За “старите” и “новите” символи

 

Някъде около 1559-1560 година, малко преди да се роди Шекспир, кралица Елизабет създава специфична цензура- не се позволява в пиесите да се засягат теми като “религия или управлението на общото благо”- с други думи се забранява всякаква реч, която би се сторила обидна на църковната и политическата власт. 

През 1606 година английският парламент издава още един закон, според който е незаконно при почти всички случаи да се споменава Божието име от театралната сцена. 

По това време, космическият модел на Птолемей, а с него и митологичните свойства и йерархична подредба спрямо седемте планети от Средновековния светоглед са в своя залез. Тези два закона за цензура връщат забравените митологични образи обратно на сцената. Шекспир например използва Юпитер (Благият Цар в стария светоглед) като кодово име за Бог Отец. А Слънцето става символ на Сина. 

В глава от своята академична книга “English Literature in the Sixteenth Century, Excluding Drama” К. С. Луис разглежда произведенията на Едмънд Спенсър и Сър Филип Сидни. С примери от тогавашни класически творби Луис показва как в привидно езическа среда, непрекъснато прозира християнското богословие- във фрази като тази в “Аркадия” - “нито сами сме се създали, нито сами сме се откупили” или в “Зимна приказка”, където Поликсена знае всичко за унаследения първороден грях. 

Луис пише: “В такива творби боговете са Бог вмъкнат инкогнито и всички са посветени в тази тайна.” (In such works the gods are God incognito and everyone is in the secret.)

В Средновековния светоглед Сатурн е наричан Infortuna Major ( Голямото нещастие) - влиянието, което сее отчаяние, смърт и война, а Юпитер символизира Царското влияние на благородство и благоденствие, Fortuna Major (Голямото щастие). Като ветерани от войната, и съвременници на една мрачна фаза в изкуствата, Луис и Толкин започват да пишат книгите, които им се иска да прочетат. В "The Alliterative Metre" Луис пише следното: "За Сатурн научихме повече от достатъчно. Но кой няма нужда да му се напомня за Юпитер?” (“Of Saturn we know more than enough. But who does not need to be reminded of Jove?”)

Надявам се написаното да покаже смислен контекст за много произведения, които лекомислено биват заклеймявани като вражески и противни на християнството. 

Но не затова го написах. 

Чудя се, дали в нашето време научихме повече от достатъчно от периода на войната? Дали ще направим всичко възможно да донесем добрите вести за мир, благост и добронамереност, благословение свише? 

Християнството е споен живот (доверие и дела) между Бога и Неговите човеци.  Надявам се и се моля идещата 2025 да донесе добрите плодове от този съюз. 

Photo: Wikipedia