаш поддържа „стерилни“ взаимоотношения с Бога. Тази проповед на Тим Маки завладя вниманието ми, защото хвърля ясна светлина върху тези теми, върху които аз имам нужда от повече и по- проникновено разбиране. Заех се да я преведа. Разбира се, текстът, ще е с леки съкращения, за да се адаптира между вербалното и писменото изложение. Текстът е сравнително дълъг. Заслужава си всяка инвестирана в него минута- на Тим Маки в подготовката и поднасянето на лекцията и на читателите/ слушателите.
The Gathering '22
Tim Mackie
www.24-7prayer.com
Бях наистина поласкан и смирен от поканата за тази конференция, а причината за това е, че по професия съм библейски зубър. Имам дори чаша, на която пише точно това. Имам много да кажа, ако се заговори за Библията, и имам достатъчно опит в говоренето за тези неща. Но това не е 24/7 библейска конференция – това е 24/7 национална конференция за молитва.
За мен това е леко плашещо. Причината е, че молитвата е нещо, което от много дълго време (а под „много дълго време” имам предвид десетилетия) в живота ми е тема, която, когато се появи, обикновено ме изпълва с чувство на вина – защото ми се струва, че тя трябва да бъде много по-голяма част от живота ми, а изглежда, че не е така, и не знам защо.
Много се радвам да мога да споделя, че това започна да се променя за мен по един наистина важен начин преди около година и половина. Година и половина в човешко летоброене означава, че не съм дори и малко дете в тази сфера... Този период на духовно обновление в живота ми бе белязан преди всичко от преоткриването на молитвата и присъствието на Бог по начин, който познавах само като набор от идеи. Сега това се превръща в набор от преживявания за мен, които преобразуват начина, по който виждам всичко.
Има някои неща, които искам да споделя за Библията, но ми се струва, че първо трябва да разкажа за моя опит и как той променя начина, по който виждам неща, за които знам отдавна. За да разкажа за периода на духовно обновление в живота ми, вместо просто да ви говоря за него, по- добре да ви разкажа една притча- лична история. А притчата е реална, защото ми се случи преди четири седмици. Бях на северния склон на планината Худ. Този северен склон е едно от най-невероятните места в Каскадите, по мое скромно мнение. То е най-отдалеченото място, няма директни пътища, които да водят до него… Преди месец аз тръгнах на тридневно уединение и молитва там.
Никога преди не съм правил нещо подобно, но както казах, това е сезонът, в който пробвам нови неща в живота си, а аз обичам да тичам по пътеки, да ходя с раницата на гърба си и да правя преходи, затова си помислих: ами ако просто направя това с Исус в продължение на три дни на едно от любимите ми места в Каскадите?
Една от причините, поради които обичам да тичам и да ходя на походи, е, че наистина харесвам усещането, наречено „еуфорията на бегача”. Знаете ли за това? Това е нещо страхотно. Когато натоварвате тялото си с упражнения, то освобождава всички тези естествени химични вещества в тялото ви и вие се чувствате чудесно. Моят опит е, че не само се чувствам добре, но и мисленето ми става кристално ясно, така че често събирам казуси или идеи, върху които работя за проекти, и ги запазвам за бягане или за дълъг, дълъг поход.
Така че тръгнах по пътеката от Vista Ridge Trailhead - имаше около три мили, в които да изкача сериозна височина, така че просто гледах в краката си, поемах равномерно въздух и вървях. Когато погледнах нагоре, видях, че вулкана е точно там. Бях изминал около три четвърти от пътя до първото разклонение на пътеката и, без да се шегувам, дестинацията ми за търсене на място за лагеруване за първата нощ се наричаше Парк Едем. След малко ще разберете защо това е иронично и/или значимо.
