Allhallowtide - The Triduum of Death - Тридневният цикъл на смъртта

 

Символиката на еврейските, езическите и християнските празници следва преди всичко последователните цикли на земеделския календар. Това е една от причините много празници с на пръв поглед различен произход да се случват по едно и също време и да имат сходен смисъл. 

 

Няма нищо по- естествено от това едно предимно земеделско и скотовъдско общество да следва годишните сезони и да ориентира своите религиозни фестивали, културни празници и работни сезони спрямо кройката на самото творение- природата. 

 

Земеделските образи са често използвано средство в изказа на Христос и библейските автори. В крайна сметка земеделието е градинарство с по- голям размах. А всичко започна със създаването на света, чието сакрално централно място беше една градина. 

 

Следвайки сезоните- краят на септември се превръща в края на активната земеделска дейност. Земята и човечеството се приготвят за зимна почивка, нещо като сън, нещо като долина на мрачна сянка. 

 

Ние свързваме тъмнината с тъжни, трудни и страшни неща. Имаме изрази като- „черни дни“, „тъмни времена“, „залез на живота“… Всички приказки говорят за това как чудовищата излизат по тъмно. В живота престъпленията също се вършат на тъмно- зад скрити врати, зад политически завеси, в тъмни мазета или изоставени местности. 

Чисто технически есенното равноденствие бележи началото на астрономическата есен, когато денят и нощта са почти равни по продължителност, а след това денят започва постепенно да намалява, докато нощта се увеличава. Този период настъпва около 22 септември. Така естественото усещане за увеличаването на нощта се затвърждава у човек в края на този месец. 

Зимното слънцестоене е първият ден от астрономическата зима и най-краткият ден в годината. След това денят започва да се удължава. В  Северното полукълбо то настъпва около 20-21 декември. Разбира се, за естественото усещане за нова година, завръщане на живота и отстъпването на нощта трябват още няколко дни. 

Много култури, християнски или не, точно в този цикъл поставят отбелязването на смъртта. Този период октовмри- ноември- декември- януари за голяма част от Църквата обхваща края на литургичният цикъл и началото на новия- така през Декември (или Януари) имаме сезон на очакване и Рождество. За нас е трудно да погледнем на сезоните по същия начин както древните общества, заради технологичния прогрес, който днес ограничава тяхното влияние-  електричеството, съвременното покрито земеделие, бързото достъпно пътуване до всички точки на света както и доставките на реколта по всяко време на годината. Но дори и съвременния свят не може напълно да надскочи естествения цикъл на природата и човешката необходимост. 

 

Защото не е възможен светоглед, който не отдава сериозно внимание не само на живите, но и на мъртвите. Не само на живота, но и на смъртта. Не само на благоденствието, но и на страданието. Не само на блажените дни, но и на дните в долината на мрачната сянка. 

Това е една от причините Хелоуин да се превърне в толкова популярен празник както за католическите християни,  така и за светското общество. Хората имат нужда от инструменти, с които да схванат смъртта, страданието, тъмнината и чудовищата на неизвестното и невидимото. (Подобна популярност по нашите земи имат кукерските празници.) 

Оставете за момент настрани дебата кое е езическо или антихристиянско. Опитайте се да видите символиката на самия фестивал. Дори и той да изглежда зле или кичозно  изпълнен на разни места. 

Произходът на Хелоуин идва от Католическия литургичен цикъл. Той отбелязва  Allhallowtide  - The Triduum of Death - Тридневният цикъл на смъртта. ("Hallow" е старата дума за светия.) Той включва: 

Нощта преди Деня на Вси Светии- All Hallows' Eve -  31-ви октомври.

Денят на вси Светии - All Saints' Day - 1-ви ноември

Денят на всички души-  All Souls' Day - 2-ри ноември

 

Нощта преди деня на Вси Светии днес е позната (и в някаква степен преобразена)  като Хелоуин. Тази част от фестивала е отделена за отбелязването на смъртта като неизбежно явление. Това е идеалният сезон- когато нощта започва да владее за известно време. Християнската перспектива не си затваря очите за този феномен, а има дързостта да твърди пред смъртта и нейните чудовища, че жилото ѝ е изгубило първоначалната си сила- сега можем да ѝ се присмеем, да успокоим страховете и да се справим с последствията на греха. Защо? 

Защото на сутринта идва Денят на вси Светии. Тогава една голяма част от църквата отдава почит на всички светии- знайни и незнайни. Те са верните Христови последователи, които Той нарича приятели и е поканил в Своята почивка. Няма нищо езическо в помненето на “мъртвите”- това е чисто човешки прерогатив. Помненето на мъртвите е част от опазването на историята- личната, родовата, племенната, обществената. Още повече, че за Църквата светиите никога не са наистина мъртви- те са преминали от Другата странна. 

Третият ден от триадата празници е Денят на всички души-  католическата традиция не иска да пропусне никоя от душите, напуснали този свят. 

Централният празник тук е на 1-ви ноември. Триадата е направена с идеята за пълна картина. За да отпразнува и почете живота на непознатите светии, които са били верни в следването на Христос и борбата срещу поднебесните сили, Католическата църква отбелязва въпросните прояви на поднебесните сили в нощта преди този ден. А на третия ден, Църквата възпоменава не само светиите, а и всички души - така се премахва бариерата на наши и ваши, на специални и обикновени хора. Благовестието винаги е било за всички. 

 

Наше право е да не харесваме или дори да се възмущаваме от дадени светогледи, вери и празници. Напълно в реда на нещата е да считаме някои неща несъвместими с нашите убеждения. Има сериозен проблем обаче, когато аплодираме забраната на такива празници, и се включваме в опити те да бъдат спрени и забранени. 

В този ред на мисли, аз не препоръчвам на никого да празнува Хелоуин (Сирни заговезни, кукерските празници, баба Марта или каквото още се сетите). Не препоръчвам и да се борите срещу такива празници сякаш те са врагът. 

Врагът в християнската история е смъртта. И празници като този в карнавален вид казват: “Смърте, где ти е жилото?”  

 

Евангелската история не прескача темата за смъртта. Ако нашият светоглед и нашето благовестие не предлагат добър поглед върху смъртта, върху злите сили, върху отвъдния свят, върху почитането на починалите като ценни хора за нас, то значи сме орязали значително благовестието. А хората жадуват за цялостен, завършен светоглед, който разкрива пълната картина на света, човека и Създателя, на живота тук и във вечността. 

 

Как ще разказваме за Възкресението, ако загърбваме всичко, което говори за смъртта? 

 

Оставете празниците, които не ви харесват на онези, които ги харесват. Празниците и фестивалите са един от механизмите на човека и човешката общност да възприемат и разбират вечните неща. 

Вместо това намерете вашата версия на смислен начин да представяте вечните теми така, че да привлекат вниманието на хората към ценните за вас неща. 

 

Ако детето ви държи в ръцете си книжка, която считате за вредна интерпретация по дадена тема, ще бъде ужасно неефективно да изтръгнете книжката от ръцете му и да му държите агресивна лекция за това колко забранявате въпросната книжка. Далеч по- полезно би било да предложите приказка, история, книжка, която с привлекателност, яснота и превъзходство дава удовлетворяващото тълкувание, което искате детето ви да възприеме. 

 

Управници, които забраняват свободата на мисъл, изповедание, сдружаване и празнуване наричаме тирани и деспоти. Обикновените хора, които се опитват да забранят на други тези неща, страдат от същия болен деспотизъм. Просто трябва да внимаваме, докато в своите си очи се борим с някакви чудовища, да не би вътре в нас да расте звяр. 

 

снимка: AI generated, freepik.com