Приближавах към това разклонение и изведнъж чух шумолене в храстите. Имаше нещо в храстите точно там и то не бягаше, а това не е добро нещо, когато си в пустошта, защото ако бяга, значи не може да те изяде, ако не бяга... е, може да се окаже едно от онези трагични неща... Всичко това се случи за около две секунди, бях наистина изплашен и изведнъж осъзнах – о, това е жена и тя се е прикрила в храстите, а следващото, което си помислих, беше, че тя ходи до тоалетна и аз просто съм я заварил точно сега. Натъкнах се на жена, която ходи до тоалетна, по- добре просто да продължа да вървя. Но тогава тя се изправи и се оказа, че не е ходила до тоалетна – устата й беше пълна. Тя разпери широко ръцете си и просто каза: „Погледни тези боровинки. Те са навсякъде.“
Погледнах наоколо и видях, че съм заобиколен от най-гъстите и плътни храсти, отрупани с най-едрите и тъмно лилави боровинки, които някога съм виждал. Тя събираше боровинките в торба. Погледнах надолу по пътеката и доколкото можех да видя, на разстояние от две мили надолу, през цялото време бях вървял покрай боровинки, а после погледнах нагоре по пътеката и доколкото можех да видя, на разстояние от още една миля до завоя, всичко беше в боровинки.
Така че направих единственото разумно нещо, което бихте направили, а именно да се отклоня от пътеката и да започна да пълня с боровинки устата си. Беше много силно преживяване, при което просто се наслаждавах на тази безплатна храна, безплатна, дива, вкусна храна, която беше там през целите три дни. Боровинките ме следваха навсякъде и имах три дни, за да размисля над значението на това преживяване и докато го правех, наистина почувствах, че Духът ме кани да го видя като сбита версия на последната година и половина от живота ми.
Както казах, по професия съм библейски зубър и имах привилегията да разработя наистина добре развит набор от инструменти за това как да чуваме какво Бог ни говори чрез Писанията, и за мен беше ценна радост да мога да прекарам годините си в училище, правейки това, а сега и часовете от дните си в изучаване, размишления, писане, преподаване.
Но ми беше хрумвало, че съм съсредоточил предимно една част от мен върху моята вяра и върху усилията да науча как да чувам това, което Бог казва на Своите хора, а именно чрез текстове, думи, идеи и чрез ума си. Очевидно това не е лошо, но ми стана ясно, че има цяла една сфера от преживявания, преживявания с цялото тяло, които са достъпни в Пътя на следването на Исус, за които аз просто не знам много. Така че този период на духовно обновление през последната година и половина от живота ми беше почти точно като това, което ми се случи по пътя в планината.
Аз съм си изградил набор от навици, които включват предимно занимания с текстове, размишления и четене на тези текстове като начин да чуя Бога. През последните няколко години започнах да си задавам въпроса дали това е просто набор от идеи? Има ли нещо повече от това? Не съм сигурен дали е било заради периода на изолация по време на пандемията, или може би защото съм на 40 и няколко години, но по една или друга причина започнах да се чувствам неудовлетворен и тъжен от липсата на Божието присъствие в живота ми. Не знаех какво да правя, затова започнах да общувам с духовен наставник и това беше наистина чудесно. Моят духовен наставник ме насърчи да направя нещо много просто, а именно да започвам всеки ден с дълъг период на мълчание, като просто държа ръцете си отворени и моля Бог да ми говори по начин, по който да мога да Го почувствам, чуя или разбера, извън обичайния ми начин на общуване с Бог.
Искате ли да знаете какво се случи? Нищо не се случи. Дълго време нищо не се случи. Но аз започнах да се моля с децата си. Имам две момчета и те се сблъскват с всякакви загадки, предизвикателства и затруднения, затова започнах да се моля с тях за нещата, които им се случват в училище с приятелите им, на детската площадка или когато някое дете не ги харесва или друго дете започва да се подиграва с тях. И така, започнах да се моля с децата си за тези ситуации в живота им и нямам време да ви разкажа всички истории, но се случиха някои наистина забележителни и хубави неща, които наистина се усещаха като отговори на тези молитви.
А аз се почувствах наистина глупаво, защото бях толкова шокиран, че това се случваше, и осъзнах, че трябва да направя избор. Можех да го рационализирам и да си кажа, че светът е едно странно място- когато се молиш, понякога нещата се развиват така, както се надяваш. Или можех да избера да повярвам, че това е отговорът на молитвите ми всяка сутрин- че Бог започва да ми говори чрез взаимоотношенията и живота ми, а не само чрез ума ми.
Така започна едно задълбочено пътуване, което по същество прилича на преживяването с боровинките – сякаш Бог започна да довежда в живота ми различни хора, някои от които бяха стари приятели, а други – нови. И тези хора в живота ми, подобно на онази жена в планината, имаха пълни с боровинки уста и лилави зъби и ми казваха, че боровинките са навсякъде.
Чувствам, че наистина започвам да виждам и да вкусвам боровинките - че това е Божий дар за мен и съм наистина благодарен за него.
Друго нещо, което се случи по време на това преживяване, беше, че започнах да виждам, разбирам и преживявам теми от Библията, за които само знаех. По някакъв начин започнах да преживявам присъствието на Бог в живота си по наистина мощен начин, което промени не само перспективата, чрез която разбирах тези теми, но и значението, което тези теми имаха за мен. Точно към това искам да преминем сега.
Припомням ви, че съм библейски зубър. Това, което бих искал да направя, е да изследвам цял набор от теми, които станаха кристално ясни за мен, за това как в библейската история молитвата и присъствието на Бог в Едемската градина, на върха на планините, в Рая, в храма и връзката между Рая и Земята всъщност се отнасят до едно и също нещо.
Бих искал да започна с размисъл върху един добре известен момент от разказа на Лука за екзекуцията на Исус, който се намира в глава 23. Това е моментът, в който крадецът или престъпникът казва на Исус: „Исусе, ще си спомниш ли за мен, когато влезеш в царството Си?“ И Исус му отговаря с известните думи: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая.“
Сега, ако сте като мен, вероятно, без да го съзнавате, докато четете думите на Исус, сте вмъкнали думата „небе“ на мястото на „рай“. Имате някакво право мислите така, но е важно да забележите, че Исус не казва: „Днес ще бъдеш с Мен в небето“, а казва: „Днес ще бъдеш с мен в „рая.“ Ето нещо интересно за тази дума: английската дума „Paradise“ е превод на гръцката дума, която Лука е използвал в своя разказ на гръцки – гръцката дума „paradeisos“. Така че английската дума „Paradise“ дори не е превод, а е гръцката дума, изписана с английски букви. Интересното за тази гръцка дума е, че тя означава „градина.“
Около 200 години преди Исус е имало група много умни еврейски учени, които са били триезични, владеели са гръцки, иврит и арамейски и са превели цялата еврейска Библия на гръцки, и всеки път, когато са попадали на думата „градина” в Стария завет в превод са използвали думата „paradeisos”, а еврейската дума е "Gan." Всички тези думи означават „градина“, така че това, което Исус казва на този престъпник, докато той умира, е: „Ще се видим по-късно днес в градината.“
Сега, ако си евреин и си израснал с еврейската Библия и ходиш на синагога (и си толкова голям библейски зубър, колкото е Исус, Той беше много повече от това, но едно нещо, което със сигурност беше, е, че също беше библейски зубър, въпреки че нямаше чаша като мен), сигурен съм, че има само една градина, за която Той говори. Има само една градина, която Исус би имал предвид в тази ситуация, а именно Едемската градина.
Какво ли би означавало за Исус да каже, докато умира, на някой друг, който също умира: „По-късно днес ще се видим в Едемската градина?“ Какво би могло да означава това, защото единствената градина, за която Исус би могъл да говори, е в основата на библейската история. Намира се на първите страници в началото на Еврейската Библия, а ако отворите Битие 2 ще видите първият разказ за засаждането и отглеждането на Едемската градина. Сцената започва с безлюдна пустош, а след това Бог създава този поток вода, който извира от земята и създава кал, и от тази кал се случват две неща: едното е, че Бог оформи човека и вдъхна живот в него, а другото е, че Бог засади градината с дървета.
Така че градината е място, описано в Битие, глава 2, градина на изток. Независимо от това как тълкувате тези разкази за Битие, а знаете, че християните обичат да спорят за тези глави - всички са съгласни, че това е история, разказваща миналото. Тя е в началото на Писанията, нали? В книгата, наречена „Началото”. В миналото. Така че Едемската градина, която е единствената градина, която Исус би имал предвид, е в книгата „Битие”- в миналото, но Исус сякаш си представя, че това е място, където може да се срещне с някого по-късно следобед, когато и двамата са мъртви.
Опитвам се да създам казус за вас - истински пъзел- мога да го формулирам по този начин- с въпроса: „Кога е Раят?“
Дали е в миналото, както е на втората страница на Библията, или е в бъдещето, което е непосредственото бъдеще на Исус и престъпника по-късно днес следобед? Става още по- интересно и интригата се заплита, ако превъртите от началото на Библията до самия край- на последните глави на Библията. Там градината се появява отново в тези известни сцени в Откровение, глава 21 и 22, буквално последните параграфи на Новия Завет. Йоан вижда две неща, той вижда ново небе и нова земя, защото първите земя и небе са отминали, няма вече море и вижда Святия град, Новия Ерусалим, който слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за своя съпруг. Така че той вижда град, който слиза от небето, и после, като продължава, получава виртуална обиколка на този град, в глава 22 започва да описва някои подробности и вие си казвате: „О, това е градината Едем, това е Градът- градина.“ Да, има река с Жива Вода, която извира от трона, който е в центъра, и там е Дървото на живота.
Интригата наистина се заплита, защото това не е просто непосредственото бъдеще за Исус и крадеца, като по-късно днес следобед, това е Крайното Бъдеще, Космическото бъдеще, така че още веднъж нека задам въпроса си: "Кога е Раят? В миналото ли е или в бъдещето, като непосредственото бъдеще на Исус и крадеца ли е или е в бъдещето, което е Космическото бъдеще? А за да допълня пъзела, това не са всичките варианти, има още един.
Във Второто послание до Коринтяните апостол Павел започва да разказва за преживяването, което е имал в молитва преди 14 години. Той разказва за това по няколко начина. Първо, той пише: „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който беше занесен в рая.“ (По- късно той обяснява, че е имал предвид себе си.) Забележете, че за Павел небето и Раят са два начина да се говори за едно и също място. Да, макар че това събитие е станало преди 14 години - за Павел, когато той е имал това преживяване, то не е било минало преживяване, нито бъдещо, а е било Рая сега- в настоящето.
Да, сега историята наистина се усложнява. Нека задам въпроса си още веднъж: Кога е Раят в Библията – в миналото, в бъдещето, в космическото бъдеще или в настоящето? Това е добър въпрос. Потърсете думата „рай” и вижте какво ще откриете. Надявам се, че имате дълбок инстинкт, че отговорът на този въпрос е „да”. Може би не разбирате напълно защо инстинктивно мислите така, но според мен това е поуката, която трябва да си извлечем. Защо бих казал това? Ето нещо интересно. Ако отворим последната книга от Библията, на последните страници, в първия параграф от Откровение ще научим нещо наистина важно за Рая, ще чуем съобщение от Господ Бог.
Откровение, глава 1, от стих 8 нататък: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият. Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос. В Господния ден бях обзет от Духа;…“
Е, знаете какво се случва след това, ако някога сте се опитвали да прочетете Откровение. Той открива, че вече не е на остров Патмос, а в Небесния храм и среща човешка фигура, облечена като първосвещеник, която стои в Светилището. Вижда седемте светилника на Менора и вижда дим и тамян, които изпълват стаята, но той не е в Ерусалим, в храма, а сякаш е в Небесния храм и това е Исус, възкръсналия Исус. И Възкръсналият Исус започва да му казва: „Хей, знаеш ли, трябва да запишеш няколко писма до различни църкви.“ Втората църква, до която пише писмо, е църквата в Ефес, и това, което казва на хората в Ефес, е, че ако преодолеят препятствията, които стоят на пътя им и Го следват, ще ядат от Дървото на живота в Рая.
Кога е Раят, приятели мои?
В миналото ли е, в настоящето ли е, в бъдещето ли е или в космическото бъдеще?
И ако отговорът на този въпрос е „да“, тогава възниква още по-интересен въпрос, а именно:
Къде е Раят?
Къде е Йоан, докато преживява това?
Е, той ни казва, че е на остров Патмос, после ни казва, че е бил в духа, и започва да разказва историята за това, което се е случило, и изведнъж се е озовал в небето, а Исус казва, че тук горе е като в рая.
Добре, значи тук става нещо. Явно Исус, Павел и библейските автори имат много по-различен поглед върху реалността за разлика от повечето от нас и със сигурност от хората в нашата култура. В Библията Раят е символ, образ, който може да бъде описан с много различни образи като храмове, планински върхове или градини, но е способ да се опише нещо, което е фундаментално за начина, по който Исус, авторите на Новия завет и библейските автори са виждали реалността. Тази въображаема картина на света е следната:
По някакъв начин съществува най-истинското, най-основополагащото, най-фундаменталното измерение на реалността, което всъщност е като основа и прави възможно всичко останало в нашата действителност, но тази реалност не е достъпна за нашите пет сетива и всъщност не е достъпна в рамките на четирите измерения на действителността, в която живеем – височина, ширина, дълбочина и време, докато преминаваме през тези измерения. Това е реалност, която всъщност не е просто действителна. Тя е по-реална от всичко друго. И причината да е по-реална от всичко друго е, че не е просто място или време.
Тя е човек.
Помните какво каза Исус. Той каза: „Днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ Той тръврдеше, че онези, които побеждават трудностите и устояват, ще бъдат с Него, за да ядат от Дървото на живота. Така че, когато говорим за Рая, всъщност говорим за Човекът, който е Вечността. Човекът, който е Вечното настояще, и това е в сърцевината на начина, по който Исус е виждал света.
Тъй като съм Негов последовател и искам да стана като Него, наистина искам да разбера как Той вижда целия свят, за да мога да се опитам чрез формиране на навици да усвоя и аз този начин на възприемане на света.
Това е толкова фундаментално. Това, което библейските автори и Исус се опитват да опишат, е, че в центъра на... Не мога дори да използвам пространствен език, защото аз съм същество, което обитава четири измерения, точно както някой, който живее в двуизмерно пространство, се опитва да си представи как изглежда триизмерна топка, а тя винаги и само ще изглежда само като кръг...
Това е възглед за реалността, който казва, че в основата на всяко същество и съществуване стои Красиво Съзнание и Сърце, и без тази извираща любов, насочена към другите, поддържаща човека, няма нито един момент или молекула в нашата вселена, която изобщо би съществувала. Така че можете да сте в миналото, можете да сте в настоящето, можете да сте в бъдещето или можете да сте в Космическото бъдеще, можете да сте на гръцкия остров Патмос, но повече от всичко сте на един миг разстояние от това да видите боровинките.
Боровинките са навсякъде, приятели мои. Всъщност никога в живота си не сте срещали момент или молекула, в която да няма боровинка, която да прави съществуването ѝ възможно. Това е, което се опитвам да кажа тук.
Това също започва да обяснява друга поредица от характеристики в библейската история, които за мен никога не са имали много смисъл, докато не преживях историята с боровинките, което е отговорът на въпроса „Къде е Раят?“, който е много подобен на отговора на въпроса „Кога е Раят?“
Ако не друго за начало знаем, че Раят е поне на гръцкия остров Патмос, защото можете да бъдете там и да имате това преживяване сега.
Нека ви разкажа историята на Яков от 28 глава на Битие. Има един човек на име Яков, който заедно с майка си измисля план да измами брат си и баща си, за да си присвои благословията и наследството на първородния син. Заради тази измама му се налага да избяга, защото брат му заплашва, че ще го убие. Той бяга към Харан, който е на няколкостотин километра, и за да стигне дотам, трябва да пресече дълъг, необитаем и почти безлюден пустинен район. Той спира на едно място да почине и там има сън. Това е важно, защото, когато Йоан говори за това да бъдеш в духа, той има предвид някакво състояние на съзнанието, при което изведнъж Йоан на гръцкия остров Патмос може да бъде с космическия възкръснал Исус, кръстосващ вселената в Небесния храм, докато в същото време е на гръцкия остров Патмос.
Интересно е, че тук Яков се намира на някакво междинно място и заспива. Забележете, че промененото състояние на съзнанието е ключово тук. Той заспива и после сънува сън, в който се намира на място, където небето и земята са свързани чрез мост, и вижда същото, което е видял Йоан – човешка фигура, която се нарича Яхве. Яхве казва: „Аз съм с теб.“ Помните ли какво каза Исус на престъпника? Той каза: „Ще бъдеш с мен в рая.“ И сега Яхве се явява на човек, който току-що е излъгал и измамил семейството си и бяга в изгнание, защото брат му иска да го убие. Исус казва на този хитрец: „Аз съм с теб.“ И където и да е Яхве с теб, очевидно е Рай, защото е небе.
Той се събужда, изплашен. Нарича това място е Божият дом, Ветил. Това е Вратата към небесата, и най-интересното в тази история е, че Яков не е отишъл на място, за което е знаел, че е свещено, и което по някакъв начин е направило срещата му с Бога възможна. Точно обратното е. Срещата му с Рая е това, което прави мястото свещено и именно за това той го нарече така.
Нека ви разкажа още една история. Тази е за Езекиил и ще бъде кратък. Езекиил е в изгнание във Вавилон, седи в къщата си с няколко приятели и изведнъж, докато седи там, ръката на Господ Яхве се спуска върху него, което, според мен, означава, че съзнанието му се променя, и това е много важно, защото изведнъж той вижда Някого, подобен на Този, Който Йоан е видял в Небесния храм, и на Този, Който Яков е видял в пустошта– човешка фигура, обгърната от пламъци. Този Човек е протегнал ръка и го е хванал за "тити", което на иврит означава кичур от косата. И изведнъж този човек сега е в духа и е издигнат между земята и небето. Какво значи това, да си между земята и небето? Къде е това? Помните ли къде е той? Той е в къща. А сега е между земята и небето и ще бъде отведен на тази виртуална обиколка на Ерусалим, а после изведнъж ще се събуди и ще е отново в къщата си.
Нека ви задам въпроса по следния начин:
Къде е Раят? На гръцкия остров Патмос ли е, на някое неизвестно междинно място ли е, или във Вавилон, в някоя къща в бежански лагер?
Трябва да знаете отговора на този въпрос. Да, точно там е. Точно така.
Виждате ли колко фундаментално различно Исус и библейските автори са възприемали реалността в сравнение с повечето от нас? Забелязвам, че общият знаменател във всички тези преживявания е състоянието на съзнанието на хората. Интересно, нали? Замислете се какво е нашето съзнателно съществуване. Аз не съм психолог, но знам достатъчно, за да разбера, че има един режим на съзнателно възприятие, в който вие и аз, от най-ранните си спомени от детството, съществуваме в това много несъзнателно и невинно състояние, а когато започнем да бъдем наранявани и разочаровани от приятели, семейства и от света, защото сме извън Едем и тук е просто болезнено и трудно място, изведнъж започваме да изграждаме около себе си щитове. Развиваме навици за справяне- механизми за самосъхранение, и те стават толкова вплетени във физическите невронни пътища в мозъка ни, че започваме да си представяме света по определен начин и вече не можем да видим света по никакъв друг начин, и това просто се натрупва, натрупва и натрупва.
Един католически свещеник, отец Томас Кийтинг, от когото научих много за молитвата, нарича това „съзнание на нивото на егото“. Но има моменти, когато нещо се случва, когато всичките ни защитни механизми са свалени, и това се случва особено когато спим. Когато спим, защото все още сме в съзнание, но тялото ни работи на друго ниво, като че ли е „съзнание на ниво душа“ и по някакъв начин, когато сме в това уязвимо състояние, сме отворени към реалността по начин, от който сме напълно защитени, когато сме в моментите на "съзнание на нивото на егото." Дадох си сметка, че за това говорят библейските автори. Те просто използват езика и образите на градини и облаци и междинни пространства в небето, но това, което всъщност се опитват да ни кажат, е, че вие и аз всъщност живеем в нещо като подверсия на реалността. И че има много по-пълно и по-дълбоко ниво на реалността на душата, което ни обгражда. Всъщност тази Реалност прави всеки момент и молекула изобщо възможни- както апостол Павел казва на философите в Атина, че Бог не е далеч от никого от нас. Знаете тази фраза: „В Него живеем, движим се и съществуваме“.
Или, както казва в Посланието си до ефесяните, той нарича Бог "един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички." А аз си мислех, че това е само реторичен похват, но всъщност библейските автори виждат реалността по този начин. И по една или друга причина, чрез навиците си, чрез традициите, в които съм възпитан, и чрез личните си избори, аз развих набор от навици за общуване с Исус и за ангажиране на вярата си предимно чрез съзнателния си ум. Можеш да постигнеш голям напредък, работейки със съзнателния си ум, но това, което ми стана ясно през последната година и половина и в тази притча, която изживях на северния склон на планината Худ, беше, че имах съвсем недоразвита душа и че нивото на моето вътрешно същество, което е истинското ми аз в най-уязвимото ми състояние, е като на бебе, що се отнася до това. И започнах да се свързвам с Бога на това дълбоко ниво и на нивото на тази реалност – това е най-истинската версия на реалността, която всъщност прави нашите четири измерения възможни. Тогава осъзнах: „О, мисля, че точно това представлява молитвата. Мисля, че това е смисълът на молитвата!“
Боже, искам много от това - като да ям много боровинки, ако разбирате какво искам да кажа.
Имам още една история, която искам да ви разкажа. Тя е важна и съдържа много елементи. Сигурен съм, че я знаете. Намира се в Лука, глава девета. Разказва се за един случай, когато Исус, Който имаше навика да се качва на високи места, за да се моли през цялата нощ, взе Петър, Йоан и Яков със себе си на една планина, за да се молят. Докато се молеше, познайте как започна да изглежда в очите на тримата, които били там. Изглеждаше като онзи Човек, когото Яков беше срещнал, и онзи Човек, когото Езекиил беше срещнал, и онзи Човек, когото Йоан щеше да срещне. Външният му вид се промени, дрехите му станаха ярки като светкавица и изведнъж се появяват Мойсей и Илия, облечени в славно великолепие. Те разговаряха с Исус за Изхода, който Той щеше да изпълни в Ерусалим. Къде са те? На планината, но след това какво става– казва се, че те са в небето, влизат в облак и се чува глас, който разкрива истинската самоличност на Исус.
Преди това, докато пътуваха из Галилея или Юдея, всички хора имаха някакво мнение за Исус – че е велик равин, че е пророк, че е Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите – всички тези хора имаха свои представи за това кой е Исус, а после тази малка група се качват на тази планина с Исус и е като че ли завесата се вдига и това място се превръща в Рай. В тези места, където Небето и Земята се срещат, забележете как във всяка една от историите, които ви показах, това, което се случва, е, че хората получават истинско, вярно виждане за реалността. Не само това.
Това, което виждат е Човек. Сякаш срещат Човек, който е Самата Реалност. Срещат Вечността сега и Вечното настояще.
Молитвата, както изглежда, е начин да ангажираме цялото си същество и да се откажем от начините, по които манипулираме и изкривяваме реалността в съзнанието си, и просто да се предадем изцяло на Вечността сега. А Вечността сега не е просто енергия и не е просто сила.
Това е Човек, това е прекрасен Разум. Когато този Разум пожела да изрази сърцевината на Своето същество, той се превърна в Човек и посвети целия си живот на акт на себеотдаване и любов. Това е Вечността, с която сега имаме привилегията да се свързваме чрез молитва. По някакъв начин ми се струваше, че тези детайли никога не са били събрани в едно цяло за мен, затова изпитвах страх, примирение и вина. Но тъй като това за мен стана не просто набор от идеи, а набор от преживявания, то променя начина, по който виждам всичко.
Мисля, че целта на живота в тази история и на формирането на навици на тялото, душата, ума и сърцето е да вярваме и да съществуваме в света, сякаш това е наистина вярно.
Това означава, че няма място, където мога да отида, и няма момент от моето съществуване, в които Вечността да не е присъствала и в които Раят да не е присъствал.
Разбира се, не всеки ден – имам предвид, че не сме в Едемската градина. Нека да го кажа много ясно. Аз все още умирам, както и вие. Но какво е смъртта в тази история? Какво е смъртта? Смъртта не е нищо за Този, който държи ключовете на гроба.
Мисля, че това всъщност е ключът, който всички тези най-ранни християни са имали, когато са гледали смъртта в очите на лъвовете в римските арени, когато са били екзекутирани или разпънати на кръст, както много от апостолите.
Ключът е например мисълта: „Днес ще бъда с теб в Рая”
Какво означава това днес, когато трябва да отидеш на работа и да се изправиш пред шефа, когото не понасяш и който продължава да ти отказва повишение, защото знае, че следваш Исус и те мисли за луд?
Какво означава това днес- „Днес ще бъда с теб в Рая”
Знам, че в много среди, особено в западните протестантски консервативни среди, когато започнеш да говориш по този начин, хората могат да настръхнат - когато започнеш да говориш за повишени нива на съзнание и преживяване на мистичното присъствие на Бога. Но преди това нека отговоря по най-несаркастичния начин, по който мога, на някой, за когото това звучи като източен мистицизъм или нещо подобно, нека просто си припомним откъде е възникнало движението на Исус. То е възникнало на изток.
И наистина не мисля, че Исус просто е рецитирал библейски стихове цяла нощ на планината. Сигурен съм, че е рецитирал цели псалми и че тези псалми са изпращали съзнанието Му да прекосява вселената с Баща Му в молитва. И каквото и да се е случило в горната стая на Петдесетница – то не е било изучаване на Библията.
Знаете какво имам предвид. Не забравяйте, че съм библейски зубър– имам даже чаша.
Така че тук не става въпрос за „или-или“, а по-скоро за „и двете“.
Затова нека завърша с думите, че ако молитвата, литургията и поклонението не са такива в моя живот като индивид и в нашия общностен живот, ми се струва, че трябва да преосмислим нещата.
Не се опитвам да кажа, че апокалиптични моменти на върха на планината са норма и се случват всеки ден. Помнете, че Павел каза какво му се е случило преди 14 години, като се предполага, че това не се случва всеки ден, но моето усещане, моето дълбоко усещане е, че има много повече боровинки наоколо, отколкото вие и аз предполагаме.
Ако това е молитвата, литургията и поклонението, както поотделно, така и заедно, тогава искам да видя повече боровинки и искам да ги преживея с цялото си същество.
Ела, милостиви Отче!
Ела, Господи Исусе!
Ела, Святи Душе!
Помогни ни да видим реалността
такава, каквато е в действителност, а именно Теб.
Искаме да влезем в общение с Теб
и да познаем Твоята любов и Твоята милост.
Искаме всички около нас да започнат да вкусват
поне малко от Рая сега.
Искаме да вкусим Рая сега.
Смили се над нас!
Амин!
…………
Връзки:
https://youtu.be/HQlH-WfmZms?si=OQaYi5usgIYFe6EG
Коментари